Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 9 - Три поколения Груйч

ЗДРАВЕЙТЕ,ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА ДЖУДЖИ Ѝ СВЕТНАХА ОЧИТЕ ЩОМ ЧУ ШОКОЛАД,ХД.

ЕНИУЕЙ ЛОВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ!

*Джулия*

Днешният ден определено беше скучен, а единственото по-различно нещо беше факта, че ми се наложи да покрия две смени и бях цял ден тук. Отвън Иван и семейството му викаха както всеки друг ден и по това разбирах, че всички бяха добре. Не е за вярване кога бях намерила това за нормално. И като заговорих за вълка или по-скоро за лъвският орел той взе, че се появи заедно със семейството си и се изненада щом ме видя, но после се усмихна.

-      А! Ти още ли си на работа?

-      Не се ли радваш да ме видиш?

-      Глупости, прасковке, знаеш... драго ми става щом те видя.

Мхммм, обзалагах се че беше така.

-      Мхммм, не се и съмнявам. – завъртях очи. – Какво ще обичаш?

-      Теб.

-      Мм, твърде жалко че не съм в менюто тогава.

-      Така е, ти си предложение само за истински ценители. Като мен.

-      Лелее. Направо ме очарова.

-      Нали? – ухили се.

-      Направо.

-      Иначе освен теб ще искам една наливна от моята, че гледам няма кенчета.

-      Как ще има, като ти я изпи? За една седмица два пъти доставяха. – засмях се докато му наливах в чашата.

-      Специален талант.

-      Да, специален талант е да се наливаш по цял ден с бира. Цяло чудо е, че нямаш бирено коремче още.

-      Аз знам как да поддържам форма не се безпокой.

-      Заповядай. – оставих чашата на бара.

-      Hvala, lutko. Пиши го на нашата сметка. – намигна ми и изчезна с бирата си. Този беше намислил нещо. Определено беше намислил нещо.

...

От всичко най-много мразех да работя втора смяна, защото вечерно време хората изперкваха, особено и след като си пийнат повече. Да, въртях добър оборот, но изживяването не беше много добро.