ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ ИМА ЗА ВАС НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ГОСПОДИН СИМЕОНОВ ИСКАШЕ ДА УБИВА, ХД
*Джулия*
Не ме интересуваше какво ми казваше Анджелина, но определено не мисля че реагирах прибързано. Трябвало да сме били говорели, проблемите във връзките се решавали с говорене, трябвало да съм го била изслушала, бабина ти трънкина.
Прибрах се вкъщи нервна и мама веднага видя това и на въпроса какво ми беше отговорих с „нищо." Нямаше как да ѝ кажа, че с Иван сме се скарали, защото това веднага щеше да го настрои против него и съответно Джиджи трябваше да търпи няколкочасово лекция на тема „Защо Джиджи попада все на пълни глупаци, за които ѝ се говори, че не са стока и тя въпреки това е с тях." И колкото и онзи глупак сърбобългарски да го заслужаваше мислех да си спестя дудненето на мама. И без това достатъчно ме болеше главата. А, че непознати номера ми звъняха цял ден беше отделен въпрос. Знаех, че това беше Иван, разбира се и за това и не вдигах. Знаех му номерата вече наизуст. Затова си пуснах телефона и на самолетен режим. Сега щеше да ми звъни да не казвам на кое. Ще ме лъже той. Ще ми ходи на дискотека с Радина. Еми, ето сега можеше да си ходи с които иска. Все ми беше тая. Всъщност, кого залъгвах, мамка му...изобщо не ми беше все тая. Самата мисъл да излиза с други жени ме караше да излизам извън кожата си от нерви и полудявах. Можеше да му бях сърдита и да бях скъсала с него и да не исках да го виждам, но това не означаваше че не се дразнех. И, май току-що осъзнах, че страдах от раздвоение на личността като него. Чудесно. Просто чудесно. Идваше ми дори да си сипя нещо алкохолно, а аз дори не пиех, по дяволите. Не знам какво се случваше с мен, но определено това не ми харесваше.
- С баща ти сме взели пиле за довечера. С картофи или ориз го искаш?
- Все ми е тая. – отвърнах на въпроса на мама и продължих със заниманието си, което беше да си пиша курсовата. Имах нужда някъде да канализирам цялата натрупана злоба и в момента това ми се струваше като чудесна идея.
- Джулия, хайде, стегни се малко, бе мамо! Цял ден те гледам намръщена! Какво става?
BẠN ĐANG ĐỌC
Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)
Lãng mạnСвикнал съм винаги да получавам това, което искам, но точно едно определено момиче така и не успях да получа с едно щракване на пръстите и това ме караше да огладнявам още повече за нея. За една ниска, малка, апетитна брюнетка, която срещнах на почи...
