Difficult love

Една крачка по-близо до мечтаното

След една седмица

..Моята гледна точка...

          До края на седмицата тази болка продължи да ме тормози,а през това време записвах песен и се подготвях за турнето. В понеделник се прибрах много късно от студиото,след като бях завършила новата си песен, даже в сряда щях да снимам видео за нея, а утре щеше да излезе песента.Тъкмо щях да си лягам, когато отново усетих тази болка,но този път не можах да издържя , взех телефона от шкафа и написах съобщение на братята си, някой от тях да дойде в моята стая незабавно .След по-малко от пет минути, на вратата се появи Ник.      - Какво има, систър? -попита ме той. По гласа му си личеше, че е сънен.                  

- Ами отново ме боли стомаха и този път е по-сериозно.                                                               - Мама ти каза да отидеш на лекар, но ти не я послуша. Колко дни продължава това?-каза, сядайки до мен на леглото.                                                                                                             - Ами вече седмица.                        

- Хайде ставай отиваме в болницата и без възражения.        

- Добре. Но поне докато се преоблека кажи на някой къде отиваме.                                                      Той само кимна и излезе. Аз станах и се облякох набързо,а болката вече се беше усилила.  Когато слязох долу, Ник и Джо ме чакаха.                                               

- Хайде, тръгвай бързо,за да не те набия. -каза брат ми Джо.          

След десет минути вече бяхме в болницата и бяхме при лекарката.Тя ме прегледа, направи ми някои изследвания и каза да изчакаме , докато станат готови.След по-малко от половин час, тя влезе с резултатите.                                              - Нещо притеснително ли е, докторе?-попита Ник.                                                                             - Ами всъщност ще се наложи да оперираме госпожица Джонас.                                                - Защо?-попитах притеснено.                                                                                                                                 - Имате апандисит,трябва да ви оперираме спешно.Добре е,че дойдохте на време Кога последно днес ядохте и приемахте течности ?                                                                            - Ами към три часа следобед.                                                                                                                                     - Трябва да минат дванайсет часа.Ще ви подготвим за операция и ще изчакаме да мине още един час. Ще се видим по-късно.-тя само ми се усмихна и излезе.                        - По-добре някой от двамата да се прибере вкъщи и да каже на нашите, а другия да остане.