Difficult love

От двете страни на връзката

Пет дни по-късно.........
...Моята гледна точка...
-Зейн,ще дойдеш ли да ми свалиш куфара,че не трябва да се натоварвам прекалено.-извиках от коридора.
-Добре,идвам след минутка.-отговори след малко.
Прекарахме супер рожденния ден на брат ми.Имах няколко дни,които прекарахме със Зейн.Имах и малко работа в студито,където успях да запиша няколко песни и да поработя над други композиции.Колкото и да ми се искаше,албумът ми още не беше готов.Сега заминавахме за наколко дена в Лондон,за да може Зейн да снима клип.След малко той влезе в стаята,изваждайки ме от мислите ми.
-Е,къде е куфара?-попита той.
-Ето го до гардероба е.Аз си взимам чантата и слизам долу.
-Само не разбрах защо аз трябва да направя това.
-Защото след операцията,лекарите ми казаха да не вдигам прекалено тежко,за да не натоварвам много тялото си.Какъв е проблемът?
-Никакъв.
-Според мен не е така.Знам,че е заради вчера.Пак ли ще го правим?
-Не,ти беше тази,която повдигна тази тема.
-Знам че се скарахме,но имам основания да мисля така.
-Как?Да мислиш,че Пери нарочно е срязала спирачките на колата на Хари и затова сме катастрофирали.
-Да,мисля го,виждам очевидните неща.Знаеш ли как се чувствам,Зейн?МоЖеШе да УмРа,ако се бях влошила и не се бях събудила от комата!!!-виках през сълзи,а сърцето ме болеше отвътре.
-Знам,знам как се чувстваш,знаеш ли ,аз не спях и не ядях от притеснение за теб,не знам какво щях да правя без теб,прекалено много те обичам,за да те загубя толкова бързо.
-Какво щеше да правиш, щеше да отидеш при Пери,тя щеше да ти дава всичко.А и тя има основание да направи това.Щеше да се отърве от мен за цял живот и отново да спечели теб и парите ти.
-КРИСТИАНА!Не ИсКаМ да ЧуВаМ тОвааА ИзрЕЧеНиЕ пОвЕчЕ,разбираш ли ме!!!!-каза,хващайки ме силно за ръката.
-И КаКвО,Зейн не е ли ВяРнО?Нямаше ли да се върнеш обратно при нея.
-Никога.Аз те обичам,моля те никога повече не казвай,че ще те зарежа и ще се върна при онази.-изведнъж умекна.
-Просто ти посочвам фактите,а и съм пуснала разследване.-изведнъж замълчах.
-Съжалявам,вината е моя,не трябваше така да реагирам и да правя така.-каза като пусна ръката ми-не искам да те наранявам,нямам право да го правя.Знаеш че те обичам и винаги ще е така,просто ми писна да говорим и да се караме заради бившите си.-каза като започна да търка сълзите,стичащи се по бузите ми.
-Не аз имам по-голяма вина,аз започнах тази тема,а не трябваше.Не искам да те загубя заради нея,не искам да се караме,искам да сме щастливи.Ще ми простиш ли?
-А ти ще простиш ли на мен?
-И двамата знаем отговора и той е един и същ.
-Значи да,нали знаеш,много много те обичам.
-Стига си говорил,ела и ми дай целувка.
Той само това и чакаше.Целуна ме страстно с език,а аз му отвърнах и задълбочих целувката.Бихме стигнали и до другаде,но май нямаше време за това.След минути и двамата се отдръпнахме като си поехме въздух.
-Хайде да тръгваме,ако закъснеем може да изпуснем самолета.
-Добре,ако спрем да се наговаряме,ще стигнем навреме.
-Кой ще прибере колата ти от летището?
-Ник,той ще ни чака там и ще му оставя ключовете.
-Добре
-Хайде тръгвай,Малик,ще си изтървем самолета,ако трябва да се занимавам цял ден с теб.
По-късно на същия ден....
...Гледната точка на Зейн...
Защо подяволите трябваше да се караме?Нямаше да се нараним поне.Омръзна ми наистина да се занимаваме с бившите си.Но Криси можеше и да е права.Как Пери би била способна на такова нещо?Искам само да науча всичко и да продължим напред,защото явно миналото ни пречи.Пътуването до Лондон беше спокойно.Няколко фена ни забелязаха на летището и се снимахме с тях.Криси беше добре,отношенията ни пак се стоплиха.През целия път тя не пускаше ръката ми,не се отдели и за миг от мен.Обичах тази наша близост.Едва започнахме връзката си беше нормално.Обожавах я.Тя беше моето момиче.Винаги ще е така.Винаги ще я обичам.Тя придава друг смисъл на живота ми.На някои това може да им се струва лигаво,но бих ги попитал дали някога са се влюбвали истински?Много се радвам,че Криси се нави за видеото,но на мен ще ми е много неудобно пред нея,нормално като се сетя какво трябва да се случи,ще пада смях.Сигурно след това ще ме майтапи цял живот с това,а аз не искам.Жалко че трябваше да дойдем до Лондон само за едно видео,много исках да се разнообразим малко,а и семейството ми нямаше търпение да се прибера и да им доведа Криси,те много я обичаха.Вече бяхме кацнали,бяхме си взели багажа и сега пътувахме с такси към апартамента ми.За пръв път водя новата си приятелка тук,така че докато бях в Лондон предния път се убедих,че всичко е чисто и изглежда идеално и подредено.Аз бях много уморен,както и Криси,полетът си беше дълъг,а като се има напредвид и скандала от по-рано,бяхме скапани,дори нямахме възможност да поспим.След като пристигнахме,шофьора извади куфарите ни,платих му и се качихме до петия етаж на сградата пред нас.Отворих и влязохме,заключих набързо вратата и се запътих към хола,където вече беше Криси.Тя оглеждаше наоколо и беше стигнала до един шкаф,на който бях наредил снимки.Аз отидох до нея и обвих ръцете си около кръста й.
-Какво правиш,мила моя?
-Разглеждам.Много ми харесва апартамента ти,а тази снимка ми е любимата.-каза тя,посочвайки снимка на мен и нея от едни награди,където тя ме беше целунала по бузата,а аз бях усмихнат,тогава все още бяхме приятели просто обичахме да си правим нестандартни снимки,но изглеждахме като гаджета точно на тази снимка.
До нея имаше още няколко наши,но те бяха нови.Там беше първата ни снимка,когато се събрахме като двойка,момчетата ни бяха снимали в болницата,след като научиха.Там беше и първото ни селфи заедно,момента от концерта в Л.А,когато направих онази изненада и просто една нейна снимка,която сложих преди да замина и ми беше много любима.
-Радвам се.
-Нямам търпение да се преместим и да сложим наши снимки из целия апартамент.Нямам и търпение да сложим първата ни официална снимка като двойка на червения килим.
- Аз също нямам търпение,радвам се че ти харесва това.Искаш ли да разгледаш нататък,мисля че ще ти хареса терасата на спалнята и хола.
-Добре,хайде да разгледаме.После искам да поспим.-каза тя,подсмихвайки се.
Разведох я наоколо,оставих я в спалнята накрая и се върнах в хола да взема куфарите.
                       ...Моята гледна точка...
Апартаментът на Зейн беше голям,просторен и уютен.Харесваше ми как беше обзаведен,доколкото разбрах и майка му помогнала в подреждането.Имаше две големи тераси,от които се виждаше прекрасния Лондон,просто бях зашеметена.В стаята си Зейн имаше снимки с него и семейството му,с момчетата и още няколко с мен.Някои отново бяха от преди една-две години и ми върнаха стари спомени.Имах чувството,че нещата тогава и сега са много по-различни.А и напоследък нещата между нас бяха много оптегнати.След малко Зейн дойде на терасата в стаята му и седна на диванчето до мен.
-Е какво искаш да правим,слънце?
-Да стоим тук,да се гушкаме,да се наслаждаваме на прекрасната гледка и да си говорим.
-Това са много неща,но ще го направим,гладна ли си?
-И питаш,но едва ли имаш нещо в хладилника,все пак не си бил от две седмици тук.
-Искаш ли да поръчаме пица?
-Става,добави към поръчката и нещо за пиене.
-Добре,ей сега се връщам,искаш ли да ти взема нещо да се наметнеш,тук е хладно по това време на вечерта.
-Щом предлагаш,а и не искам да се разболявам точно сега.
Зейн отиде в хола да поръча и се върна след пет минути,носейки ми жилетка.
-Кога трябва да снимаш?
-Утре вечерта,ще ходим в някакъв ресторант,но първо ще минем през гардероб и прическа за видеото.
-Прическа?Нали каза,че няма да се появявам на видеото.
-Не на теб,глупчо,за мен,нали ми порасна косата трябва да я оправят,а и какво толкова,брой го за среща.
-Добре,ще го имам на предвид.
Той нищо не каза,приближи се до мен,а аз се облегнах на него.Стояхме така и гледахме нощния Лондон,който светеше уникално.Винаги съм обичала светлините на големите градове,а докато пътувах със самолети непрекъснато ,се бях влюбила в гледките от високо.Обичах да пътувам през нощта.Понякога ми се отдаваше възможността да видя някой град през нощта и просто беше уникално.А Лондон?!Просто се бях влюбила в него.След пет минути наруших настъпилата тишина между нас.
-Знаеш ли какво?Когато сме по-свободни може да потърсим апартамент.
-Наистина ли?-погледна ме той,усмихвайки се.
-Да,напоследък се караме доста,а и бяхме разделени известно време,нямахме възможността да прекараме време и да се опознаем на по-друго ниво,все пак трябва да си имаме доверие и да си казваме всичко без да се срамуваме.
-Имаш право,напоследък ни се насъбра много,трябва да имаме повече вечери като тези,в които да си говорим така.
-А и не сме се опознали напълно,както и не сме прекарвали доста време с хората,които подкрепят "НАС".
-Права си,виж защо не си задаваме въпроси и не си отговаряме?Може също да си разказваме смешни и интересни случки,това ще е нещо много интимно и специално,което ще направи връзката между нас по-здрава и наистина може да осъзнаем,че ни е писано да сме заедно до края.
-Идеята ми харесва.Първи въпрос:Кога ще дойде пицата? 😃
-Казаха до 40 минути.Аз съм наред втори въпрос:помисли ли къде искаш да се преместим?
-Да,би било хубаво ако си наемем апартамент в Ню Йорк и никой не знае къде точно живеем,после може да се преместим другъде..
-Харесвам Ню Йорк.Споменът,когато пяхме в Медисън Скуеър Гардън е незабравим,беше едно изумително преживяване от кариерата на Уан Дайрекшън.
-Аз съм наред,трети въпрос:Как си представяш първата си среща с момиче?
-Много обичам нещата да са семпли и красиви,представям си срещата да е на някой ресторант или под открито небе ,и да е много романтично.
-Да считаме,че на такава ще ме водиш утре,нищо че ще има камери.
-Мисля че ще е перфектно,е естествено след като приключим снимките.
-Аз също се надявам.Сега си ти.
-Добре каква храна ти е любимата?
-Обичам най-много картофи с пиле или ориз със зеленчуци,а любими национални кухни са ми италианската и френската.Ти какво обичаш най-много?
-Аз също много обичам пиле.Знаеш ли представял съм си това,да имам момиче,с което да си говоря цял ден и цяла нощ.
-Бих стояла,освен ако не заспим тук от умора.Както и да е пак си ти.
-Кой е любимият ти цвят?
-Червен,а на теб?
-Син.Как си представяш идеалната среща?
-Попринцип нормално,може да отидем на кино,да хапнем нещо,да се позабавляваме и ако е в Л.А винаги съм искала да отида на нощна разходка до знака на Холивуд и може би там да ме целуне под звездите,но и вечеря там няма да откажа.-казах,докато се нагласях,за да ми е по-удобно и да съм още по-близо до него.Какво си работил за първи път?
-Бях сервитьор в семейния ни ресторант,а ти?
-Аз бях асистент във фирмата на татко,докато учех висше.Сега много искам да работя там или в собствена фирма,когато се откажа от музиката.Какво е идеалното момиче за теб?
-Бих излизал с по-малко,искам да я защитавам,обичам момичетата да са по-ниски от мен,така като се целуна с някое такова изглежда сладко,обичам момичето да е себе си,да може да готви и да изслушва човека до себе си.Ревнувала ли си някога?
-Досега не,но сега може да си имам повод да го направя,ти?
-Аз съм много ревнив да знаеш.Затова непостоянно съм залепен до теб,когато сме навън,не искам някой да те отмъкне или да те нарани.
-Оооо,много сладко за това те обичам.-погледнах го и го целунах.-А и като съм с една година по-малка от теб,наистина може да ме защитаваш от всичко.
Чу се звънец на вратата и Зейн стана.
-Пицата май дойде,аз ще отида и ще се върна,може да си поговорим още малко,докато ядем.
-Не бих пропуснала за нищо на света.
-Три минути по-късно моята любов се беше върнала с храната и напитките,започнахме да се храним и продължихме да си говорим.
-На колко години беше първата ти целувка?
-На 10,но беше неловко.При теб?
-На 15,но не беше поне неловко,но не беше и перфектно,както е сега с теб.Кога ти беше първия път?
-На 19,беше с Пери,но и с друга съм го правил,нали й изневерих,както тя направи.А ти?
-Аз бях на 18 и беше с едно момче,с което излизах преди Том.Ти ще си ми третия,но ти ще имаш много повече от тях.
-И какво е то?
-Мен,искам да съм с теб завинаги.
-Обичам те,принцесо!Кажи ми как си предствяш тогава перфектно предложение за брак?
-Това намек ли трябва да е?
-Просто ми отговори,може да си взема идеи.
-Добре.Искам да е романтично,красиво,семпло,на екскурзия в чужбина,може би на вечеря на място,където никой не ни познава и сме само ние и никой не ни гледа,да е с много любов и да.
-Интересно,мислех си почти същото,но както и да е,да оставим изненадите за по-нататък.Как ти се струва апартаментът ми?
-Хубав.Знам че майката ти е помагала.Може да я попитаме за мнение,когато се местим,а и нея много обичам.
-Знам и тя също те харесва,любима си й.Мисля че вече си й неофициално снаха и дъщеря.
-Много мило.Ох натъпках се вече,хайде да разчистим и да си лягаме.
-Не може ли да си говорим още?
-Зейн много съм уморена,искам да легна,да ме прегърнеш и да заспя дълбоко,за да ми мине всичко.
-Права си,и аз имам нужда от сън.
-Като знам какъв си поспаланко,дори момчетата не могат да те събудят.
-А ти мила моя Джонас?
-Същата съм и аз.Хайде да влизаме вътре.-казах,вземайки кутията от пица.
Зейн взе останалото и оставихме нещата в кухнята.Измихме си зъбите заедно и отидохме в стаята му.
-Искаш ли да оставя прозореца отворен?Знам че в момента е студено,но няма да е зле да влиза чист въздух.
-Да,остави го и без това съм свикнала на горещо,нека да се разхладя.
Аз се завих,обърнах се на една страна и след малко Зейн легна до мен.Целуна ме и ме прегърна.
-Лека нощ,сладка моя.
-Лека нощ и на теб,Зи.Радвам се,че най-накрая сме на спокойно и може да се наслаждаваме на такива моменти.
-Аз също,обичам те и нямам търпение за утре,колкото и да ми се смееш след това.
-Защо???
-Ще видиш.-каза като се усмихна и след това затвори очите си.
Аз също затворих моите,отпуснах се и се унесох.