Difficult love

Връщането към живота

                                                 .......Моята гледна точка......

   - Не мога, спирачките отказват. -каза Хари.Това беше последното, което чух след което всичко ми причерня.Бях със затворени очи,но можех да чувам всичко.Разбрах,когато бях в болницата,но щом влязох,усетих,че ще ме последва нещо по-лошо и това беше да изпадна в кома........

.....Бях в болнична стая сама,защото не пускаха посетители при мен.Нямах представа за времето,но знам,че Зейн дойде да ме посети.Може да не виждах и да не мога да помръдна част от тялото си,което ме болеше страшно много,можеше да не говоря,но чувах.Чух всичко,което Зейн ми каза,чух и разговора му с Пери.Това ,което Зейн ми каза,ме накара да вярвам,че той изпитва чувства към мен.Той май искаше да каже още нещо,но някакъв доктор влезе и май му каза да си ходи,защото времето за свиждане било приключило.Исках Зейн да остане още малко,но не можех нищо да направя.Исках да отворя очи,но това ми беше страшно трудно.Помислих,че щом като усещам тялото си,може да опитам да помръдна поне леко ръката си или два,три пръста от нея.Щеше да е трудно,но направих всичко възможно.Накрая усилията дадоха резултат,успях да помръдна пръстите на дясната си ръка....

                                               .........Гледната точка на Зейн............

Тръгнах да й казвам още нещо когато някакъв доктор влезе в стаята.Каза ми да си вървя, защото времето за посещения е изтекло. Исках да и кажа още много неща, но нямах време. 
- Кога ще мога пак да я видя? - Посещенията са в: Понеделник, Сряда и Петък.  За последен път погледнах към Криси и забелязах как няколко пръста трепват.

- Докторе!- почти не изкрещях- тя се помръдна.  Докторът погледна, но не видя нищо.

                                                               ...... Моята гледна точка...........

Чух Зейн как извика доктора, но явно той не ме видя. Опитах се отново да си поместя ръката и добре,че стана. Зейн отново извика доктора, а той тръгна да вика една от сестрите.Когато се върна чух как доктора казва на Зейн да излезе и че ще го повика, ако се събудя. Само чух хлопането на вратата, когато усетих как забождат нещо в ръката ми. Бях на системи.                                                                            .......                                                 Гледната точка на Зейн:......

Когато докторът се обърна,за да погледне към Криси, тя вече не се движеше. Но когато отново го направи,той я видя и ми каза да чакам, докато извика една от сестрите. Когато сестрата дойде,носеше голяма пръчка, а най-отгоре имаше пликче с някакво лекарство. Помоли ме да изляза и ми каза да не си тръгвам и че ще ме извика,ако тя се събуди. Излязох, а отвънка ме чакаха момчетата.

-Какво стана Зейн?-попита ме Лиам.

-Криси добре ли е?-попита ме Хари.

-Да,просто преди да тръгна се обърнах да я видя и видях как пръстите на дясната й ръка помръдват.

-Това значи ли,че се оправя и че скоро ще е в съзнание.-попитаха Найл и Луи.

-Незнам,но дано да се събуди.

-Мисля,че трябва да тръгваме,защото след час имаме интервю.-каза Хари.

-Не ми се ходи,но хайде да тръгваме-казах аз.

С момчетата излязохме от болницата и тръгнахме за интервюто.

                            ...........Неутрална гледна точка.......

Минаха три дни от катастрофата.Криси не беше още в съзнание,но имаше реакции от нейна страна за подобрение и че скоро може да се събуди.Момчетата направиха двата концерта,колкото и да мислеха,че тяхната приятелка е в болницата в тежко състояние.Те все пак имаха ангажименти и трябваха да ги вършат.Минаваха дни,Зейн често я посещаваше в болницата.Момчетата му даваха кураж и го подкрепяха.

                                    ............Моята гледна точка..........

Сигурно беше минала седмица или две,все пак нямах представа за времето,докато бях в кома.Всеки ден правех усилия да мърдам ръцете си или краката си,опитвах се да си отворя й очите,но без успех.Но минаха дни и започнах да усещам,че ако се опитвам по-често да се върна в съзнание,ще се получи.Един ден успях и в този ден,успях да се събудя и да се върна към живота.Тъкмо отворих очи,когато в стаята влезе........