Difficult love

Съжалявам

След като затворих очи размишлявах върху много неща.Цяла нощ не можах да спя, защото сънувах кошмари .Събудих се, обляна в сълзи след поредния кошмар.Хари и Найл още спяха,затова внимавах да не ги събудя,докато ровех в куфара си за дънки и за хапче за глава.След като взех каквото ми трябва,отидох в банята. Измих си лицето и се гримирах. Изпих хапчето за глава и се преоблякох.Преди да изляза, се спънах в нещо и това беше ножчето.Взех го и го прибрах в задния джоб на дънките,за да може после да го изхвърля.Излязох от стаята тихо,за да не събудя момчетата . Слязох в кухнята, а там беше Лиам.
- Добро утро, Лиам.Как спа?
- Горе-долу добре, ти?
- Цяла нощ сънувах кошмари, а и главата ме боли.
- Да ти направя кафе?-предложи ми той. - Може, но ще изляза за малко и може като се върна. - Къде ще ходиш?-попита ме Лиам.
- Ще се разходя и ще изхвърля ножчето, защото реших да спра да се режа, а и го правя за себе си и за теб, защото ти обещах, че няма да си го причинявам.
- Радвам се, че ще го направиш. - Лиам, благодаря ти за снощи.-казах му като го прегърнах. - Няма проблем, нали ти си добре. Между другото с Луи се обадихме на момичетата и те ще дойдат за закуска, а и да те видят.Нали няма проблем. -Не.Лиам може ли да ми дадеш някоя твоя блуза с дълъг ръкав и да не е много дебела,ако имаш де? -Да, разбира се. Качи се в стаята ми. Нали знаеш, че съм в една стая с Луи, той ще ти помогне да намериш някоя блуза.Аз трябва да им направя закуската, защото днес е мой ред.Ти какво искаш за ядене? - Яйца на очи, бекон и портокалов сок. Щях да те накарам да ми направиш мъфини с боровинки,но ще си купя като изляза навън.А утре ще си направя. - Добре. - Аз се качвам нагоре. Не изчаках дори да ми отговори и се качих нагоре . Докато минавах по коридора,се разминах със Зейн. Не се спрях да говоря с него,защото не бях в настроение да говоря все още с него.Стигнах до стаята на Луи и Лиам. Почуках и Луи ми отвори.Беше малко сънен, явно сега става. -Добро утро, морков. Да не те събудих. - Не.Просто съм малко сънен, ти как си? - По - добре. Помолих Лиам да ми даде някаква блуза с дълъг ръкав, но не много дебела.И той каза да се кача във вашата стая и да си намеря нещо,но искам да ми помогнеш. - Добре, влизай, но ще ме изчакаш да се преоблека. Аз влязох и изчаках Луи да се преоблече.След това се разровихме в нещата на Лиам и след дълго търсене намерих една черна блуза с дълъг ръкав, тънка,а на нея имаше знака на Батман. - Надявам се, че той няма да има нищо против, че взимам тази. -казах на Луи, докато я обличах. - Дано да няма.Ти слизай, аз ще подредя нещата му. - Ок,благодаря за помощта. Аз излязох от стаята и слязох надолу. -Лиам, аз излизам. - извиках .Чух едно добре и излязох.Разхождах се дълго в един парк,когато стигнах до още едно кошче за боклук, се спрях.Извадих ножчето от джоба си, подържах го малко и го изхвърлих. Щом го направих, се почувствах по-добре. Реших да се връщам и се обърнах. Когато се обърнах видях Зейн да стои пред мен. - Зейн, какво правиш тук. Да не би да ме следиш?
- Ъм... Аз, Ъм не ,не те следя просто реших да се разходя.-той се почеса зад врата, което значеше, че лъже.
- Добре. - отвърнах просто и тръгнах.
Когато се прибрах видях, че Елинор- гаджето на Луи и София- гаджето на Лиам са там.
- Хей, Криси.
- Хей.- прегърнах ги.
- Как си, какво правиш?
- Ами добре,станах много рано и реших да се разходя.
- Криси може ли да поговорим за малко?- попита ме Лиам.
- Да. -отговорих ,като се отдеъпмах на страна.
- Защо си облякла точно тази блуза?
- Защото нямам блузи с дълги ръкави,а и това успях да намеря в дрехите ти.
Той ме погледна, повдигайки веждата си. Много мразех, когато ме гледа така.
- Добре де извинявай.
- Няма проблем.
Върнах се при момичетата, а те слагаха сандвичите на масата.
- Ще направиш ли кафе?- попита ме София.
- Да разбира се.
Взех три пакетчета и ги разтворих.
След като всичко беше на масата седнахме и започнахме да си говорим.
- Криси може ли да те попитаме нещо?
- Да.
- Знам, че може да е малко лично, но защо се режеш?
Аз замръзнах. Те откъде знаеха.
- И Криси само да знаеш ,че казахме на момичетата, че се режеше. Но им го казахме само защото знаем, че сега може да ти е трудно и да не можеш да го преодолееш сама.
- Добре. Ще ви кажа всичко.-казах като въздъхнах. Не исках да говоря за това, защото беше лично . Беше ме и срам да кажа защо го правя,но усещах, че трябва да им разкажа,за да забравя за това и да не го правя отново. - Започнах да се режа преди две години, когато Зейн започна да излиза с Пери. Веднага щом научих това,се сринах,не бях на себе си и не знаех какво върша.Намерих едно ножче и го направих .След като научих, че Зейн се е сгодил за Пери, на този ден рязането се превърна в опит за самоубийство, тогава бях в болница, а и братята ми разбраха какво правя. Тогава им обещах, че ще спра, но ги излъгах и продължих. Когато Зейн скъса с Пери в началото на година,аз спрях. Не се бях рязала почти от половин година и снощи го направих,не знам защо, но го направих.И всичко това, защото съм влюбена в Зейн,а той беше с друга,а мисълта,че може да не съм с него ме изгаряше и така започнах да правя всичко това. След като им разказах,сълзи започнаха да се стичат по лицето ми. Елинор дойде до мен и ме прегърна. Тя избърса сълзите от очите ми и ме успокой. - Знам, че ме мислите за луда, но не знаете колко много ме е срам от това, което ви разказах. - Не се притеснявай,ние сме до теб и ще ти помогнем- каза София и ме прегърна. Забелязах,че момчетата гледаха малко учудено,но изненадано. - Момчета, какво има? -Нищо,но се обърни за малко. -отговориха ми те. Аз се обърнах и на прага на хола стоеше Зейн. Аз го изгледах злобно и се качих на последния етаж. Започнах да търся врата към покрива. Качих се, намерих си удобно място, седнах и просто гледах в нищото. След няколко минути усетих нечия ръка на рамото си. Беше Зейн. Той седна до мен. Не каза нищо, просто седеше и ме гледаше.
- Съжалявам.
- Какво?
- Съжалявам, съжалявам за всичко-няколко сълзи се стекоха от окото до края на бузата му.- съжалявам, че ти прочетох тетрадката, съжалявам, че ти се развиках, съжалявам, че те проследих, съжалявам, съжалявам.
Не знаех какво да кажа просто го прегърнах. Той продължи да повтаря тази дума. Аз се отделих от него, хванах лицето му в ръцете си.
- Аз съжалявам, че избухнах, просто точно там не трябваше да гледаш, точно на тези две тъпи последни страници. Съжалявам, че ти се развиках и че ти наговорих всичките тези неща, просто от началото на деня ми се беше насъбрало много. От както Пери ме намрази всичко е много по-трудно. Ти не беше виновен за нищо ,просто трябваше да си изкарам всичко на някой, а и като мениджърката ми се обади и ми каза, че мога да загубя кариерата си, ако не се стегна просто не знам какво ми стана. Изкарах си го на теб, не защото исках ,просто ти я държеше, гледаше там ,където само аз трябва и всичко ми дойде в повече.
Бях се облегнала на рамото му и плачех, не спирах да му се извинявам и да плача.
- Ако това ще те успокой песента беше много хубава и мисля, че трябва да я реализираш като сериозен проект, а не като просто една песничка ,написана на последните два листа на тетрадка.
- Ще ми помогнеш ли?
- За какво?
- За песента, Зейн. Искам да я изпееш с мен. Моля те!
- ще си помисля.
- Моля те! Ще бъде супер.
Той се облегна на двете си ръце, гледайки ме как обикалям из покрива и говоря колко добре ще се получи.
- КРИСТИАНА!!!
Това беше последното нещо което чух преди всичко пред мен да стане черно.

P.S : : : Аз отново съм тук,и продължавам да пиша
Благодаря на моя партньор HAZZZAGIRL , че ми помага с историята. Благодаря й за 1,200 четения това значи много за мен.