Difficult love

Ценен съвет

...На следващия ден
...Гледната точка на Зейн...
"Обичах" тези думи ме съкрушиха ,щом тя ги произнесе- тя момичето на животът ми тя- Кристиана Джонас . Не мога да повярвам, че изпуснах шанса си, шансът да спечеля момичето на мечтите си. Тя вече не ме обича, сигурно в момента мисли за някой друг, някой който ще я обича ,няма да й вика и да й се кара, както аз направих.
- Зейн?- чух гласът й, уникалният й глас, който ме измъкна от мислите ми.
- Да?
- Добре ли си, изглеждаш ми малко блед, искаш ли нещо?
Тази нейна загриженост. Тя е готова да помогне на всеки независимо приятел или враг, близък, туко що срещнат или непознат тя ще му помогне, независимо какво ще й коства.
- Ъм ,не мерси.- усмихнах й се.
Тя тръгна да казва нещо, но телефонът й попречи.
- Ало.
- Не, не съм заета.
- Добре ще се видим там.
Кой ли й звънна, може би човекът ,който тя обича. Човекът, който я отмъкна от мен, който й открадна сърцето.
- Зейн сигурен ли си, че си добре, бял си като платно.
- Добре съм спокойно.
Излъгах я, мразех да лъжа особено нея, но какво мога да й кажа. " Не ,не съм добре, защото ти вече не ме обичаш, а за мен ти си целият ми живот".
- Криси ще излизаш ли?- попита Найл.
- Да.
- С кого, гаджето?- каза Хари като се засмя.
- Може би. - отговори му тя и се усмихна.
Тези думи бяха фатални за мен. Тези думи ме убиваха бавно и мъчително. - Е ,аз ще отида да се оправя и после ще тръгна.- каза тя, нарушавайки мълчанието.
След тези думи тръгна към стаята ни. След 30 минути тя слезе. Беше облякла красива дантелена бяла рокля над коляното беше я комбинирала с тънък черен колан и черно кожено яке. Също така си беше обула черни платформи и на рамото си беше сложила черна чанта. Беше невероятна. Никога не съм я виждал така. Лицето й, което беше гримирано сякаш професионален гримьор я е гримирвал, дрехите, сякаш беше облечена от най-известния дизайнер. Беше невероятна. Но не за мен. Не за мен се е облякла така, а за човекът, при който отива. Исках да разбера кой е той. И думите просто се изстреляха от устата ми.
- Ъъъ, Криси с кой ще излизаш.
- Ами ще обядвам с едни момичета, с който се запознах на скоро. - Оу ,ами добре тогава да си изкарате хубаво.
- Мерси.- каза тя, а след което излезе. ...Моята гледна точка.
..... На следващия ден, докато закусвахме с момчетата, Зейн не изглеждаше добре.Попитах го какво му е,но той ми каза, че му няма нищо . Докато си говорихме,телефона ми звънна, беше Хана,братовчедка ми, тя ме беше запознала с нейните приятелки Али,Вики,Ели,Нина и Сара,и искаше да излезем. Казах й ,че ще мога и затворих.Отидох да се приготвя набързо и след половин час слязох в хола при момчетата.Поговорих си малко с тях и излязох,а и през цялото време забелязах, че Зейн се държи странно,но както и да е . С Хана и приятелките й се срещнахме в Starbucks. Пихме по едно кафе и след това се разхождахме, по пътя си говорехме. Изведнъж се блъснах в едно момче и това беше брат ми Джо. Започнах да се чудя какво ли прави тук. - Какво правиш тук, брадър? -Нищо, имах работа, нали си спомняш, че ме остави да работя вместо теб,систър, така че в момента, изпълнявам твоите задачи . Ти как си? -Добре съм.-Напълно бях забравила и за работата ми във фирмата на татко, но се надявам, че брат ми върши добре работата ми, а и в момента никак не искам да се занимавам с него и с фирмата,имам достатъчно проблеми с музиката и Зейн, че въобще бях забравила. - До кога ще останеш тук? - Ами почти си свърших работата, а и знаех, че се прибираш до няколко дни, така че ще се прибера с теб. - Хайде да се поразходим само двамата. Той кимна в съгласие,аз казах чао на момичетата и двамата с Джо, тръгнахме.
- Е как вървят нещата със Зейн, призна ли му?-попита ме той.
Аз само се засмях.
- Какво????О не ,не ми казвай, че съм изпуснал нещо. Я започвай да разказваш.
И така аз му разказах всяка подробност ,от както съм с момчетата.
- А и вчера направих грешка и му казах ,че вече съм спряла да го харесвам, за което толкова много съжалявам.
- Ей горе главата ,ще се оправите.
- Да, но той от няколко дни се държи много странно ,а и винаги като ме види става блед.
- Предлагам ти да му кажеш какво изпитваш преди да стане нещо.
- Прав си, мерси за съвета. Аз ще тръгвам и ще ти се обадя по-късно.
- Добре ,чао. Той ме прегърна и аз си тръгнах.
Прибрах се.
- Зейн ,може ли да поговорим за малко. -Провикнах се от коридора, където си събух обувките. Но не получих отговор.
Влязох в хола и там бяха всички момчета, освен Зейн. Всички мълчаха и гледаха надолу, а Найл май плачеше.
- Ъм, какво става ,къде е Зейн? - попитах ги.
- Криси, Зейн е в болница.- каза ми Хари. - Какво, защо?
- Ами просто от няколко дни не му е добре и ти го забелязваше, но той отказваше да ти каже и каза ,и ние да не ти казваме, но той е болен. - От какво?
- Ами той и на нас не ни каза ,а лекарите също отказват. Той щеше да продължи, когато телефонът му звънна.
- Ало
- Да. - Наистина ли?
- Благодаря ви много.
- Да ,сега ще дойдем.
Той затвори телефона и каза че всички отиваме в болницата. С момчетата веднага тръгнахме за болницата.Когато стигнахме Найл, Лиам и Луи влязоха при Зейн,а ние с Хари отидохме да поговорим с доктора.Почукахме на вратата му и влязохме в стаята. С Хари седнахме на столовете пред доктора и започнахме да говорим, като Хари ме остави да разпитвам доктора,защото знаеше, че се притеснявам за Зейн. - Докторе,какво му има на Зейн? - Не се притеснявайте,госпожице Джонас, той е добре.Напоследък е бил подложен на голям стрес и не се е хранил добре,и се е дехидратирал и това го е довело до сегашното му състояние . Също така,има проблем с гласните струни и има нужда от почивка на гласа,тоест да не вика, да не говори силно или по много,просто 2-3 дни да не пее и да говори по - мъничко, за да може да се възстанови по - бързо. Ще му изпиша няколко лекарства и искам да се грижите за него и да не се стресира , да пие много течности и да се храни добре. Това е всичко. - Кога ще го изпишете? -До два часа .Надявам се, че и вие сте добре,госпожице Джонас. - Да,чувствам се добре. -Ще може ли да останете, само да ви прегледам? Ето и какви лекарства трябва да давате на Зейн.Иначе няма други проблеми. - Благодаря.Хари,отивай при Зейн, аз ще остана да ме прегледат и идвам.-казах му като му подадох рецептата от доктора. -Добре. - каза и излезе. Хари излезе,а аз останах при лекаря . След като той ме прегледа и се увери, че съм добре, отидох при Зейн. Когато влязох, момчетата бяха седнали около Зейн и си говореха,а той лежеше на болничното легло . Беше много блед,не можех да го позная. - Криси,ела-извика ме Хари като прекъсна мислите ми. -Нали всичко е наред? - Да, нищо ми няма - казах му,докато си придърпвах стол,за да седна.
- Как се чувстваш, Зейн? -Добре съм,не се притеснявай. - Момчета, може ли да ни оставите малко сами. Момчетата веднага станаха и излязоха навън.
- Зейн, защо не ми каза,че не се чувстваш добре и искам честен отговор.
- Не исках да те притеснявам. - Добре, но според мен има нещо друго, изплюй камъчето Малик.
- Добре, всичко това започна да се случва, когато онази вечер, видях ръцете ти,на които пишеше моето име,когато разбрахме, че се режеш, тогава се случиха много неща с теб, а и много се карахме,а днес даже започнах да си мисля, че има друг,щом вчера ми каза, че си ме обичалА
и просто много ми дойде и не исках никой да знае, че не се чувствам добре от преди това ,и затова стигнах до тук,защото не се грижех за себе си .
- Виж, Зейн,аз съм добре, то си личи, второ няма никакво момче и трето искам оттук, нататък да ми казваш всичко,свързано със теб, разбрахме ли се? -Да
-Добре, сега докато съм още тук и не съм заминала за Л.А. ще се грижа за теб и без никакви възражения. След час, изписаха Зейн от болницата и се прибрахме.