Difficult love

Признанието

...Моята гледна точка...

Събудих се към осем и половина . Зейн не беше до мен, сигурно е станал преди мен и е слязъл долу, за да не ме буди. Днес беше денят на полета ми обратно към вкъщи и никак не ми се прибираше, но какво да правя, исках да запазя кариерата си,така че това се налагаше .Станах и отидох до банята, за да се измия и да се гримирам. След това си облякох едни черни дънки, бял потник с надпис Music is life ,обух бели токчета, оправих си косата и след това започнах да си оправям багажа. След половин час оправяне на дрехи и разни други неща, слязох долу . Отидох в кухнята, където вече бяха момчетата.Те си приказваха и закусваха.

- Добро утро, момчета. Как спахте? -поздравих ги аз като седнах.

- Аз спах отлично.-отговори Зейн.

-Да, да, знам за теб.-казах като го побутнах и се засмях.

- Аз също спах добре.-заяви Найл.

- Радвам се, Найлър.

- Искаш ли кафе, Криси?-попита ме Луи.

- Да благодаря,морковче.

- За теб винаги.-каза Луи като ми наля кафе в една чаша.

След това Хари ми даде чиния и ми сложи две препечени филии, яйца на очи,малко сладко за филиите и един мъфин с боровинки. Обожавах тези мъфини. Както и да е. Благодарих на Хари и започнах да ям като си разговарях с момчетата.

- Криси, по-добре ли си от вчера.-попита Лиам.

- Да, само трябва да си мажа ръцете всеки ден и скоро ще изчезне всичко . Само се притеснявам Пери да не ми направи нещо, докато съм у нас или по света.Притеснявам се да не срещна и бившия си, защото иначе не мога да се оправя с него.

- Не се безпокой, Криси,според мен каквото и да се случи,ще можеш да се оправиш.-успокой ме Лиам.

- О, благодаря ти Ли.-казах му като го прегърнах.

- Зейн, ти как си?-попитах го като си седнах на мястото след прегръдката.

- По - добре, но все още имам нужда от почивка. - отговори Зейн.

- Криси, в колко часа ти е полета?-попита Хари.