ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА НОВА И ДЪЛГА ГЛАВА ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КОКИ Е НАЙ-ДОБРИЯТ, ХД
ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ
ЕНДЖОООООЙЙЙ
*Джулия*
Не знам как оцелях след това каране наистина. Точа че по планински пътища караше със сто и отгоре беше едно на ръка, но освен това и музиката беше усилена на макс, пееха, танцуваха, че и пушеха, а аз се бях закопчала отзад с колана. А, да и забравих да спомена, че всъщност музиката беше новата му песен, която ако до преди това горе-долу харесвах сега вече леко ми се гадеше, защото половин час само нея слушахме.
- Не питай, тази вечер, аз къде съм бил! От теб съм на далече и съм се разбил! За всички твои грешки, просто бил съм сляп! Не съм знаел, бил съм спал и за теб съм се раздал! А, искаш ли да знаеш днес къде ще съм? На вила на морето, топло е навън! На Варна, дискотека, не ме хваща сън! Не съм спал, съм играл, тежко съм те заебал!
- Коки, не че не уважавам творчеството ти, но бих желала малко да сменим репертоара, моляя. – опитах да надвикам силната музика, но беше без успех защото той единствено си пееше и танцуваше
- Дали усещаш ти, къде те засърбява! Устата и умът ти, жалък те предават! Като ме гледаш и изтръпваш ти на стола, аз заобиколен съм си от яки хора! Дива фиеста, избягал от затвора! Взех си всичко, избухвам с нови хора! Viva La Noche, влизам всяка бомба, дай ми текила и да става катакомба! Дай му, батко! Катакомбаа! Катакомбаа! Дай му, баткоо! Катакомбаа!
Добре, това беше безнадежден случай. Въздъхнах и се облегнах назад на топлата седалка.
- Ееее! – бях благодарна на Лев, че намали и ми идеше дори да го разцелувам. – Ти довечера ще идваш, нали? – обърна се назад към мен и Иван нещо се напрегна.
- Къде да идвам?
- Еее, на вечеря у баба и дядо. Иван не те ли покани?
Моля? На вечеря къде? А, не, не, не, не!
- О, не, Иване, забрави! Прекалено рано е, не ми го причинявай, моля те! – изхленчих.
VOUS LISEZ
Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)
Roman d'amourСвикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почи...
