Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 7 - Гоненица

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ИВАН- КАЛОЯН Е АДСКИ СЕКСИ МЪЖ И ПОЛОВИНА, ХД. 

ЕНИУЕЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Иван-Калоян*

Джулия както Джуджи каза, че се казва по лична карта всъщност не беше много трудна за откриване. Трябваше само да се свържа с малкият компютърен гений известен като мой братовчед и за десет минути имах всички нейни профили в социалните мрежи, че и клипове от световното по гимнастика преди две години, където беше спечелила златен медал. Един от много ѝ всъщност. И също се оказа, че е от София и имахме доста общи приятели. Цял ден гледах снимките ѝ и се усмихвах. Беше голяма красавица. Разбира се, това вече го знаех, но в профилите ѝ имах възможността да я виждам в други светлини и това ми харесваше. И също така забелязвах, че обичаше да сменя цвета на косата си доста често. В началото на годината е била розова, преди това руса, а само до преди две седмици червенокоса и това червено...майко, това червено. Не, че кестенявото не ѝ седеше добре или не си я харесвах и така с едро къдравата коса, но с права или вълниста червена коса беше като Ариел. Само сините очи ѝ липсваха. На Джуджана всичко ѝ отиваше.

- По зле си и от Тити с този телефон днес. Не отделяш очи от него.

- Mrš! – озъбих се на сестра ми, когато се опита да надникне в телефона ми.

- Мамооо, Иван гледа голи какички!

- Браво моето момче. – чух гордостта в гласа на тате и завъртях очи.

- Вие друга работа освен да ме гледате под лупа нямате ли си, бре? Какво сте се вторачили в мен?

- Как е барманката, бре?

- Добре е. – озъбих се и на дядо.

- Jaoo божее, по-раздразнителен си и от мама по време на цикъл? Всичко наред ли е? – този въпрос дойде от Емина и аз се намръщих.

- Ще спрете ли да ме дразните?

- Спокойно де, човече, по-зле си и то незадоволена лелка.