Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 43 - Отблокиран

КАКА ВИ Е НАПРАВО ОГЪН ТЕЗИ ДНИ И НЕ ЗНАМ НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ, НО АКО ПРОДЪЛЖВАМЕ С ТОВА ТЕМПО ДЕЙСТВИТЕЛНО ДО ПЪРВИ ЮНИ МОЖЕ ВЕЧЕ ДА СМЕ ЗАВЪРШИЛИ ТАЗИ ИСТОРИЯ.

ПО ТАЗИ ГЛАВА НЯМА ДА КАЗВАМ НИЩО, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА ИЗДАВАМ, НООО Е ДЪЛГА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО КОКИ БЕШЕ ПРЕНЕБРЕГНАТ, ХД. 

ЕНИУЕЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖООЙЙЙЙЙ

*Иван-Калоян*

Не минаваше и ден, в който тя да не ми липсва. Бяха минали почти два месеца откакто бяхме разделени и за тези двам месеца се бяхме виждали само веднъж и то още в началото, за да ѝ кажа всичко и да решим какво ще правим с медиите. До онзи ден дори си седях блокиран и не е за вярвана колко се зарадвах, когато видях че това вече не е така, макар че ме заболя, когато видях че вече снимките ни ги нямаше. Както и емотиконите на лъв, орел и корона, които някога красяха профила ѝ редом с прасковата и датата 01.07. Но пък предполагам самият факт, че ме беше отблокирала беше крачка напред. Така и не бяхме предприели по-сериозна крачка от това да си пращаме въпросителни и то защото аз ги започнах. Беше забавно, обаче. Почти по цял ден си пращахме проклетите препинателни знаци, та чак до някое време през нощта. Тази сутрин, уви, със събуждането нямах ново въпросително, но пък рамката около профилната ѝ снимка ми подсказа, че беше качила ново стори. Усмихнах се на задника на Силвестър и наглата му физиономия и видях, че беше пуснала въпроси. Повечето бяха чисто женски, но един ме накара да задържа вниманието си върху него.

Би ли дала втори шанс на връзката ви с Иван-Калоян?

Ако обстоятелствата бяха различни - да.

Хубаво е да се види, че някои двойки може и да не се плюят след като се разделят.

Няма защо да се плюем. Обичали сме се, аз все още го обичам, независимо от всичко. Този човек ми помогна да преоткрия себе си, дари ме с незабравими преживявания. Никога няма да тръгна срещу хората, в чиято къща съм била.

Все още ме обичаше? Не знам колко време се взирах в екрана на телефона си. Взирах се и мигах – само това правех и не знаех дали беше истина или просто сън.