Difficult love

Позволи ми!

Внимание!Отново сексуално съдържание.За сега е за последно,защото предстоят доста обрати.Следете историята,за да видите какво ще се случи и как ще свърши всичко.Благодаря за подкрепата ви!

...Моята гледна точка...
-Позволи ми да ти обясня,Криси!Моля те!
-Добре.Искам да чуя всичко и от теб.
-Ела седни,не искам да се ядосваш.
Прав беше.Имах нужда да седна.Не бях добре,откакто започна всичко.Не ядах,едвам спях,отново си посегнах.Бях отслабнала.Бях бледа и нямах сила в себе си.За тези 5-6 дена сякаш живота ми се преобърна на сто и осемдесет градуса.Не знаех къде се намирам и какво се случва.Усетих как Зейн хваща плахо ръката ми,за да ме поведе към дивана.Когато ме докосна,сякаш всичко лошо изчезна.За миг се почувствах по-добре.Не бях го виждала от седмици.Не бях усещала допира му,ръцете му около мен,устните му върху моите.За секунди забравих стреса и проблемите ни.Аз се оттърсих от мислите си и седнах на дивана до него.Той не пускаше ръката ми,аз също не исках да я пускам,затова я стиснах здраво.Погледнах го в очите.Той наистина съжаляваше за всичко,което трябваше да изтърпя заради него.А през това време вече сълзите ми започнаха да се стичат по бузите.Очите ми бяха зачервени и подпухнали.Зейн само ме прегърна и ме притисна здраво до себе си.
-Знам,мила!Съжалявам,че това се случи и то по моя вина.
Той галеше косата ми и гърба ми,за да ме успокои.А аз се опитвах да си поемам дъх и да спра сълзите.
-Аз също съжалявам,трябваше да те разбера,но ми беше тежко.А и ти не ми каза нищо до последно,как се предполагаше да реагирам на това.Целият хейт се изля върху мен.Беше ужасно и все още е.
Той се отдръпна и ме погледна.Кафявите му очи срещнаха моите сини.Те сякаш ме успокоиха.Зейн избърса сълзите ми и отново хвана ръката ми.
-Обещавам,че от сега нататък всичко ще е наред.Аз съм тук и няма да позволя повече да те нараняват.Искам да ги видя?
-Кое?
-Раните ти,нали не са много зле.Искам да се убедя,че няма опасност да се случи нещо.
Аз само си навих ръкавите и изпънах ръцете си към него.Той ги гледаше и докосваше.Знаех,че плаче,защото осъзнава,че е виновен донякъде за това.Не исках да го правя.Но просто не знаех как да изляза от това състояние и как да си помогна.
-Обещавам,че това повече няма да се случва.Ще мине.Само ми обещай,че няма да го правиш.Моля те,спри го.
-Ще се опитам.
-Аз съм до теб.Винаги когато имаш нужда от мен,аз ще съм до теб.Позволи ми да ти помогна да се пребориш.
-Добре,позволявам ти,защото ти имам доверие.
-Искаш ли да си починеш първо и после да продължим да говорим?
-Не,после.Искам да ми разкажеш всичко,как взе решението си да напуснеш,как се чувстваш,момчетата как го приеха.Всичко без да изпускаш нищо.
-Добре.
Той започна да ми разказва от самото начало.Не можех да повярвам,че всичко беше тръгнало отдавна,а аз не бях забелязала това.Нямах на представа,че той тайно се чувства по този начин.Не можех да го съдя,той си имаше своите причини.Не можех да му се меся,дори и да съм му гадже.Той никога не ми се е месил за решения.Двамата имахме дълга история заедно.Никой не знае какво ще се случи.Това явно е трябвало да стане.Може би това щеше да е шанс за него да си почине малко.Може би това беше път,по който трябваше да мине.Но знам,че той ще преоткрие себе си.Каквото и да реши,ще бъда до него.А и дори мечтата му да е да бъде соло,то тогава ще го подкрепям.Ще го подкрепя да намери музиката си,текстовете си,всичко.Защото така Зейн ще преоткрие щастието си.А най-голямото му щастие е семейството му и аз.Ако ние го подкрепяме,той ще е амбициран да се докаже пред нас и света.А когато това стане аз ще бъда горда с него.Изслушах всичко от началото до края.И сега го разбрах по-добре.Той искаше да е себе си.Затова се беше откъснал.Изведнъж усмивка се изписа на лицето ми,защото бях щастлива,че е помислил за себе си и че иска това.
-Защо се усмихваш,бейб?
-Горда съм с теб.
-Така ли?А аз мислех,че си ми ядосана.Кажи каквото искаш,искам да чуя какво мислиш.
-Щастлива съм,че си помислил за себе си.Ако си сигурен,че това е твоя път и момент,тогава го хвани и започни да правиш това,което искаш и обичаш.Аз ше те подкрепям винаги,ако най-важното за теб е да бъдеш себе си и да покажеш истинския Зейн Малик.Но не искам това да се случва по някакъв скандален начин и чрез някой,който иска пари и известност на твой гръб.
-Благодаря ти.Благодаря ти,че ме разбра.Ще се опитам да те направя щастлива и горда.Обичам те!
-И аз те обичам,Зи.Липсваше ми.
Аз го прегърнах и след това го целунах.Най-накрая усещах аромата му.Докосвах го.Устните ни се сляха и горяха едни срвщу други.Обичахме се истински.Нямаше да позволим да ни разделят.Каквото и да става,ще съм до него и ще го обичам.
-Мила?
-Кажи Зи?
-Позволи ми да се погрижа за теб,изглеждаш зле.
-Нищо ми няма,добре съм.
-Не,напротив.Нали те виждам цялата си бледа.
-Хайде,отиваме да си легнеш.
Той стана и ме дигна като булка.Занесе ме в спалнята и ме остави да легна.След това потърси някакви витамини и ми даде да ги изпия,под предтескст,че ще ми помогнат.Зави ме с одеало и легна до мен.
-Хайде,заспивай.Ще се почувстваш по-добре,ако си починеш.Знам,че не си спала добре.
Аз затворих очите си и се унесох.Зейн стоя до мен през цялото време.Не знам дали беше спал или не,но се радвах,че се грижи за мен и стои до мен.Събудих три часа по-късно и да си призная ми беше по-добре.Зи не се беше помръднал и той спеше.Не исках да го будя,затова станах внимателно и отидох да си взема душ.А когато излязох от банята,се облякох и отидох да си намеря нещо за ядене,защото бях много гладна.Приготвих и нещо за Зейн,защото сигурно не беше ял.А и без това беше кожа и кости и исках да съм сигурна,че и той е добре.След половин час той докде при мен,явно се беше наспал,като мен.
-Бейб,изглеждаш по-добре,радвам се,че ме послуша.
-Благодаря ти.Хайде да хапнем двамата.
-Когато приключиш тази част от турнето,кажи ми че ще си почиваш доста.
-Да,ще имам малко повече от три месеца почивка.
-Ще имаме възможност да бъдем повече заедно.Искаш ли да отидем на почивка?
-Може,но нека се разберем като се прибера окончателно другата седмица.
-Така ще е по-добре.Имам новина за теб.
-Каква?
-Ще получа специална награда за принос в музиката на Азиатските награди в Лондон тази година.
-Не съм ги чувала,защо ли?Може ли да получа подробности?
-Разбира се.Нали имам пакистански произход,тоест имам азиатски корени и заради успехите ми с Уан Дайрекшън искат да ме наградят.
-Това е толкова противоположно на всичко случващо се,че не знам как да реагирам.Но се радвам,гордея се с теб,отново.
-Ако имаш възможност,искаш ли да ме придружиш като моя среща.А и мама също ще е там,ще можете да си говорите.А и ако дойдеш,ще ме направиш много щастлив,защото двете най-важни жени в живота ми ще са там.
Аз само се усмихнах.
-Разбира се,че ще те придружа.Важно е за теб.А и ще се разнообразя.Ще бъда много горда да те гледам с награда,която е толкова важна за теб.А и сигурно ще имаш възможност да срещнеш хора,които са те вдъхновявали през тези години.
-Така е.Благодаря ти,че се съгласи.
-Е,сега наяде ли се?
-Да.
-Дай си чинията и да ги измия.А след това може да излезем.
-Аз имам по-добра идея.
-Каква?
-Не включва излизане навън,където ще има камери и журналисти.По-добре ще е.
-Да,съвсем не помислих за това.Но утре все някак трябва да изляза за концерта.
-Ще се справим.Измъквали сме се досега,няма ли да го направим пак.
-Сигурно.
-Тогава,ми позволи да бъда твой отново.Позволи ми да те обичам,както досега.Позволи ми да се пгрижа за теб.Позволи ми да правя лпбов с теб,за да забравим всичко.Позволи ми да те задоволя.Позволи ми да правя каквото искам с теб,за да знам,че всичко между нас е добре.Позволи ми да забравим за момент всичко около нас,заради нас самите.Позволи ми да те имам до края на живота си.
-Сериозно?Голям поет си наистина.И без да ти позволявам,знаеш че всичко това го имаш.А и се радвам,че искаш да ми бъдеш мъж.Някой ден ще стане.
-Наистина ли?
-Да,и ти го искаш и аз.Но сега е рано.Хайде ела насам,защото ми липсваше.
Аз го придърпах и го целунах.
-Нали знаеш,че не ти трябва позволението ми,да правим любов.
-Да.Но исках да ти покажа,че те ценя и обичам.
-Ясно.Няма нужда.
-Не има.
Той ме понесе към дивана в хола.Той продължаваше да ме целува все по-страстно от преди.Липсваше ми.Обичах го до безкрай и винаги исках да го имам по всякакъв начин.
-Наистина ли,ще го правим тук?
-Защо пък не,мила?Това си е нашият апартамент и ще правя каквото си искам.
-Добре.Няма да ти се противопставям.
Отново го целунах,а езиците ни се бореха за надмощие.Липсваше ми да бъда така близо до него.Така забравях за всичко.Затова му се отдадох без да мисля.Наслаждавах се на всяко негово докосване,на всяка една негова целувка,на всеки един негов комплимент.Аз също го докосвах.Обичах да усещам тялото му над своето.Изгарях от страст и любов към него.Той оставяше смучки навскяъде,където можеше.Сякаш искаше да маркира всяка една част от мен,за да не може други да ме докосват и да бъда само негова.Аз също исках да го бележа завинаги.Дрехите ни за секунди изчезнаха.В момента не усещах нищо,само жегата в стаята,която вече се изпълваше със стенания.Сега двамата правихме секс на дивана,без да ни пука какво преживяхме през последните дни.Сякаш светът щеше да свърши и това беше последното,което искахме да правим.Пръстите му обхождаха алеята на гърдите ми.Той си играеше с тях.Липсваше му да вижда кожата ми.Побърквах го,както и той мен.Чак сега забеляза,че имам татуировка вдясно от корема ми,на реброто.Бях я направила след като замина.Той веднага прокара пръсти през маркираната кожа.И виждах,че наистина му харесва новата ми придобивка.Той отдавна ме караше да си направя.А аз исках да си направим и свързващи,за да може и двамата да имаме нещо от себе си за спомен.Той продължи с действията си.Опипваше всичко,сякаш че ме вижда за пръв път без дрехи.А след това повтори всяко едно движение с езика си.Стигна до бедрата ми и най-жадуващото ми място.Той вкара езика си в мократа ми приятелка и започна да ме задоволява.Това отново ни беше за пръв път.Липсваше ми да експерементира.Той се опитваше да прави очен контакт,за да види изражението ми.Правеше му удоволствие да ме вкусва и да ме дразни.А аз стенех името му.Усещах,че бях близо и скоро стаята се изпълни със стенанията ми.Той беше доволен,че отново си е свършил работата и ме опитваше.Аз му върнах жеста.Знаех,че му липсвам,както аз,така и ръцете ,и езика ми,които вършеха добра работа с неговия приятел.Аз ни размених и му направих свирка,още по-хубава от предния път.Този път той не можеше да се сдържа.Сякаш чакаше да усети езика ми около дължината му.А аз обожавах да го вкусвам,както и той мен.Така знаех,че е само мой.Това винаги си оставаше любимото ми свързване.Обожавах Зейн и исках да имаме най-добрата връзка.И да бъдем заедно завинаги.Този път го побрах в устата си без проблем и знаех,че съм си свършила работата перфектно,когато усетих соковете му,стичащи се по гърлото ми.Зейн стенеше името му,а когато приключих,той намери презерватив и си го постави.След това ме придърпа и седна зад мен.Неусетих,когато ми го вкара отзад.Болеше ме малко,но скоро болката се превърна в удоволствие.Той продължи така и след това усили темпото,вкарвайки го целия.Той започна да ме чука.А през това време и двамата стенехме неконтролируемо.Той ме прегърна отзад и ме държеше здраво.Преди да успея да достигна оргазама си,той се премести отпред и отново усетих как прониква в мен.Правихме го много дълго и накрая и двамата достигнахме връхните си точки заедно.Дишането ни беше учестено.Зейн ни зави и аз се облегнах на гърдите му.
-Липсваше ми,слънце!-казах аз.
-И ти на мен.Всичко ми липсваше.Радвам се,че се сдобрихме.
-Аз също и то по възможно най-добрия начин.Обичам те,Зи!
-И аз те обичам,Криси!Уникална си!Е,сега по-добре ли се чувстваш?
-Много.Искаш ли да дойдеш утре на концерта ми?
-Разбира се,ще се радвам да те видя на сцената.
-Знам,че ще си горд.Хайде да поспим отново,мисля че и сънят ми помага доста.
-Добре.Приятни сънища,принцесо!
Той ме целуна и ме притисна в себе си,а аз се унсеох и заспах,за да мога да си почина повече.