Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 5 - Джуджана

ДОБРЕ, ТАЗИ ГЛАВА СЕ ПОЛУЧИ ДОСТА ДЪЛГА, СЪРАТНИЦИ. НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАТО ИВАН ОСТАНА САМ И ОБЪРКАН, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ 

*Иван-Калоян*

В такова добро настроение бях, че дори и на парещият пясък не обръщах внимание. Отстрани сигурно изглеждах като напушен и майка ми вероятно щеше да помисли това, но боят бе нещо което бях склонен да приема, защото бях просто щастлив след почти целувката ни в бара. Колкото и да се дърпаше все някога щеше да клекне и нещо ми подсказваше, че щеше да е скоро, защото ако не се бях отдръпнал и я бях целунал наистина тя нямаше да се отдръпне. Очакваше целувката и можеше да ми казва че не иска, но виждах как тялото ѝ реагираше на мен и как чакаше да я целуна. Дразнеше ме това, че не ми се даваше толкова лесно, но едновременно с това ме и палеше допълнително защото на хищника в мен му харесваше тази игра на котка и мишка. По-скоро лъв и газела. Обаче лъвът скоро щеше да схруска тази малка газела. Съвсем скоро при това. И можех само да потривам ръце и да се облизвам в очакване на този момент. Един път да ми вържеше и да ми мине мерака и щях да си се върна отново към нормалният си живот.

- Здравейте семейство. – поздравих родата щом я видях на плажа и веселяшкото ми настроение ми спечели доста странни погледи.

- Много си щастлив нещо, да не би барманката да върза? – първа ме закачи баба и това накара мама да вирне вежда в нейна посока.

- Барманка?

- Още не, но и дотам ще стигнем. – заех свободният шезлонг и се опънах с ръце зад главата си.

- Не вярвам да е толкова тъпа, че да ти върже. Май трябва да говорим с това момиче, а Еми?

- Вие двете да мълчите. Само да сте припарили до нея. – обърнах се категорично към двете кукувици.

- Не ядем хора, глупако. – Емина се обади, клатейки глава отегчено.

- Не само душите им поглъщате. Вещици.

- Иванее! – дядо веднага ми направи забележка за това, че посмях да нарека така скъпоценните му дъщери.