Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 36 - Истински щастлив съм, че си част от моята зима.

БОЖЕ, НЕ ЗНАМ КОГА ЗА ПОСЛЕДНО СЪМ КАЧВАЛА И ЧЕСТНО КАЗАНО МЕ Е СРАМ ОТ СЕБЕ СИ, НО НЯМА ДА ВИ ИЗЛЪЖА, АКО ВИ КАЖА ЧЕ НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА АБСОЛЮТНО НИЩО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ СЕДМИЦИ. ТАЗИ ГЛАВА БЕШЕ ЗАПОЧНАТА ОЩЕ СЛЕД ПРЕДИШНАТА, НО НЯМАХ МУЗА И СЕ ЧУВСТВАХ ИЗЧЕРПАНА, А СЛЕД ТОВА ВЕЧЕ НЯМАХ НИКАКВО ВРЕМЕ. НЕ МОГА ДА ОБЕЩАЯ, ЧЕ ОТНОВО ЩЕ СЪМ РЕДОВНА, ЗАЩОТО ИДВА МАЙ МЕСЕЦ, А С НЕГО ИДВА И КОШМАРЪТ НАРЕЧЕН "МАТУРИ" И БЪЛГАРСКИЯТ И ИСТОРИЯТА ВЕЧЕ ТОЛКОВА СА МИ ПРОМИЛИ МОЗЪКА, ЧЕ СЪНУВАМ ЛИТЕРАТУРНИ ГЕРОИ И ЦАРЕ И ПРЕЗИДЕНТИ. 

ТАЗИ ГЛАВА ИЗОБЩО НЕ Е РЕДАКТИРАНА, ЗАЩОТО ПРОСТО ГЛЕДАХ ДНЕС ДА Я ДОВЪРША И ДА Я КАЧА, ЗАЩОТО ВЕЧЕ МИ Е ЖАЛ ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ВЪПРЕКИ ТОВА ДА ВИ ХАРЕСА. АКО Е ТОВА Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО КОКИ БИ ОБИЧАЛ ДЖУДЖИ ДОРИ И АКО СЕ ПРЕРОДИ В ЗЕМЕН ЧЕРВЕЙ, ХД. 

И ТАКА КАКТО ТЯ ЩЕШЕ ДА ГО УБИЕ, ХИХИ

ЕНИУЕЙЙЙ, ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙ

*Джулия*

Вече ми се гадеше от празници, а дори не ги бяхме преполовили, по дяволите. Бяхме преминали през осми декември, после празнувахме Никулден, нищо че нямахме нито Николовци, нито Николаевци в компанията, но да...после дойде Коледа и ако досега бях свикнала да празнувам Коледа с нашите, когато са си в България, то сега...то сега открих една нова Коледа. Първо Бъдни вечер си бяхме и двамата по домовете на вечеря, защото иначе нямаше как да се разкъсаме и после Иван ме взе и ходихме да пием у тях. После на Коледа вече беше върхът, защото първо ходихме на обяд у баба му и дядо му с техните и цялото семейство общо взето. После бяхме на вечеря у нас и след това ходихме отново у Иван, за да си допиваме. Двадесет и шести ми се искаше да кажа, че ни беше почивка, но не беше защото тогава пак бяхме у тях и на другият ден бяхме на Стефановден у на Клеопатра гаджето.

След това, в крайна сметка се смилиха над мен и бяхме в почивка до тридесети. Само, че това далеч не беше краят, защото ме чакаше Нова година, Ивановден и моят рожден ден. А, нещата които бях чувала за Ивановден ме караха от сега да се кръстя и да се моля.

Да пътуваш с Илиеви и Груйч беше съвсем различно нещо. До последно мислех, че ще ходим към Сърбия със самолет, защото такъв беше първоначалният план, но после се оказа че ще ходим с колите, защото сме имали прекалено много багаж. Ами, съжалявам, но само музикалните ви инструменти и колоните бяха заели една цяла кола. Баничарка при това. Отделно ски епировката ни беше заела другата баничарка и пътят определено беше интересен. Още по-интересно беше катеренето нагоре към вилата, която беше в планината на няма и петнадесет минути от Копаоник и просто нямах търпение да стигнем, да си почина и да ходим с Лев, Ясмина, близначките и Камелия на нощно каране, защото всички други бяха бъзльовци и не искаха да карат. Включително и Иван, но аз си бях поставила за цел, че иска-не иска щях да го направя скиор.