Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 38 - Съжалявам

Е, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ ВЕЧЕ ОФИЦИАЛНООО ЗАВЪРШИИИИ! И ПО ТОЗИ ПОВОД ВИ ЧЕРПИ С ЕДНА КЪСНА НЕДЕЛНА ГЛАВА, КОЯТО Е ДЪЛГА НА ВСИЧКО ОТГОРЕ И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ НАЙ-НАКРАЯ СЕ ОТЪРВА ОТ АДА! ЙЕС!

ЕНИУЕЕЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

И НЕКА ПСУВАНЕТО ЗАПОЧНЕ СЕГА!

*Джулия*

Слава Богу маратонът от празници привършваше, защото пределено декември и началото на януари ми дойдоха малко в повече, но имах около две-три седмици да си почина, защото после се започваха рождените дни и само януари и февруари имаше три след моя. Юхууу. Четири всъщност с този на баба му Дари, който отново щеше да бъде светски и трябваше да се подготвям психически. Можеше и да прозвучи зле, но бих заменила повечето рождени дни с някоя хубава почивка. Дори и в България да е за два дни. Ей, така просто да се разкараме някъде само двамата за уикенда. Разбира се, гледах оферти онлайн и му изпращах постоянно, но той все излизаше с оправданието, че еди кога си имал участие, пък ремонта у тях, после пък е в сесия, след това пък еди кой си имал рожден ден и едва ли този месец сме щяли да пътуваме, а аз наистина имах нужда от малко разнообразие и почивка, защото рутината „От леглото – на работа, от работа – на маса, от маса – към факултета" ми идваше малко в повече вече тези седмици. Не помня дори от кога не бяхме оставали само двамата насаме, както правехме преди. А, откакто ми бяха изпотрошили и колата ситуацията беше още по-зле, защото още повече не си позволявахме да излизаме някъде, а на работа и във факултета ходех с охрана. Това не си го бях представяла, когато реших да тръгна с Иван. Явно си живеех в мой измислен свят, в който наистина мислех че тази период от живота на семейството му е минала. Не знам как можеше да бъда такъв заблуден оптимист на моменти, но понякога се изненадвах от самата себе си.

- Ох, друго си е. – Иван се излегна на леглото по гръб веднага щом излезе от банята и си беше обул нов чифт боксерки. – Jao, майко, от кога чаках този момент.

- Е, защо не си тръгна по-рано просто? – обърнах се към него докато мажех кракака си с лосион за тяло.