Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 25 - Много си зле

ОБРАТНО В ИГРАТАААА ДОБРЕ ДОШЛААА КАЖЕТЕЕЕ МИИИ!

КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НЯКОИ ХОРА БЯХА В ШОК, ХИХИ. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ!

*Джулия*

- Сега след като изяснихме това ще се върнеш ли?

- Само, ако обещаеш да няма повече такива изцепки.

- Няма да има.

- И се преместиш до мен.

- Добре. – отвърна смирено отново и това ме притесняваше. Нима това беше същият мъж, който до преди минута ми казваше че аз не съм никоя за да му казвам какво да прави?

- Извинявай, бебчо. – прегърна ме и с двете си ръце и едва не се отпусна върху мен целият. – Ама беше ненужно това. Знаеш, че не бих ти изневерил.

- Обидно ми е, като се държиш толкова свободно с други.

- Няма повече. Само няма да се сърдиш и няма да си ходиш, чуваш ли? И няма да късаме пак, чуваш ли, гадже? Ще си седиш при мен.

Потънахме в тишина, като само се прегръщахме.

- Опааа, прекъсвам ли нещо? – скъпият му братовчед ни прекъсна, но Иван не си направи труда се ме пусне.

- Mrš!

- Е, да пикая отивам, бре. Няма да ви светя.

Потупах Иван го гърба и в крайна сметка ме пусна. Върнахме се обратно отатък където цареше пълен купон, но Иван както обеща си седна до мен и Маги и Ясмина не можеха да повярват на очите си. Онази малката пък гледаше като напълнила гащите, а мен ме погледна злобно щом ни се засякоха погледите. Изгледах я отровно и аз самата.

- Оправихте ли се?

Кимнах на сестра му, а Иван дръпна моят стол по-близо до неговия и ме гушна.

- Маги, ще ми подадеш ли чашите? – надвика музиката.

- Кои са твоите?

- До тези на мъжо ти!

Маги се изправи и му ги подаде, а той ѝ благодари.