Difficult love

Специална среща

...Моята гледна точка...
Щяхме да прекараме няколко дена при семейството на Зейн.Всичко вървеше добре.Посрещнаха ме по един топъл начин като неговата нова приятелка.Самата аз се чувствах щастлива.Нещо отвътре ме изпълваше.На следващия ден със Зейн,Дония,Уалия и Саафа прекарахме почти целия ден навън.Обикаляхме по магазините,обядвахме на едно спокойно място.Говорех си по най-различни теми със сестрите му.Имахме доста допирни точки.Имаха ми доверие,както и аз на тях.Радваха се,че брат им най-накрая е намерил момиче,което да го прави щастливо.Бяха доста разгневени от това,което е сторила Пери,виждах разочарованието в очите им.Нямаше да позволя да се случи това отново.Чувствах се уморена от бившите ни.Нямаха право да се месят в живота ни след раздялата.Не исках Том,не го обичах вече.Зейн беше на същото мнение за Пери.Толкова ли е трудно да проумеят нещо такова.Двамата искахме вече спокойствие.Много исках всичко да свърши и нещата да се променят.Смяната на обстановката беше едно добро бягство за мен.В същото време гледахме да прекарваме повече време с родителите му.На вечеря бяхме цялото семейство.На следващия ден Зейн искаше да отидем на вечеря само с ние двамата и родителите му,за да може да им покажем,че сме сериозни и да видим какво мислят те за всички събития около нас поотделно и заедно.Определено имахме голяма подкрепа от тяхна страна.Така беше и с моето семейство.Поне всичко беше добре.Прекарвах си страхотно и това ми помагаше да се разсея добре.Бях оставила всичко настрана и си почивах.Опитвах се да се концентрирам и да обърна внимание на всички.Винаги когато имаш или си около голямо семейство те заливат с въпроси и теми.Винаги те водят напред назад и те карат да се чувстваш вкъщи.И така и беше.Моят дом е там,където са хората които обичам.Домът ми е там,където ме предразполагаха и ме караха да се чувствам щастлива и изпълнена с любов.Затова гледах много да не създавам работа на майката на Зейн и й помагах с каквото можех.Така прекарвах повече време с нея,понеже я чувствах като втора майка.Нищо че в момента бях гадже на Зейн,Триш се държеше винаги така добре с мен.Дори сега ме обичаше още повече.Бих казала,че винаги се държеше с мен,все едно съм приятелка на Зейн,докато все още не бях такава.Затова и не забелязвах никаква промяна.След вечерята с родителите на Зейн на сутринта след закуска помагах на Триш в градината й.Харесваше ми как се беше получило.Вкъщи също се занимавах с цветя и градини.Обожавах да правя къщата си красива,както и други.Зейн беше седнал с баща си и говореше с него.Докато обсъждах нещо с госпожа Малик,Зейн дойде за момент и ме прегърна в гръб.
-Мамо,може ли да отмъкна това хубаво момиче за малко?-попота я той,а аз само се подсмихнах.
-Разбира се,не е проблем.Върви мила,аз ще се оправя тук.
Аз кимнах,а в това време Зейн успя да хване ръката ми и да ме задърпа към по-усамотено място. След като най-накрая бяхме по-надалеч,Зейн хвана и двете ми ръце и се гледахме право в очите.Виждах искри в тях,в моите също можеше да се забележят.
-Е,за какво беше всичко това?
-Исках да останем за малко сами.
-Така ли?Аз си мисля,че има и друго.
-Всъщност исках да те питам нещо.
-Добре,давай.
-Искаш ли довечера да излезем на среща?
-Да,да,да.Нужно ли е да го повтарям,щом знаеш отговора.
-Предположих,просто отдавна не сме излизали на среща и исках да те питам,когато сме само двамата.
-Нямам търпение.Радвам се,че се сещаш за тези неща.
-Така е правилно.
-Е,какво си говорихте с баща ти,видях че ме поглеждаш за момент и се усмихваш до уши.
-Просто ме разпитваше за теб и аз му разказвах какво мисля,и за момент видях колко щастлива си и вътрешно в себе си почуствах същото.
-Оуу,много мило.Радвам се,че те карам да се чувстваш по този начин.
-Аз също.Кога трябва да се прибереш?
-До три дена.Защо?
-Трябва да им кажем за решението си преди да заминеш
-Разбира се,защо да крием?Както и да е,аз ще отида при момичетата,може да искат да ми помогнат да се оправя за довечера.
-Да,забелязах,имат доста голям ентусиазъм по това отношение.
-Да не би да се притесняваш?-пошегувах се.
-Не,просто казвам каквото виждам.А и не ме интересува,ти си перфектна независимо по какъв начин изглеждаш.
Аз му дадох една бърза прегърдка и целувка.
-Хайде ще се видим после.Отивам да видя дали майка ти има нужда от още помощ и после при момичетата.
-До довечера,аз ще се опитам да си намеря някакви занимания,за да се разсейвам от мисълта за теб.
-Добре.Обичам те!
-Аз също и то много.
Аз се пуснах от ръката му и тръгнах напред към мястото,където беше Триш.След като се върнах,започнах да й помагам още малко,двете отново започнахме да си говорим.