Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 34 - Мъж мечта

НАЯСНО СЪМ, ЧЕ ТЕЗИ ОБЩО ВЗЕТО БЕЗСЪБИТИЙНИ ГЛАВИ ЗАПОЧВАТ ДА ОМРЪЗВАТ, НОООО ЧЕСТНО КАЗАНО ВЕЧЕ ТОЛКОВА МИ Е ПИСНАЛО ОТ ДРАМИ, ЧЕ ПРОСТО И НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ ЗА ТЯХ.  ЩЕ ИМА НЕЩО ВСЕ ПАК, АМА ОЩЕ СЕ ЧУДЯ КАК ДА ГО ВПЛЕТА, ЗАЩОТО НАПРЕДВАМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ И ВЕЧЕ 34 ГЛАВИ ПОЧТИ НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА, ЗА КОЕТО ИМАМ ВИНА САМО И ЕДИНСТВЕНО АЗ, НО ТОВА Е ОТДЕЛЕН ВЪПРОС. 

ТАЗИ ГЛАВА Я ПИША ОТ НЯКОЛКО ДНИ, КАТО ДОРИ ПИСАНЕ Е СИЛНА ДУМА, ЗАЩОТО ЕДВА ЛИ ТРИ ДУМИ И ЗАТВАРЯНЕ НА ЛАПТОПА СЕ НАРИЧА "ПИСАНЕ", НО СИЛИТЕ МИ СТИГАХА ЗА ТОЛКОВА. ДНЕ СЪМ МАЛКО ПО-ДОБРЕ И УСПЯХ ДА "НАПИША" НЕЩИЧКО КОЛКОТО ПОНЕ ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВА (ВЪНШНО).

ТА С ТОВА КАЗАНО ВЕЧЕ МОГА ДА ПРЕМИНА ПО СЪЩЕСТВО.

АКО ВЪПРЕКИ ВСИЧО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО, В КАКВОТО СА И ХАПЧЕТАТА С КОИТО МЕ ТРОВЯТ ВЕЧЕ ПЕТИ ДЕН И УВИ НЕ МУ СЕ ВИЖДА ОЩЕ КРАЯТ.

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

А КОКИ Е МЪЖ МЕЧТА ЗАБРАВИХ ДА КАЖА! ДЪРЖА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ!

*Джулия*

Коледа чукаше на вратата, а аз както винаги се чувствах като малко дете. Обичах Коледа. Всъщност, обичах бледнееше пред това което изпитвха към нея и винаги започвах приготовленията поне месец по-рано, защото това беше единствената ми останала радост в живота. И Силвестър, разбира се. Бях украсила вкъщи, бях украсила и етажа на Иван, за който лека-полека започвахме да си правим някакви планове, от което ако до преди ме втрисаше сега сама започвах да си представям къде какво бихме могли да сложим. Дори и кухня бяхме харесали. Може би избързвахме с тези ни планове, но изненадващо не ме плашеше вече. Разбира се, отношенията ни изобщо не се бяха променили и все още се карахме за щяло и не щяло, като последният ни по-голям скандал беше за това, че ми беше взел кола.

И не избухнах, защото не ми харесваше, а защото беше прекалено скъпа и за мен не беше приемливо той да ми я купува. В крайна сметка клекнах просто защото не ми оставиха друг избор и сега бях горд собственик на Мини Кънтримен, който пазех повече и от очите си. Изненадващо и за мен самата Иван ме пусна почти веднага да карам сама и вече почти той не караше, а навсякъде го возех аз. Трябваше да призная, обаче, да имаш кола беше огромно удобство. Вече не трябваше да бързам за рейсове или да давам пари за таксита или пък да разчитам на някого да ме кара и взима както използвах Иван за личен шофьор до преди да взема книжка. Само че в дни като днешните ми се искаше все още да разчитах на него, защото ми беше толкова лошо че изобщо не знам как успях да стигна до тях. Бяхме се разбрали да му купя цигари като се прибирам, но нямам сили да спирам никъде и просто карах към тях. Той каза, че нямало проблем и че щял да вземе всичко от магазина, а после ме изпрати у тях да си почивам Което значеше, че щях да си седя сама там, защото той все още беше в университета, но поне щях да си почина малко на спокойствие. Смръщих вежди, когато видях колата му, но после се сетих че това чудо се чупеше сравнително често и сигурно беше взел някоя от другите коли. Взех си чантата и влязох навътре, като стълбите ги взимах на магия. Този месец цикълът щеше да ми разкаже играта просто. Можеше и да ми беше лошо, но все пак чух тихата музика която се чуваше от спалнята. Добре, това беше странно. Закачих якето си на закачалката и заходих подозрително към спалнята. Най-вероятно беше забравил телевизора пуснат сутринта с тази негова разсеяност. Нямаше да му е за първи път. Отворих вратата и онемях. Наистина онемях. Сложих ръце пред устата си, а емоциите бяха по-силни от мен. Не можех да повярвам, че беше направил всичко това. Беше запалил свещи, леглото беше отрупано в сладки неща, а плюшенето мече в ръцете му беше пречупната точка за мен.