Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 6 - Баро-гъзаро мафиозо

ПОНЕЖЕ СТЕ МИ ДОБРИЧКИ И РЕШИХ ДА ВИ ЗАРАДВАМ С ОЩЕ ЕДНА ГЛАВА, КОЯТО Е И ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЖИДЖИ НЯМАШЕ ЗА КАКВО ДА СЕ ХВАНЕ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Джулия*

Не го бях виждала днес. И не знам честно казано как това ме караше да се чувствам. От една страна ми беше доста по-спокойно на работа, но пък от друга беше прекалено тихо и скучно. Цялото му семейство го нямаше и тишината на плажа до голяма степен се дължеше на това. Все още мислите ми бяха в онзи момент, в който почти не се целунахме и все още се чудех сама на себе си защо не се отдръпнах. Защо му позволих да ме контролира дотолкова, че да не го мога да мръдна тогава. И защо...защо стоях и го чаках да ме целуне наистина. Дразнеше ме. Този тип просто ми лазеше по нервите, но някак си не беше по онзи гадният начин. Детинското му поведение наистина бе в състояние да натиска всички мои бутони, но пък странното беше че той беше първият който го беше правил някога. Не беше първият мъж в живота ми, но беше първият който ме ядосваше толкова. Разхождаше ми се по нервичките сякаш си беше вкъщи, но някак си това...това ме караше отново да се почувствам жива може би. Той беше като дете. Държеше се като децата в групата ми буквален и ако трябва да бъда максимално честна може би леко му завиждах за това негово безгрижие. Той се държеше сякаш нямаше нито една грижа на света и нищо не можеше да помрачи усмивката ми. Държеше се така сякаш нямаше сила на света, която може да развали настроението, всъщност се държеше сякаш той самият контролираше света. И може би, подчертавам може би, ако не беше толкова циничен и не беше от такова семейство можеше и да му позволя поне да излезем някъде както той настояваше.

- Джулия, оставиха това за теб. – колегата остави на бара един шоколад и аз сбръчках вежди. Объркването ми се дължеше първо на това, че ме нарече с истинското ми име, а аз бях отвикнала и най-вече на това, че някой ми беше оставил шоколад.

- Кой го остави?

- От хотела.

- Хммм.