Difficult love

Загриженост.

... Моята гледна точка...
Цяла нощ спах спокойно.Не знам дали мога да кажа същото за Зейн.Все пак той спеше на стол и на мен не ми беше приятно.Просто не исках да го натоварвам с грижата да стои в болницата и да ме наблюдава.Да стои цял ден в тази неприятна обстановка и да издържа на цялото това напрежение.Трябваше да го изпратя вкъщи, за да си почине малко.Така поне щях да съм по-спокойна . Когато се събудих, той не беше в стаята. Дори и не се учудих.Тази болница беше неприятно място,особено за здрав човек като него.Разбирах го добре, той искаше малко време извън това място на свеж въздух.И аз исках да изляза малко навън,но лекарите не ми позволяваха.Въпреки че много ми се искаше,иначе щях да се побъркам още повече.Просто нямаше изход от това място, поне докато не се оправя и не ме изпишат.Леко се изправих и си взех телефона от шкафчето до мен и се обадих на брат ми Ник.Помолих го след няколко часа да дойде и да смени Зейн,както и да ми донесе разни работи. Малко след като затворих телефона, Зейн влезе в стаята.Когато ме видя ми се усмихна, дойде при мен, целуна ме нежно по устните и седна на стола до мен.
-Добро утро, красавице. Как спа?
-Добро утро и на теб,Зи.Спах добре.Ти къде ходи?
-Ами станах рано, не исках да те будя и излязох на разходка. Видях се с момчетата и закусихме заедно.Но не ти донесох нищо, нали знаеш, имаш изследвания.
- Не се притеснявай, аз и после мога да ям.Важно е ти да си здрав и силен.
- Не се притеснявай, добре съм.Както и да е трябва да ти кажа някои неща.
- Добре, слушам те.-казах с лека усмивка на лицето си.
- Ами с момчетата решихме да направим поне двата концерта.Но?

-Това е супер, но какво?

-Медиите вече знаят за нас и ние сме тема номер едно в Шоубизнеса. Има хубави неща, но има и лоши.
Засега феновете го приемат добре, но не харесват причината, поради която отменихме концертите.
-Зейн, казах ти.Е, за концертите,и при мен е същото, но пък аз бях оперирана така че моята причина си е добра.
- Значи си окей с всичко?
-Поне докато съм в болницата да, но когато изляза оттук, нещата ще са различни и за двама ни.
- Така е.
Малко след разговора ни, сестрата дойде, за да ме отведе за изследванията . Зейн също ме придружи и ме изчака, за да се увери, че аз съм добре и да ме подкрепи . Когато бях готова, докторката каза че изследванията ще станат следобед и тогава ще се разбере кога ще мога да се прибера у дома.Просто нямах търпение, понеже не ме свърташе на едно място.А и ме задушаваше обстановката, така че наистина се налагаше това.Когато влязох в стаята имах посещение от мениджърката ми, която беше дошла да ме види как съм.Помолих Зейн да ни остави насаме и след това проведох с нея важен разговор.Тя ми каза че новата песен е хит и върви цял ден по радиото,но наистина ми трябва клип.Каза ми да не се тревожа за турнето и че е променила и оправила графика.А за новия албум, ще ми дадат време най-късно до началото на 2015 да го издам.След като ми пожела бързо оздравяване и ме поздрави за връзката ми със Зейн, тя си тръгна. След малко Зейн влезе.
- Здравей Зи.Нали не скуча отвън?
-Не. Нещо важно ли е станало.
- -Не, но мениджърката ми каза че новата ми песен била хит и просто когато ме изпишат, трябва да снимаме клип.
- Добре, но ми се струваш малко угрижена.
- Ами всъщност брат ми ще дойде после и ще остане при мен . Моля те, прибери се у нас и се освежи.Почини си и се наспи, че от този стол ще те заболи гърба.Знам ,че не ти е хубаво тук и аз не искам да стоя повече,но няма какво да направя по този въпрос.
- Искаш да излезеш ли?
-Искам малко да се разкарам в градинката, но не знам дали ще ме пуснат.
-Ще се опитам да убедя лекарката преди да си тръгна.
-Благодаря ти, Зейни.
След час брат ми дойде с някои работи. Момчетата също бяха с него. Постояха малко, за да ме видят, поприказвахме си и те си тръгнаха.Зейн постоя още малко при мен.След това се сбогува с мен, прегърна ме, целуна ме и излезе. А аз останах с Ник.
...Гледната точка на Зейн...
След като излязох от стаята на Криси,тръгнах към кабинета на докторката й, за да говоря с него.След като се срещнах с нея, излязох най-накрая от това място.Престоят в болницата въобще не ми подейства добре . Радвам се, че най-накрая бях навън и се наслаждавах на слънцето и чистия въздух.Преди да си хвана такси , писах на Криси , че следобед ще я пуснат малко да се разходи и че ще ми липсва.След това си извиках такси и се прибрах в дома й.Родителите и братята й ги нямаше.Единствените, които бяха в къщата,бяха момчетата.И май ме чакаха да се прибера.
-Зейн,брат, липсваше ни. Как си?-провикнаха се в един глас.
-По-добре съм,защо питате?
-Просто сме загрижени не си спал добре от няколко дена, а и не знам как ти имаш такова търпение.Аз бих се побъркал на твое място.-каза Хари.
-Да не забравяме и Криси.-добави Лиам. Все пак тя е тази която претърпя операция и лежи на това болнично легло от поне половин седмица и не може да излиза никъде.Нейното търпение трябва да е желязно.
-Така си е момчета. Прави сте. Е какво ще правим днес?
-Ами довечера ни е първият концерт тук, така че трябва да се приготвяме скоро.-отговори Луи.
-Аз ще се кача горе, за да се изкъпя и преоблека, ще има ли време да поспя поне час, два.
-Ами да, някой ще дойде да те събуди няколко минути преди да тръгнем. -каза Найл.
-Благодаря много, момчета.До после.
Не изчаках и отговор и тръгнах да се качвам. Криси ми беше позволила да използвам стаята й, докато я няма. Стига много да не разхвърлям из стаята й.Беше много мило от нейна страна.За първи път бях в дома й и нямах търпение да видя нейното място, където тя си почива и пише песни. Когато влязох в стаята й, ме лъхна миризмата на парфюма й, напомняше ми за нея.Все едно я бях прегърнал и усещах аромата й.Стаята й беше много красива и стилно обзаведена.Беше толкова подредена,светла, просторна и цветна, че исках да остана тук завинаги. Имаше голям прозорец и врата, която водеше към терасата й.Нищо чудно, че е избрала това място за нейно лично пространство. А и все пак тя е единственото момиче в семейството й, естествено че стаята й трябва да е на най - специалното и хубаво място в къщата.Спрях се до един от шкафовете, на които бяха наредени снимки на нея с братята й, родителите й, баба й и дядо й, със съпругата на най-големия й брат и със племенницата й.Имаше снимки само на нея имаше и с приятели. Спрях се ,когато видях снимка,на която тя беше с нас.Помня тази снимка, това беше в деня, в който се запознахме. Въпреки че до тази снимка имаше още три - четири такива, на които тя беше с нас, тази ми носеше най-много емоции и спомени от първата ми среща с нея,момичето на мечтите ми. Никога не бях изпитвал такива чувства, не бях виждал, човек който може да обича толкова много.Просто беше незабравимо . Естествено че когато не съм до нея, мислите ми са непрестанно за нас . Най-накрая се сетих, че трябва да си оправя нещата и да се изкъпя, за да мога да си почина за концерта довечера . Просто нямах търпение, защото щях да кажа официално пред всички, че обичам Криси и че вече съм с нея.Щеше да е незабравимо преживяване, както когато се срещнахме за пръв път.