Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 1 - Прасковка

ПРЕДУПРЕЖДАВАМ - ТАЗИ ГЛАВА Е ПРЕДИМНО ДИАЛОГ И ДРУГИТЕ НЯКОЛКО СЪЩО СА ТАКА. НЕКА ТОВА НЕ ВИ ПРИТЕСНЯВА И СЕ НАДЯВАМ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТЕ С ГРУЙЧ И КОМПАНИЯ, А ИЛИЕВИ ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ МАЛКО ПО-КЪСНО. 

*Иван-Калоян*

Чайките крякаха и правеха идеална компания на всички врякащи деца на плажа, но аз вече бях изпил толкова бири че не ми правеше впечатление.

- Виж се, бре, от толкова бира гледай какъв корем си отпрал. – Лепосава ме удари по корема и аз я погледнах злобно.

- Поне корема ми расте като пия бира. Ти колко боза пиеш пък като гледам напредък няма. – жегнах я в слабото място и реакцията от нея не се забави.

- Моляяя?! Ей, сега те убих! – и сякаш някой демон се всели в нея и цялата почервеня от гняв, а сестра ѝ се смееше до нас. – Не ми се смей пък ти! – и Емина беше ударена и двете се хванаха за косите, а аз продължих да си пия бирата на спокойствие, изолирайки напълно двете истерички.

- Пусни мее, бреее! Какво съм ти виновна аз?

- Смееш ми сее!

- Татееее! Маммооо! Вържете я тая, косата ми замина!

- Коса, друг път! С екстеншъни си, кучко!

- Хайде стига сте се държали като две годишни, че ми надухте главата! – майка им все пак се намеси и те веднага се нацупиха, млъкнаха и легнаха на шезлонга скръствайки ръце пред гърдите си.

- Блажена тишина. – надигнах бирата и се опънах и аз, затваряйки очи в пълно блаженство.

- Млъквай! Да не съм ти чула гласа повече.

- По-голям съм от теб, не можеш да ми заповядваш.

- Аз пък си ти леля, изяж се!

- И пак съм по-голям от теб.

- Хайде вземете млъкнете и двамата, защото ми надухте главата вече! – сестра ми и тя се намеси, тъй като прекъснахме дрямката и ме замери със шапката ѝ.

- Не ме замеряй мен! Скъпата ни леля е виновна!

- Бе що ли не ти еба май-

- Питай тате, ако ти разреши давай.

- Иване! – и самият той взе, че се включи в укротяването ни.