Difficult love

Последвствия

...Моята гледна точка...
Две седмици не излизах от вкъщи.Стоях си в стаята почти цял ден и плачех.През останалото време спях,защото бях преуморена.Днес беше поредната сутрин,в която се бях събудила рано и стоях свита до прозореца и наблюдавах всичко,което беше навън.Преживявах всичко много трудно,опитвах се да продължа,но ми беше трудно.Ситуацията беше утихнала,поне до днес.Денят започна както всеки един през изминалите две седмици.Докато стоях и обмислях какво искам да правя,получих обаждане.Беше непознат номер,или поне познат,който все още нямах.Вдигнах и изчаках да чуя гласа от отсрещната страна.Беше Том.Не знаех да се радвам ли,или да се притеснявам.
-Здравей,Криси!Надявам се,че си добре?
-Здравей и на теб.Не особено,нещо станало ли е?
-Мислех,че може да ти се обаждам вече?
-Разбира се,но просто изкарах тежки седмици.
-Разбирам.За съжаление трябва да ти разваля настроението.
-Какво е станало?
-Явно не четеш новини?
-Не,кажи ми!
-Някой ни е снимал в дискотеката и пред апартамента ми в разгорещен момент и сега двамата сме по цялата социална мрежа.
-Не може да бъде?!Само не и това сега.
-Много съжалявам,мислех че никой няма да ни забележи.
-Не,ти не си виновен,да може би е трябвало да сме по-внимателни,но ме е страх за последствията от това.
-Онзи търсил ли те е скоро?
-Не,звънеше само първата седмица,но явно се е отказал.
-Ако имаш проблем с него,ми се обади.
-Добре.....Ам,аз трябва да затварям,ще се чуем после.
Захвърлих телефона и се опитах да проумея какво става.Веднага проверих всичко,което имаше в интернет.Да бяхси виновна,ама не смятам,че Зейн може да ми търси сметка за това.Писна ми да чета всичко-обидно или хубаво.Затворих лаптопа,взех телефона си и отидох в банята.Напълних си ваната,съблякох всичко по себе си и влязох да се отпусна.Имаше време до следващата част от турнето,както и до репетициите за него и пробата на новите тоалети.Може би щеше да ми се отрази добре,ако отида някъде на почивка на някой остров,където няма да съм в центъра на прожекторите.Опитвах се да се концентрирам върху почивката си и да забравя проблемите.Телефона ми звънна.Напоследък,който и да беше,затварях.Но сега сякаш исках да вдигна на поредния непознат номер.И се случи точно това,от което ме беше страх.Беше Зейн.Явно наистина ще ми търси обяснение за това.
-Най-накрая кучката вдигна!
-Намери на кой да го кажеш?Как си позволяваш да ми говориш така?
-А ти как си позволяваш да ме излагаш така?
-Нищо не съм направила.
-Да,само дето бившата приятелка на Зейн Малик,е хваната на тясно със стар приятел.Певицата изневерява на бившия си,в нощта на Азиатските награди,на които по-рано били двамата.Голяма мръсница си била?
-Малик,ти не си човека,който ще ми държи сметка.Това може да съм го направила с ясно съзнание.Да не забравяме,че ти ме заряза в същата нощ заради някакъв идиот.
-Това не те оправдава.
-Напротив,оправдава ме.Ти не сподели истината за раздялата,никой не разбра кога се случи това,аз имам пълното право да скрия за това.И имам пълното право да правя каквото искам,ако нямам гадже.Хайде сега,отивай и си гледай живота,прави си музиката и кариерата и ме остави намира.И спри да ми звъниш,вече си затворена страница за мен.
Аз затворих без да изчакам отговор.Бях бясна.Влязох в туитър и публикувах дълго съобщение без да ме интересува какво ще причиня на Зейн.Но просто не трябваше да постъпва така.
"Първо се извинявам ма всички,които съм огорчила.Но заставам зад себе си и ще се защитя.В нощта на Азиатските награди,господин Малик ме заряза заради кариерата си и новия си приятел.Аз бях изгонена от самия Зейн Малик.Допуснала съм някаква грешка,но мога да отговарям за нея само пред себе си.Не искам да ме обвиняват за нищо,нито повече да ме свързват с бившия ми.Докато отшумят нещата и не започне турнето ми отново,си взимам почивка от всякакви социални мрежи,списания,предавания,радиа,промо и интервюта.Благодаря за подкрепата на всички.Обичам ви."
След това захвърлих телефона си нанякъде.Когато се оправих,слязох да закуся.Семейството ми също не беше доволно от създалата се ситуация.На закуска бях много мълчалива,както обикновено.Не бях готова да говоря още,не и сега.След закуска помогнах за разчистването и се качих в стаята си.Започнах да търся място,на което да отида.Трябваше да се махна оттук.Трябваше да говоря и с мениджърите си за това.Те бяха съгласни за всичко,което правех.И до вечерта плануваната ваканция беше запазена.Пътувах след седмица за остров Бали,където щях да прекарам две седмици, и след това до Мароко,къдети пак щях да прекарам две седмици.Така щях да почина,а и можеше да ми хрумне нещо за нови проекти.А и това вече не беше за мен.Може би трябваше да обмисля какво искам за в бъдеще.Искрата за пеенето я нямаше.Мислех да се откажа и да се опитам да преоткрия себе си.Имах желание да завърша висше и може би тази моя мечта трябваше да се осъществи.
                     ...Гледната точка на Зейн...
Не трябваше да я обиждам по този начин.Но и на мен не ми беше приятно.Как е успяла толкова бързо да ме предаде?Как ме замени толкова бързо?Болеше ме.Да вярно, аз я оставих,за да не страда и за да е по-добре.Но това ми дойде като гръм от ясно небе.Опитвах се да я преодолея.Но спомените не искаха да си тръгват.През ден-два плачех за нея.Тя ми липсваше.Не знам защо се държах по този начин.Но бях осъзнал,че тя вече не ме иска.Преди няколко дена бях в пристигнал в Ню Йорк.Апартаментът беше различен без нея.Не можех да го гледам.Бях си събрал нещата,за да ги върна в Лондон.Мислех да го оставя.Ако имаше някакви разходи щях да ги плащам.Но нещо ме караше да се надявам.Нещо ме подтискаше да го задържя.И щях да го направя.Тези дни се опитах да се фокусирам.Записвах някакви думички на листове.Имах нужда да се усамотя с музиката си.От както се разделих с Криси,пушех и пиех доста.Сякаш давех мъката си в алкохола.А и онзи ме притискаше да работим.Много ме дразнеше.Може би и аз трябваше да направя като Криси.По-късно видях изявлението й в туитър.Разстрой ме,защото знаех че аз бях виновен.Но онзи ме накара да се държа така.Сега всички сигурно ме мразят.Мразех се и аз.Да можех да върна времето назад,бих променил всчико.Трябваше да изграда ново аз.Исках да се опозная по-добре.Исках да разкажа историята на истинския Зейн.Може би беше време да се отворя.Трябваше да се говоря с мама и татко.Те бяха хората,които ме подкрепяха и изслушваха винаги и точно сега имах нужда от тях.След два дена се прибирах обратно в Англия и преглеждах всичко.Всяка една стая ми напомняше на Криси и на тези няколко месеца,в които бяхме гаджета.Но може би трябваше двамата да сме разделени за известно време,за да се преоткрием отново.
                     ...Моята гледна точка...
На вечеря съобщих решението си да замина за известно време.Мама и тати много се зарадваха за мен, а Джо настоя да ме придружи,за да не съм сама.Аз му отказах.Не исках да ги притеснявам.А и имах някого на предвид.Да,звучеше странно,но Том щеше да ме придружи просто като приятел.Нямаше да има нищо повече,а и знаех,че ще ми е от полза да сме двамата.Един месец.Този един месец щеше да е изпълнен с положителни емоции.Имах нужда да презаредя,да бъда далеч.Колкото и да казвах,че бях продължила,все още имаше малка частица в мен,която обичаше Зейн.И знаех,че това което правя е грешно.Но той трябваше да се промени.И двамата трябваше да намерим пътя си един към друг.Моят начин явно беше такъв.За да се разнообразя,реших да  отида две вечери на гости на Кевин и Дани.Тъкмо щях да се нарадвам на племенницата си.Момчеата също ми липсваха,както и Ел и София и всички от екипа на 1Д,дори и семейството на Зейн ми липсваше.Толкова странна бях на моменти.Преди да си легна,Лиъм и София ми се обадиха да ме чуят.Много мило от тяхна страна.Винаги мислеха за мен.На следващия ден взех някои неща и отидо при брат си.На вратата ме посрещнаха и двамата с топла усмивка.И те се радваха,че ще си почина малко.Реших да поговоря първо с него за намеренията си.
-Кевин,може ли да поговрим за малко.
-Разбира се,ти добре ли си след всичко?
-Да.Искам да се консултирам с теб за нещо.
-Какво мислиш за това с почивката ми и с Том?
-Нищо,малко се притеснявам за теб,но се надявам,че ще внимаваш.
-Да,определено.Мисля в началото на новата година да се откажа от музиката и този бизнес.
-Мислех,че си щастлива с това,което правиш.
-Така е,но магията  изчезна след тези събития.Много съм доволна от новия си проект и турнето и всичко,което ми се случва,но искам да отворя нова страница.
-Какво мислиш да правиш,ако реализираш това отказване?
-Искам да уча и да завърша висше,но не знам какво искам да уча и да работя.
-Защо не започнеш проучвания и не видиш какво те влече?
-Нямам време сега,но просто искам мнение.
-Щом наистина искаш това,ще се радвам да те подкрепя.Ще ми липсваш през този един месец.
-И вие ще ми липсвате.Спокойно,ще домеса подаръци.
-Не се и съмнявам.Радвам се,че си усмихната след всичко.
-Аз също.Хайде да вечеряме,че съм нного гладна.
Прекарах си много добре тези два дена.Постепено забравих и за "новия"проблем.Приготвих багажа си и чаках с нетърпение ваканцията.Не бях си взимала почивка отдавна и определно започвах отначало много добре.Нямах търпение за остатъка от годината.Имах толкова много събития,които ще посещавах,толкова много концерти,изпълнения и емоции.Но може би това да избера какво да уча и да кандидаствам догодина щеше да е най-хубавата.Но ми се искаше нещата да не се бяха развивали по този начин.Нямаше значение какво се случва,аз щях да бъда силна и да понеса всичко.