Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 28 - Лъвска орлица

ЗДРАВЕЙТЕ -ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. КАКА ВИ Е ТУК С НОВА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ. ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ДЖИДЖИ Е ВДЪХНОВЕНИЕТО НА КОКИ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

БЛАГОДАРЯ И НА ГАЗЕТО МИ ЗА СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНАТА ПОЕМА!

*Джулия*

Не знам какво си бяха говорили отвън, но Иван се върна различен. Просто седна до мен и протихна, като единствено пиеше. Без да прави сцени, без да танцува, нищо. Стана време да си тръгваме и той стана стана от първият път без да се пазарим. И в таксито също се държа напълно нормално. За пръв път Иван беше толкова послушен. Даже беше невероятно колко послушен и смирен беше, дори не пожела да отиде да си допива с другите, а директно каза че си  ляга и се качихме горе. По-скоро аз го качих, защото той не беше леко в състояние, но поне се държеше прилично и не се отпускаше в ръцете ми, ами ме оставяше да му помагам. Качихме се на третият етаж и той изрита обувките си отвън на стълбището. Отворих вратата и влязохме вътре. Излегна се на леглото по гръб и въздъхна.

-      Ела да те съблека. – изправих го след като се настаних в скута му, а той ме гледаше с премрежени и плувнали от алкохол очи. Пое лицето ми е шепа докато аз се борех с копчетата на червената му риза. Сбръчках вежди, а той продължаваше да ме гледа и гали.

-      Какво?

-      Правила си го и преди, знаеш ли?.

-      Какво?

-      Да ме събличаш.

Не ми ставаше много хубаво да си го помисля, че бях сигурна че не бях единствената която го е събличала и слагала да спи, когато е пиян, но си прехапах езика.

-      Също толкова красива си колкото преди, знаеш ли това?

-      Коки, за какво говориш?

-      Беше толкова красива онази нощ в хамбара, когато бях ранен, а после отнех невинността ти. Тогава ти предложих и брак и ти каза „Да". Беше най-хубавата нощ в живота ми.

Не отговорих с нищо, а просто преглътнах топката в гърлото си и съблякох напълно ризата от него и я оставих прилежно на леглото. Той се отпусна отново по груб, а на мен ръцете ми леко трепереха докато разкопчавах и панталона му, без да влагам и грам мисъл в това което правех, защото умът ми беше зает от нещо друго. Онази нощ в хамбара...когато бях ранен...брак. Мамка му, защо можех да си представя всичко това? Или беше спомен? Не, нямаше как да бъде спомен. Но тогава...тогава, защо ми звучеше познато.