Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 29 - Ревностни изблици

МОЖЕТЕ ДА МИ КАЖЕТЕ ДОБРЕ ДОШЛА ОТНОВО. БЯХ СЕ ЗАГУБИЛА ПО ЕДНО ВРЕМЕ, ПАК СЕ ЗАВРЪЩАМ, НЕ БОЙТЕ СЕ, НЯМА СТРАШНО, КАКА ВИ ТУКААА.

ЗНАМ, ЧЕ ПАК МЕ НЯМАШЕ, СЪРАТНИЦИ, ООО ТАЗИ СЕДМИЦА НЯМАХ ВРЕМЕ И ДА СЕ ОБЪРНА.

ВЪПРЕКИ ТОВА ДНЕС СЕДНАХ ДА НАПИША ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЖИДЖИ Е НАЙ-ЗЛАТНАТА НА СВЕТА.

ЕНИУЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙЙ

*Джулия*

Времето летеше. Просто ме изумяваше колко бързо се бяха минали тези седмици, в които бяхме заедно. Е, заедно всъщност не знам дали беше подходящ термин, защото все още не бяхме провели онзи разговор, в който трябваше да си изясним положението ми и ако до преди това мисълта за връзка ме плашеше, то сега...то сега факта, че все още не знаех какви сме ме дразнеше. Уж не бяхме заедно, а се държахме сякаш бяхме. Объркваше ме, а и май...май исках нещо повече вече. Лятната авантюра ме устройваше лятото, когато знаех че можем да си тръгнем във всеки един момент, устройваше ме донякъде и есента, когато се видяхме пак и все още опипвахме почвата, но сега вече бяхме два месеца неразделни и присъствах на семейни вечери, ходех и на негови участия и представления  при това. Да не говорим, че ме изнуди да се снимам в клипа за новата му песен, която излезе миналият месец и все още не слизаше от класациите и където и да отидехме Иван го познаваха и тълпи фенки му се нахвърляха. Това беше и една от причините вече този статус quo да не ме устройва. Дълбоко в себе си усещах, че имам нужда от нещо повече и вече една седмица мислите ми бяха само в това, но не можех да измисля как да останем насаме и да поднеса темата. От това дори не можех и да се фокусирам върху листовките, а имах време до другият вторник да ги науча перфектно за външният изпит. Да се записвам на шофьорски и да лягам и ставам с правилника или Автоизпит изобщо не ми влизаше в плановете, защото книжка никога не ми е трябвала, но Иван каза, че трябвало да имам и ме записа при неговият инструктор. Вече дори бях преполовила часовете, бях си взема вътрешният изпит по теория без грешка и сега оставаше външният.

Иван днес имаше представление и както на всяко друго преди това аз трябваше да присъствам и в момента се оправях за там. Само, че той отдавна беше в университета и аз щях да ходя натам с техните, които трябваше да ме вземат след точно...двадесет и осем минути, а аз още дори не се бях гримирала и това беше проблем и трябваше да се задействам определено.