Глава 24 - Няма да ревнуваш, гадже мое

1.6K 166 170
                                    




ЕТОООО МЕЕЕ! ТУК СЪМ, СЪРАТНИЦИ! МАЛКО КЪСЕН ЪПДЕЕЙТ, НО ПЪККК ПОНЕ ГО ИМА, ХД.


НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА, ЗАЩОТО ИГРАЕ ДОСТА ГОЛЯМА РОЛЯ В ОСЪЗНАВАНЕТО НА НАШИТЕ ГЕРОИ И МДА.

АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО У НЯКОЙ СЕ ЗАРАЖДА ЗЕЛЕНИЯТ ДЯВОЛ, ХИХИ.

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОООЙЙ

*Джулия*


Трябваше да призная, че офроудът всъщност беше забавен. Докато не закъсахме в калта и се наложи да ни дърпат, но пък имах готина снимка от там. Прибрахме се в късният следобяд, като преди това минахме на автомивка, която задръстихме, защото бяхме с общо седем джипа.

Първата ми работа щом се прибрахме беше да се изкъпя, защото цялата бях в кал, имах чувството че и в ушите имах и дори превъзмогнах неудобството си от това да се разполагам в неговата къща заради това. Преоблякох се в дрехите, които си бях взела, защото Иван беше така добър да ме предупреди и слязох долу в търсене на сешоар.

Почуках на вратата на стаята на сестра му и зачаках отговор.

-      Даа?

-      Ехоо. – надниках вътре. – Може ли сешоар?

-      Да, бре. Давай влизай. – посрещна ме по хавлия и аз затворих вратата след себе си. – Разполагай се докато се обличам аз.

-      Мерси много. – настаних се на тоалетката ѝ и се заех първо с това да разреша косата си.

-      Човече, едвам се изкъпах. Имам чувството, че още съм кална.

-      Спокойно, ще свикнеш. Пак добре, че бяхме с джиповете. Ти да видиш с моторите и АТВетата какво правим.

-      Май предпочитам да не разбирам.

-      Човече, имам чувството че си от жълтите павета, честно. – Ясмина се засмя.

-      Само от Борово съм. – засмях се и аз.

-      И каквоо? С брат ми пак сте си заедно, а?

-      Не знам какво сме, честно да ти кажа.

-      Е, защо така?

-      Защото уж и двамата се разбрахме да няма нищо сериозно между нас, а от една седмица не мога да го изгоня от нас. Затова. – отново се засмях докато бях надолу с главата и разресвах косата си.

Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)Onde histórias criam vida. Descubra agora