Difficult love

Ти и Аз.

                                                           ...Гледната точка на Криси...
Лежах на болничното легло и чаках брат ми да дойде. Бях почти заспала, когато на вратата ми се почука, а след това влезе и той. Застанах в седнало положение и му се усмихнах.
- Ей.- поздравих го
- Здравей, мъниче.- той дойде до мен и ме целуна по челото- Kак си?
- Ами доста по-добре. Надявам се всичко да е нормално и да ме пуснат да си ходя. Между другото Зейн говори с лекаря и малко по-късно ще ме пуснат да се разхождам в градината.- усмихнах се.
- Това е чудесно. Какво става при теб? Разбрах, че си си отложила турнето. Плюс това поздравления, песента ти е номер едно в над 150 държави.
- Благодаря ти.
С брат ми си поговорихме още малко и тогава телефонът му звънна и той излезе.
                                                            ...Гледната точка на Зейн...
След като си взех един свеж душ се запътих към мястото, където си бях оставил куфъра и започнах да търся с какво ще съм облечен довечера. След дълго ровене из нещата ми, избрах черни дънки, бяла тениска, едно дънково яке с графити по него и една шапка. Тази вечер трябваше да е перфектна. Ще призная пред хиляди фенове, че съм лудо влюбен в Криси. Надявам се изследванията й да са добри и да я изпишат още днес, защото ако това се случи вечерта ми ще е още по - прекрасна . Понеже бях уморен имах към три часа да си почина и да се наспя. Затова легнах на леглото на Криси.Усещах аромата по възглавницата й , все едно бях отново до нея . Беше много приятен и опияняващ.Обожавах този аромат, както и самата Кристиана Джонас. Влюбен съм в нея и то до полуда. Просто не усетих как съм се унесъл, но бях заспал.И момчетата бяха тези , които ме събудиха.
                                                          ...Гледната точка на Криси...
Докато брат ми говореше по телефона, една от сестрите дойде и ми спря системата, също така ми помогна да се оправя, за да мога да изляза навън.Когато излязох от стаята, брат ми ме чакаше.Той ме хвана под ръка и излязохме в градинката и започнахме да се разхождаме, а и в същото време да си говорим.
-Много съжалявам, че така те оставих. Нали знаеш , издадох първата си солова песен от както станах и аз соло изпълнител и ме затрупват отвсякъде.Едвам намирам време , за да те видя, особено от както си в болницата .
-Няма проблем, усмихнах му се аз.
- Ей какво ти е?-спря изведнъж като ме попита той.
- Просто искам всичко да е наред и вече да се прибера у дома.А и ме човърка вината, задето момчетата отложиха концертите си заради мен.Опитах се да убедя Зейн, но той не ме слуша.
- Не се притеснявай, всичко ще е наред, ако има нещо, ще се опитам да ти помогна.
- Наистина ли?
-Бих направил всичко за сестра си.
-Благодаря ти много може ли да продължим нататък?
-Да, само не можах да разбера за турнето ти.
-Няма какво да разбираш, ще се наложи да остана две седмици вкъщи, докато се почувствам по-добре и тогава да започна, а и сто процента ще ми кажат да не се натоварвам прекалено.
- Добре, както и да е.
Преди да ми хване ръката, явно се беше загледал в нея.И не се и чудех защо, нали белезите от последното ми рязане все още не бяха се оправили.
- КРИСТИАНА АДАМ ДЖОНАС, КакВо е това на ръцете ти. -крещейки ,сочеше името на Зейн и белезите, които ми бяха останали от ноктите на Пери.
Аз само сведох главата си, а сълзи веднага започнаха да се стичат по лицето ми.
- Много ,много съжалявам, не исках да го правя.
- Ти обеща, че повече няма да го правиш, помниш какво стана последния път, за малко да те загубим.
- Да помня и наистина много съжалявам, просто имах нужда , иначе нямаше да го направя.
- Кога и защо се случи?
-Докато бях при момчетата в Австралия. Със Зейн се скарахме много жестоко, аз се напих и просто имах нужда да го направя, за да ми олекне. Но само написах името и фамилията му на двете си ръце, а другото са белези от ноктите на Пери.
- Как така?
Аз му обясних цялата история и той се ядоса много, но когато видя сълзите в очите ми, просто омекна и ме прегърна. А след което изправи лицето ми и изтри сълзите ми.
- Успокой се, не искам да плачеш, но ми обещай да не го правиш никога повече, не искам да те загубя.
- Да, обещавам, ще престана веднъж завинаги.
- Добре, хайде да продължим с разходката.