Difficult love

Дългоочаквана среща

       Беше слънчев летен ден.

         Събудих се от слънчевите лъчи,но и от вибрацията на телефона ми.Днес беше много важен ден за мен.Ще летя до Сидни,където ще подгрявам два концерта на момчетата от Уан Дайрекшън,а след това за един два месеца ще имам самостоятелни концерти.Взех телефона си и видях съобщение от момчетата.

"Ще те чакаме на летището,Криси.Нямаме търпение да те видим"   <3

                                                                                        Хари,Найл,Зейн,Лиам,Луи

Аз също бях нетерпъелива да се срещна с тях,защото не ги бях виждала откакто заминаха на турне,но най-исках да видя Зейн.Още когато се запознахме,се влюбих в него от пръв поглед,но ме беше страх да призная чувствата си,за да не разваля приятелството ни,а й винаги ми изникваше в главата,че той може да не е ме харесва,затова и все още крия тази тайна от него.Както и да е.

Станах и се оправих набързо,за да не закъснея.Облякох един бял потник с черен надпис "Neon Lights",къси панталонки и бели кецове.Взех си  куфарите и слязох.Отидох в кухнята,където беше само брат ми Ник.Той ми каза,че ще ме закара до летището,ако съм готова.Аз естествено бях,излязохме от вкъщи и тръгнахме.

                                                                           .....................................

Вече се бях качила в самолета.Пътуването щеше да бъде дълго,все пак Л.А. не е толкова близо до Сидни.Бях си взела списание,отпуснах се и започнах да го чета.Не усетих как мина толкова бързо времето,но вече бяхме кацнали на летището в Сидни.Взех си багажа и излязох.Отвън имаше толкова много фенове,но успях да видя момчетата,те също ме видяха и ми метнаха.Аз тръгнах към тях и докато се усетя,те вече ме прегръщаха и ме поздравяваха.Последен ме прегърна Зейн,докато бях в прегъдките му,усетих как сърцето ми бие по-бързо от обикновено,ако трябваше да го опиша думите сигурно нямаше да мога.След това усетих как се отдръпва от мен.

             -Радвам се да те видя,липсваше ми,красавице.

           -И аз се радвам да те видя Зейн.-Само това успях да му кажа.Настъпи мълчание.След малко Лиам предложи да тръгваме и взе куфарите ми.Аз тръгнах след него както и другите момчета.Качихме се в колата и потеглихме към хотела,където момчетата бяха отседнали.Докато стигнем си говорех с момчетата.Луи и Лиам ми казаха,че Елинор и София също са с тях и се радват много,че ще идвам,но това не беше единственото,което ме изненада,също така бях изненадана,когато разбрах,че ще спя в една стая с не кой да е,а със Зейн.

                                                                                          Следва продължение...........