Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 11 - За първи път

МАЛКО ЗАКЪСНЯХ С НОВОГОДИШНАТА ГЛАВА И ПОЖЕЛАНИЯТА, НО ДО ВЧЕРА НЕ БЯХВ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ХД.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА, СЪРАТНИЦИ! БЪДЕТЕ ВСИЧКИ МНОГО ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ И ДАНО 2022 БЪДЕ ЕДНА ПРЕКРАСНА ЗА ВАС ГОДИНА. 

НАДЯВАМ СЕ НОВАТА ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО ВИ ХАРЕСА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА НЯКОИ ХОРА ИМ СЕ СЛУЧИХА НЯКОИ РАБОТИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

*Джулия*

Не е за вярвано само какво клише от едно време бяхме – целите в бяло, разхождайки се по пясъка. Бяхме като излязли от някой музикален клип в периода две хиляди и четвърта –осма.

- Не, ти си късметлийка да бъдеш единствено дете и да си отраснала в малко семейство.

- Знаеш ли колко е скучно това? Сега ми е перфектно, но като малка ми беше много гадно, защото нямах братя и сестри или пък много братовчеди.

- Но пък ти е спокойно. Аз за спокойствие с моята рода мога само да си мечтая.

- Едва ли е толкова зле.

- Джуджи. – погледна ме сериозно. – Имам преродени баба и дядо, които са по-малки от собствените ми майка и баща. Майка ми е певица, и двете ми баби също. От бивше мафиотско семейство сме. А, да и едната ми леля е всъщност преродената ми пра-баба. Разбираш ли за какво ниво на откаченост става въпрос? О, да и за малко да забравя. Като малък прекарвах прекалено много време с вуйчо ми, пълен идиот да вметна само и това много ми повлия на държанието.

- Не обвинявай хората за това какъв си.

- Ама, така е. – засмя се.

Поклатих глава, показвайки му че не бях особено съгласна, а той не спираше да смее. Както си вървяхме изведнъж и смехът му изчезна. Лицето му придоби сериозно изражение и това събуди известна доза тревожност у мен, защото не бях свикнала да го виждам сериозен. Беше против неговата природа.

- Какво има?

- Виж...трябва да ти кажа нещо. Усещам, че това би повлияло зле на вечерята и всичко, но не искам да те лъжа.