Difficult love

Една неочаквана случка

.......Моята гледна точка....
Тръгнахме. Хари се качи на шофьорското място и натисна газта.
- Намали малко, няма да можеш да спреш.
- Спокойно, Криси.-отговори ми той.
- Намали,пред нас има сфетофар.
- Не мога!
- КАКВО?!?
- Не мога, спирачките отказват. Това беше последното, което чух след което всичко ми причерня.
Гледната точка на Хари:
Събудих се в бяла стая, о супер бях в болница. На останалите легла лежаха и другите момчета, но Криси я нямаше.
- Момчета, къде е Криси?-попитах ги.
Тогава Зейн влезе, беше много тъжен.
- Брат, какво е станало.
- Криси е в кома и не ми дават да я видя.
- Как така?
- Ей така, тя е пострадала най-тежко от всички нас.
- Спокойно, скоро ще пускат посетители и ще можеш да я видиш.
Гледната точка на Зейн:
Събудих се пръв и реших да проверя дали Криси е добре. Излязох навън, но нея я нямаше там. Реших да проверя на рецепцията, може да е нямало място в стаята, в която бяхме аз и останалите.
- Добър ден, кого търсите.-попита жената на рецепцията.
- Ам, Кристиана.
- Фамилия?
- Джонас.
- Настанена е в стая 255, но не пускат посетители.
- Защо? Какво е станало?
- Катастрофирала е и е изпаднала в тежка кома.
- Знаете ли кога ще пускат хора в стаята й?-попитах с надежда.
- Ами не, съжалявам.
- Добре, благодаря ви!
Тръгнах отново към стаята да видя дали момчетата са се събудили . Хари видя, че съм тъжен и му разказах всичко.
Гледната точка на Луи:
След няколко часа ни пуснаха да си ходим вкъщи. Всички се прибрахме, а Зейн не спираше да мисли за Криси.
- Човек, тя ще се оправи.-казах му,за да го успокоя.
- Надявам се!
След два дни се обадиха от болницата да кажат, че Криси може да има посетители.
- Тръгваме!-заяви Зейн.
- Къде?-попитах го.
- Вече пускат посетители при Криси.
Тръгнахме към болницата.След около половин час бяхме в болницата.
Гледната точка на Зейн:
Влязох при нея. Лицето й беше бледо. Седнах на стола, който беше до леглото й, хванах ръката й и започнах да плача. Тръгнах да й казвам нещо,когато през вратата влезе Пери.
- Какво правиш тук?-попитах я.
- Исках да видя как е Криси.
- Е, видя я,сега си тръгвай.
- Стига Зейн, наистина ли си мислиш, че тя може да ти даде нещо повече от мен.
- Върви си!
- Или какво?
- По дяволите Пери напусни тъпата стая.
- Накарай ме!
Хванах я за ръката и я изведох от стаята. Заключих вратата и отново седнах на стола.И започнах да говоря на Криси.
- Знам че не ме чуваш, но искам да ти кажа, че ти за мен си много повече от приятелка. Когато Пери ме целуна,аз не изпитах нищо,защото вече не я обичам.Исках на това място да си ти.
Тръгнах да й казвам още нещо когато......                                              P.S.:Тази част я написа моят партньор Hazzza Girls Благодаря ти много,че ми помагаш.Следващата част ще я напиша аз.