Глава 18 - Още миг моя

1.4K 138 142
                                    


ДАМИ, ГОТВЕТЕ СЕ, ЗАЩОТО ВИ ПРЕДСТАВЯМ ЕДИН РОМАНТИЧЕН ИВАН-КАЛОЯН И ПОВЯРВАЙТЕ НЕ СТЕ ВИЖДАЛИ НЕЩО ТАКОВА, ХИХИ. 

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИВАН-КАЛОЯН ЩЕ ВИ НАКАРА ВСИЧКИ ДА СЕ ВЛЮБИТЕ В НЕГО ОТНОВО. ЧЕ ДОРИ И ДРУГИТЕ ДВЕ ДЖИДЖИТА,  ХИХИИИИИ

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

И ДА СЛУШАТЕ ПЕСНИТЕ ЕЙ!

*Иван-Калоян*


Всеки път ме изумяваше. Точно когато си кажех, че едва ли може да стане по-красива тя ми доказваше точно обратното. И сега. Точно сега мисля, че изглеждаше най-красива – гола във водата и с лунната светлина, която играеше по нея и я обрисуваше като красива морска нимфа. Като Ариел. Моята малка черногорска Ариел. Доплувах до нея и я поех в ръцете си, сливайки устните ни в гореща и жадна целувка, на която тя веднага ми отвърна. Мокрото ѝ тяло се усещаше великолепно. Горещо, мокро, хлъзгаво – точно като моето. Вълните се разплискваха в нас, луната и звездите на ясното лятно небе ни къпеха в своята светлина, а от далечината се чуваше музика, но всичко това единствено допринасяше за цялата атмосфера. Повдигнах я и тя обви крака и ръце около и телата ни изскърцаха заради водата. Простена, когато се отрих в нея и аз погълнах този звук от нея, но той беше достатъчен че да ме подпали. Обожавах стоновете ѝ. Мамка му, наистина ги обожавах, защото бяха истински. Защото бяха сладки и секси като нея и защото и аз не знам защо. Просто ги обожавах.

И двамата простенахме, когато започнах да навлизам в нея, а веднъж докрай в нейната тясна и гореща прегръдка тя простена още по-протяжно и силно и аз се усмихнах, а после си спомних една нейна реплика.

- Нали майка ти не даваше да правиш секс в морето?

- Не говори за майка ми точно в момента, jebote.

Едва ли осъзна какво беше казала, но аз го чух и го асимилирах и я зяпнах с обожание. Не подозирах, че да опитва да говори сръбски ще бъде толкова секси, но беше.

- Добре, jebote.

- Mлъквай, jebote.

- Веднага, jebote. – засмях се и отново я целунах, а този път вместо да движа нея започнах да аз да се движа с кратки и къси, може би дори лигави тласъци. Не бях в настроение за бързо точно в момента. Може би в хотела – да, но точно сега не бях, а и на нея ѝ харесваше по-бавното темпо. А, и на мен ми хареса. Всичко сякаш се усещаше десетократно по-силно, по-интензивно, по-хубаво. Харесваше ми. Определено ми харесваше. Отдръпнахме се един от друг за въздух и двамата бяхме запъхтени, а медените очи горяха подобно на моите.

Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)حيث تعيش القصص. اكتشف الآن