Глава 12 - Лятна авантюра

1.7K 147 320
                                    

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ДЖУДЖИ Е ЖЕНА МЕЧТА, ХД. 

ЕНИУЕЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙ

*Иван-Калоян*

Първото нещо, което видях сутринта щом се събудих бе красивото женско лице до мен, по което слънчевите лъчи танцуваха и ненадейно се усмихнах. Беше красива. Много красива докато спеше, а ярко червените коси се бяха разсипали по възглавницата. Не изпадах с истерия или нещо подобно, защото това не беше първата жена до която се будех а и след нощ като тази сърце не ми даваше да я изгоня. Бил съм с не малко жени, но тази...тази беше първата която издържа на темпото ми без да се оплаква. Да, имаше нужда от известна почивка след третият път, но и аз имах. Тази жена ме измори по онзи хубав начин, по който само хубавият секс можеше. Миглите ѝ се раздвижиха, а после се повдигнаха и две медено кафяви очи се взряха в мен.

- Добро утро.

- Dobro jutro, lepotice. – подсмихнах се и погалих лицето ѝ с пръсти докато очите ѝ блуждаеха по мен.

(Добро утро, красавице.)

- Ммм, колко е часа? Трябва да ходя на работа. – надигна се, но едвам се крепеше понеже още спеше.

- Днес си почивка, прасковке. Забрави ли? – засмях се

- Уфффф. – тупна обратно по гръб и сложи ръка на челото си. Подпрях главата си на ръката и с другата я боцнах по носа и тя се намръщи.

- Гладна ли си?

- Умирам от глад.

- Закуската сигурно е свършила долу, но бихме могли да си поръчаме румсървис, ако искаш или пък да излезем. – свих рамене.

- Румсървис. Не съм в състояние да излизам никъде все още. Всичко ме боли. – изпъна краката си като коте и аз се засмях. Плъзнах ръка по тялото ѝ и се заех с това да галя стомаха ѝ и да си играя с калинката на пъпа ѝ. – Снощи беше много хубаво.

- Така е, беше. – имаше малка мързелива усмивка на устни, която рефлектираше моята.

- Би ми се искало да повторим.

- Да повторим? Не ти ли мина мерака вече? – подборът ѝ на думи беше изцяло целенасочен и аз се подсмихнах.

Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora