Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 31 - Усещаше се правилно

ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА И ДЪЛГА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВИ ОБИЧАМ МНОГОО МНОГООО МНОГОООООО

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Джулия*

Беше се минал почти цял ден откакто бях виждала Иван за последно и все още не можех да повярвам на цялото това негово нахалство и изцепката одеве. Не знам дори как щях да отида на маникюр отново при Мими. Легнах си рано, но сънят така и не идваше и просто се взирах в тавана и се опитвах да се осъзная какво се случва. Според Анджелина определено правех от мухата слон, но за мен не беше така. Не бях от онези обсебващи момичета или поне не се имах за такава, но това ми беше трудно да преглътна. Поне да не ме беше лъгал по дяволите. Ако ми беше казал още веднага, че и тя е била там може би нямаше да го приема така, но тази лъжа ме накара да бъда съмнителна около цялото това нещо между нас.

Телефонът ми звънна и свъсих вежди, когато видях че беше Ясмина и това обаждане в този късен час докара внезапно безпокойство у мен.

-      Ало?

-      Спиш ли? – звучеше разтревожена и това ме накара да се изправя в леглото.

-      Не, защо?

-      Излез за малко отвън. – каза ми настойчиво. О, да, определено ми харесваше.

-      Какво има? Станало ли е нещо?

-      Излез просто. Ще ти кажа, като дойдеш.

-      Ясмина, плашиш ме леко.

-      Абре, излез просто, бре.

-      Две минути ми дай да се облека.

-      Чакам те долу пред входа.

-      Добре.

Затворих и буквално облякох първите дрехи, които видях и си облякох и най-дебелото зимно яке. Взех си телефона и ключовете и се измъкнах от нас, а през целият път надолу с асансьора бях на тръни. Видях джипа ѝ на улицата пред входа, но когато прозорецът се свали на шофьорското място нямаше и следа от Ясмина, а нейно място беше големият ѝ брат. Е, страхотно просто. Защо ли не се досетих.