Още миг моя (ВИС-3 №8) (18+)

Глава 19 - Един проблем по-малко

НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ЩЕ УСПЕЯ ЗА ДНЕС, НО ЕТО ЧЕ УСПЯХ. ГЛАВАТА Е МААААЛКО ПО-КЪСИЧКА, НООО Е ВАЖНА ЗАЩОТО НАДНИКВАМЕ МАЛКО В МИНАЛОТО НА КАКА ВИ ДЖУДЖИ.

НАДЯВАМ СЕ ГЛАВАТА ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЕДВА ЛИ ЩЕ ВИ ХАРЕСА НЕЙНОТО РЕШЕНИЕ, НООО ТОВА Е РИСК КОЙТО БЯХ СКЛОННА ДА ПОЕМА.

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙ

*Джулия*

Чак сега си давах сметка колко скучно и тихо беше, когато ги нямаше. Беше ми странно да си пред, че нямаше кой да ми нахалства докато съм на работа. Добре де, имаше, но не беше същото. На Иван нахалството беше различно и не можех да повярвам, че го казвам но ми беше скучно и, проклета да съм, липсваше ми. Донякъде и нахалството, донякъде и самият той.

В два часа на обяд бях получила съобщение от него, че са пристигнали в София, а след това се беше изключил от линия което вероятно значеше че беше заспал.

- Ооо, звездата. – колежката ми се ухили щом се върна от почивката си и аз вирнах вежда.

- Звезда?

- Мии, звезда си. Нюзфийда ми е пълен само с теб и малкия Груйч. Малко завиждам, обаче.

- Какво?

- Ти не следиш ли новините?

Нямах навика да следя сръбските или черногорските новини, по дяволите.

- Ето, виж. Чакай да ти го преведа.

Даде ми телефона си и аз примигах докато гледах гръмкото заглавие и снимките към него.

Секс във водата, романтични жестове и физическо насилие над журналисти. В какво още може да се забърка малкият Груйч?

Моля?

Пръстът ми започна да се плъзга фанатично по екран и гледах и не вярвах на очите си.

Не можахме да видим ясно лицето на девойката с него, защото бяхме заети да гледаме друго, но ужасно много прилича на българската гимнастичка, Джулия Симеонова, която често бива засичана в тяхната компания. Или поне червената коса издаде това. Двойката е засичана вече цял месец заедно и изглеждат повече от щастливи и влюбени.