Difficult love

Всичко свърши....

...Моята гледна точка...
Прекарахме цялата сутрин заедно и след обяд отидохме до залата,където щях да пея.Зи непостоянно ме наблюдаваше,докато се приготвях за по-късно.Беше време да се кача на сцената.Преди това Зейн ми даде целувка и ме прегърна.Пожела ми късмет и каза,че ще стои зад кулисите през цялото време.Концертът отново беше уникален.Всичко до сега беше невероятно преживяване и нямах търпение така да прекарам и лятото.Вече бяхме започнали да мислим нови концепции и ефекти.Правеха ми нови костюма.Всичко се променяше и ставаше много по-добро.Изпитвах някаква еуфория в себе си и бях доволна от това,което бях постигнала до сега.След концерта Зейн беше първият,който ме посрещна.Беше усмихнат и горд.Изчака да се преоблека,а след това излязохме на вечера.Сбогувахме се на летището и аз се качих на полета за Бостън.Изминаха успешно пет дни и последните три концерта от тази част.Последният концерт беше неуписуем.Имаше толкова много изненади,както за мен,така и за феновете ми.Успешно приключихме и дойде време да се сбогувам с екипа и да си почина до следващите концерти след три месеца.Първо трябваше да се прибера в Ню Йорк,в апартамента,който споделяхме със Зейн.Имах нужда да си почина малко и да си събера повече багаж.Зейн беше в Брадфорд при семейството си.Помещението,в което живеехме беше празно.Имах три дни да си почина и да оправя всичко.Зи искаше да отидем на почивка някъде,но нямаше да имаме време до наградите.А и исках да видя семейството му.Липсваха ми,а и ги уважавах много,а и ми бяха като собствено смейство,така че щеше да е добре да им обърна малко внимание.Времето в Ню Йорк беше горе-долу хубаво.Когато се прибрах,веднага легнах да спя.Бях много изморена и спах доста дълго време.След като си починах,събрах всичко в куфара си и излязох да се разходя и да купя разни неща.А когато се прибрах,излязох на терасата,за да се насладя на хубавото време и да релаксирам.Гледката от апартамента ни беше уникална.Радвах се,че бяхме намерили това спокойно място.И съседите бяха мили.Още никой не се беше оплакал от нас и шумовете,които вдигахме от време на време.По едно време телефона ми звънна.Беше Зейн,явно искаше да ме чуе преди да тръгна към Ломдон утре.Аз взех телефона си и приех обаждането му.
-Здравей,любов!Успя ли да си починеш?
-Здравей и на теб Зи!Да.
-Супер.Нямам търпение да те видя утре.
-Аз също.Липсваш ми още от както заминах.
-Знам.И ти ми липсваш.Нямам търпение да наваксаме пропуснатото време заедно.
-Как са вашите?
-Добре.Очакват те.И на тях им липсваш много.
-Предполагам.А ти как си?
-По-добре.Нещата малко се уталожиха и сега се чувствам по-спокоен.А ти как си?
-И аз съм добре.Радвам се,че хората спряха да се занимават с мен и да ни обсъждат.Вече не съм толкова стресирана и се чувствам позитивно заредена от миналите концерти.
-Не обръщай внимание на никого,важното е да си добре.Не искам да се притеснявам за теб.
-Аз също,любов.Нали ще ме чакаш утре?
-Разбира се.Няма как да не те взема.Целувам те!
-Аз също,както и останалите.Ще се видим утре,бейб.
-Да.До утре и чао,бейбе.
Аз затворих,а след това избърсах стичащата се сълза.Толкова ми липсваше,а разстоянието го правеше по-трудно.Нямах търпение да се кача на самолета утре и да се озова при него.Да го прегърна,да го целуна,отново да усетя аромата му и ръцете,които ме предпазват от всичко.Почетох малко книга и се разрових из социалните мрежи.Вечерях и се уверих,че всичко е готово.А след това си легнах,за да бъда свежа и заредена за утре.Най-накрая времето да ставам настъпи.Приготвих се и излязох за летището.Чекирах багажа си,минах проверка и след това се качих на самолета.Полетът не беше много дълъг,но все пак беше достатъчно мъчително за мен.Не можех да се отпусна.Непостоянно гледах през прозореца,мислейки си за него.Исках час по-скоро да бъда до него и в прегръдките му.Исках да се чувствам сигурна и спокойна.Четири часа изминаха и кацнахме без проблем на летището Хийтроу в Лондон.След като си взех багажа се отправих към вратата.Излязох и се огледах.След секунди забелязах Зейн и веднага се насочих към него.Той беше усмихнат до уши.Не чакаше и покана,когато се затича към мен.Дигна ме на ръце и ме завъртя.А след това ме прегърна и ме целуна.Не се отлепихме един от друг в рамките на няколко минути.
-Радвам се да те видя,бейб.
-И аз.Изглеждаш много добре.
-А ти още по-перфектно и красиво от преди.Дай си куфара да не ти тежи.
-Мерси,че ми помагаш.Сам ли си?
-Да.А и по-добре,нямаше да мога да съм насаме с теб дори и за секунда.
Аз само се засмях.Той хвана куфара ми,а след това и ръката ми.Двамата тръгнахме към колата му,която щях да видя за пръв път.Тя беше черно Ауди А7.Зейн прибра нещата ми и ме подкани да влизам.А аз само оглеждаш колата ми.
-Някой май остана без думи.
-Да бе,нали и аз си имам кола.
-Признай си,че я харесваш.
-Добре,обожавам я.
-Знаех си,че ще я харесаш.Хайде да тръгваме,за да не закъснеем за вечеря.
Аз се качих в колата,както и Зейн.И след минута потеглихме към дома му в Брадфорд.През целия път си говорехме за най-различни неща.Липсваше ми да бъдем заедно.Радвах се,че имаме много време да правим най-различни неща.След два часа пристигнахме.Не бях уморена,но се чувствах скапана от път.Първо ме посрещнаха сестрите на Зейн.Те веднага ме прегърнаха и даже щяха да ме съборят.А веднага след това ме заляха с куп въпроси.Зейн се намеси в ситуацията веднага.Помоли ги да ме оставят да дишам за още малко и когато влезем ще им обърна внимание.Аз само го погледнах и му прошепнах едно благодаря.А след това влязохме хванати под ръце.Триша ни посрещна и ни прегърна,а след това и Ясер,бащата на Зейн.Двамата се радваха да ме видят.Когато се оправих,имах възможност да обърна внимание на момичетата.Сякаш вече си бях у дома и Зейн беше много щастлив,че ме вижда усмихната и доволна.До наградите прекарахме осем дни заедно,в които станах още по-голяма част от семейство Малик.Зейн ме развежда до Лондон,ходихме на кино,излязохме на вечеря двамата.Той се опитваше да ме забавлява по-всякакви начини.Ден преди наградите на 17-ти се наложи да заминем за Лондон,където щяха да се състоят.Щяхме да пренущуваме в апартамента на Зи.Не бях идвала от няколко месеца тук и определно ми липсваше това място.То беше също толкова важно,както и другите,свързани с двама ни.Зейн също беше доволен,че е тук с мен.А и майка му беше с нас,затова и беше намусен,че няма да може да ми покаже още нови неща.В момента той беше щастлив само заради мен и моето присъствие с него на това важно събитие.Аз също бях щастлива,но и също бях изнервена от факта,че онзи Naughty boy ще присъства и ще му даде наградата.За пръв път щях да го видя лично,но като знам какво се случи досега заради него,не можех да го понасям.Не знам как щях да издържа за една вечер.Но заради Зейн бях готова на всичко.Като стана дума за Зи,той реши да се подстриже.Преди три дни отиде на фризьор и отряза цялата си коса.Остави я много къса,даже едва се забелязваше,че има коса.Но и така изглеждаше секси за мен.А и новата прическа му отиваше.Двамата щяхме да спим в стаята му,а Триша в гостната.Вечеряхме,а след това двамата със Зейн си взехме душ.И се оправихме за лягане.Стояхме още малко будни,за да си поговорим насаме,защото нямахме много време за това.И най-накрая си легнахме,за да може да станем навреме сутринта.Даже не знам защо го правехме.Нямаше какво толкова да се оправяме.Но Зейн искаше да се увери,че всичко ще е перфектно.И не толкова за него,колкото аз да изглеждам зашеметяващо.Винаи когато имаше възмножност да покаже момичето си пред света,не я изпускаше.Особено сега на такова важно събитие за него,където ще присъстват хора,вдъхновили го през всички тези години.А аз се чувствах некомфортно,защото не познавах никой.Притеснението ми се засили още повече,когато станах на сутринта.Толкова се опитвах Зи да не забележи,но това го правеше още по-изпъкващо.Опитвах се да не мисля за това,докато закусвах.Разсейвах се с разговора си със Триша и с новините по телевизията.Реших да измия чиниите и след това да се облека ,и да изляза да си направя маникюра.Докато подреждах чиниите,Зейн дойде при мен и ме прегърна,а след това се отдръпна.
-Мила,какво става?
-Нищо,всичко е наред.Защо?
-Погледни ме,знам че ме лъжеш.Кажи ми какво има?
-Просто съм нервна,Зи.Не познавам никой от хората,който ще видим довечера,твоят нов приятел ще е там,а аз никак не искам да го виждам,и кой знае какво ще си помислят и за мен,и за облеклото ми.Сигурно никой не е чувал за мен и няма да ми обърне никой внимание освен ти и майката ти.Няма ли да е по-добре да стоя тук?
-Не.Искам да си до мен.Успокой се,всичко ще е наред.Щом си с мен,няма за какво да се притесняваш.Никой няма да те съди и ще се погрижа да се чувстваш добре.
-Добре,добре.Ще се опитам да се успокоя.Аз съм готова тук и излизам.
-Къде отиваш?
-Успях да се уредя с час за маникюр,прическа и грим в един много добър салон за красота.А и ако ми хареса,ще се възползвам от услугите им и по-нататък.
-Добре,приятно прекарваме миличка.Ще се видим после.
-Ако има нещо ми се обади.
-Добре.
Аз се преоблякох и излязох навън.Добре ми дойде разходката и разкрасяването.Успокойх се и се почуствах по-добре.След три часа бях готова и се прибрах.Зи ме посрещна на вратата със зяпнала уста.
-Разбирам,че ме намираш за красива,но моля те не прави така,не е хубаво.
-Е какво да направя,че си толкова красива.
-Нищо.Хайде влизай,аз се събувам и идвам.
-Хайде,че скоро трябва да се обличаме.
-Добре де,нали съм тук.
Аз набързо се събух и отидох в хола.Триша ме поздрави и ми направи комплимент,че изглеждам много добре.Тя вече имаше прическа и грим,явно беше готова преди мен.Изглеждаше супер.И наистина се радвах,че майката на Зейн е толкова красива,добра и изискана жена.А и Зейн приличаше на нея,също толкова прекрасен.Аз оставих телефона си да се зареди и започнах да се приготвям.Трябваше да изглеждам перфектно,защото утре това събитие щеше да е по медиите и вестниците.Със Зейн не бяхме се появявали на червен килим като двойка от доста време насам.Затова също бях нервна.Аз все още не бях готова,когато Зейн дойде при мен,за да му помогна с вратовръзката.
-Бейб,още ли не си готова?
-Почти,дай ми още пет минути.
-Добре,не бързай,но ми помогни с това първо.-каза подавайки ми вратовръзката.
Аз я вързах и оправих,а след това дооправих и собствения си изглед.Резултатът беше повече перфектен.Изглеждах елегантно,но секси и красива.Когато станах готова оправих чантата си и отидох при Зи и майка му.Те вече бяха готови и чакаха мен.Лека срамежлива усмивка се изписа на лицето ми.Зейн засия,когато ме видя.
-Изглеждаш уникално.-каза като се доближи при мен.
-Благодаря,а ти изглеждаш повече от перфектно.
-Не се притеснявай,ще им вземеш ума с вида си.
-А ти с постиженията си.
-Много мило,готова си окончателно,нали?
-Да,а ти?
-И аз.Колата скоро трябва да е тук.Всичко ще е наред,само дишай.
Аз послушах съвета му,а след това си поговорих и с Триша.След минути тръгнахме към мястото на събитието.Опитвах се да не бъда нервна.А Зейн държеше ръката ми през целия път.А това донякъде ме успокояваше.Когато пристигнахме,си поех въздух и се съсредоточих.Погледнах в очите на Зейн.Виждах колко беше развълнуван и уплашен.Това беше първата му публична поява след напускането му на Уан Дайрекшън.За миг осъзнах,че той има по-голяма нужда от подкрепа.Усмихнах се и стиснах ръката му.
-Аз съм до теб и ще те подкрепям.Много съм горда от теб.
-Благодаря ти,скъпа.Радвам се,че вече не си толкова притеснена.
-Време ли е да излизаме.
-Мисля,че да.
-Хайде,първо ти.
Отвориха вратата на лимузината и Зейн слезе първи.Отвън стана още по-шумно.Явно имаше хора,които още го обичат.Помолих Триша да слезе първа.Зейн й подаде ръка и й помогна.Точно когато всеки си мислеше,че няма никой друг и колата ще тръгва.Зейн се обърна и пое ръката ми.И двамата имахме най-широките усмивки на лицата си.Аз внимателно слязох,а Зейн не се отдели от мен.Щяхме да извървим пътя до залата вътре като двойка.Всеки ни гледаше.Имаше толкова фенове,известни хора и камери.Зейн държеше здраво ръката ми и не изпускаше погледа ми.Също така се оглеждаше и за Триша.Най-накрая се спряхме на едно място и започнаха да ни снимат.Зейн се приближи още повече до мен и обви ръката си през кръста ми,хващайки ме по-силно.След като приключихме се отправихме към местата си.
-Изчакай тук да взема мама и идвам,не се паникьосвай само.-каза Зи.
-Да,добре.Тъкмо ще изключя телефона си,защото вибрира сто пъти.
-Окей,след малко се връщам.
Аз застанах настрани.Учудих се,че доста хора се спряха при мен,за да се запознаем.И че тези супер известни азиатски звезди ме познаваха.Бях впечетлена,но не можех да кажа,че аз бях като тях.Държах се мило и наистина харесах тези хора.Бяха толкова различни.А и се чувствах малко по-спокойна от обикновен червен килим.След минути Зейн се върна заедно с Триша.Той ни остави двете и тръгна нанякъде.
-Как си,мила?-попита ме Триш.
-Супер.Радвам се,че съм тук.
-Справи се перфектно,видяхме че си говореше с няколко човека,наистина се вписа бързо.
-Предполагам.Просто искам да направя добро впечатление като приятелка на Зейн.
-Няма нужда да им се доказваш.Важното е,че и двете сме тук за нашето момче.
-Така е.Изглеждаш невероятно.
-Благодаря ти.А ти изглеждаш зашеметяващо.
Аз се изчервих,сякаш го чувах от Зейн.Бях малко срамежлива.
-Хайде да влизаме,Зейн ще се включи след малко.Да не стоим тук и да го чакаме напразно.
Аз кимнах и двете отидохме да намерим местата си.Зейн се върна след десетина минути и водеше приятеля си.Знаех,че ще го доведе или че той сам ще дойде,за да се запознае с мен.Сложих една фалшива усмивка заради Зи и дадох най-добрата си актьорска игра от себе си.Станах и прегърнах Зи.
-Радвам се,че не се забави.Щях да се побъркам тук.
-Сега съм тук,успокой се.Водя ти един човек,който нямаше търпение да се запознаете.
-О да.Здравей,аз съм Кристиана Джонас,приятелката на господин Зейн Малик.Също така известна певица и малко актриса.Чувала съм за теб.Имаш убийствени парчета.А и Зейн ми е разказваш доста,радвам се да се запознаем.-започнах,подавайки ръката си.
-Naughty boy,приятно ми е.
Той се здрависа с мен и след това целуна ръката ми като на дама.Аз я отдръпнах бързо,но не толкова неучтиво.Ужас.Няколко минути прекарах с него и още повече започнах да не го харесвам.Той се извини и се отправи нататък.А аз погледнах Зейн и седнах на мястото си.Зейн седна до мен и не каза нищо повече.
                       ...Гледната точка на Зейн...
Криси малко прекали,но я разбирах.А в същото време се измъчвах от личния разговор с приятеля си,който проведох преди да го доведа тук.
....Ретроспекция...
-Още не си я отсвирил,нали Зейн?
-Как разбра това?
-Видях,че си я довел с теб тук.
-Не мога да я оставя.Не мога да й причиня това.
-Мисля че бях ясен.Хората от миналото ти,ми пречат да те направя известен и успешен.Нали искаш да спечелиш пари?
-Не.Искам само успешна кариера,но това не включва да се разделям с момичето,в което съм влюбен до полуда и за което се борих.
-Или късаш с нея,или се сбогуваш със всичко,за което си мечтал и имал?Виж хората тук те оценяват,аз също,но не и ТЯ.Знаеш как постъпи на рождения ти ден и когато напусна групата,даже и със скандала ми с Луи.Не те подкрепи,а сега изведнъж те подкрепя.Тя е с теб за слава и пари.
-Това не е вярно.Аз я обичам,и тя мен.Криси не е такава.
-Не ме интересува каква е.Ще е по-добре,ако я оставиш.Ако не го направиш,тя ще е в голяма опасност.
-Изнудваш ли ме?
-Не.Просто ти казвам,че тя няма да е в безопасност,ако решиш да останеш с нея.Ти решаваш!Да я оставиш за доброто на двама ви,най-вече на твоята нова страница,или да останеш с нея,но да направя така,че кариерата й да рухне и да загуби всичко,и да й навредя някак си,докато е с теб,че да обвини именно теб.И тогава и ти отиваш подяволите.Избирай умно.
Не можех да я нараня така.Не знаех какво да правя.Не исках да й се случи нещо,не и сега,когато тя уязвима.Тя нямаше да понесе нито едно от двете.Но по-добре да я боли за мен,отколкото за усилията,които е хвърляла във всичко през живота си.По-добре да е добре и да страда за мен,отколкото да е с мен и да се страхувам какво ще й направят.Трябваше да я предпазя,нищо че щях да разбия сърцето й.Не можех да бъда причината,да изгуби всичко.Не можех и да бъда този,който да я накара да страда.Но трябваше да го направя.
-Добре,ще я зарежа още тази вечер.Но моля те,дай ми още няколко часа.
-Добре.
-Поне ела и се запознай с нея,за да се увериш,че ще съжаляваш за това,което ме караш да правя.
Някакъв глас ме изкара от мислите ми.
-Зейн,добре ли си,изглеждаш блед.-пипита ме Криси.
Скоро гласът й няма да е такъв ангелски.Скоро няма да може да си поеме въздух от сълзи,заради мен и този идиот.Нямаше да мога да се погледна след това,което щях да направя.
-Да,всичко е наред.Извинявай,бях се замислил.
-Няма проблем,случва се.Скоро започват,така че не се замечтавай много дълго.
-Добре.-казах усмихвайки се.
Целунах я леко и й се усмихнах.
-Винаги ще те обичам,независимо какво ще се случи в бъдеще.
-Това пък защо е сега?
-Просто така.
-Тогава и аз те обичам.
Наградите започнаха.Времето минаваше неусетно.А аз се наслаждавах на момичето си през цялото време.Скоро дойде ред за моята награда и вече представяха постиженията ми.Криси гледаше всичко.Гледаше и мен и държеше ръката ми.Беше щастлива.А аз виждах сълзите й от гордост и усмивката й,блестяща като диамант,която не можеше да скрие.Най-накрая филмчето свърши и аз трябваше да стана да си получа наградата.Докато се качвах на сцената,виждах погледите на двете най-важни жени в живота ми и в цялата зала.Бях доволен,че те са тук,но и толкова засрамен от това,което скоро щях да направя.Изнесох си речта,снимаха ме и слязох от сцената.Прекарах още малко време,докато ме поздравяват и се върнах на масата.Мама и Криси ме поздравиха и ме прегърнаха.Бяха толкова горди.По-късно щеше да има и афтърпарти,но не можех да издържам повече.Отвръщавах се от себе си.
-Криси,ще дойдеш ли с мен за малко навън,за да подишам чист въздух,защото не ми е добре.
-Какво ти е?
-Моля те,не задавай въпроси,просто ела.
-Добре.
Тя се притесни.Хвана ръката ми и излязохме на усамотено място,където никой нямаше да ни види.Аз дишах тежко.Опитвах се да издишвам напрежението.Какво щях да правя?Не мога повече.Задушавах се.
-Зи,какво става?Добре ли си?
-Не особено.Имах нужда да поговорим.
-Добре,можеш да ми кажеш какво има.
Опитах се да сдържам сълзите си и да буда твърд.Станах сериозен,успокоих се малко и изплюх камъчето или по-скоро бомбата.
-Искам да се разделим?
Тя сякаш не успя да проумее какво става,затова повторих още един път.
-Трябва да се разделим,Криси.За наше добро.По-добре ще е така.
-Какво искаш да кажеш Зейн?
-Че всичко свърши между нас.
Опитах се да не плача,но една сълза се стече по бузата ми.
-Не е истина.Трябва да се шегуваш.Та до преди малко казваше,че ме обичаш.
-Налага се.Трябва да го направим,иначе ще стане по-зле.
-Какво по-зле от това?Как се налага?Или кой ти го налага?Онзи те кара нали?
Тя викаше истерично.Надявах се,никой да не ни чуе.Не можех да я погледна в лицето.Тя беше съсипана и плачеше.Знаех,че ще избухне и може да стане по-зле.
-Не.Аз го искам,за мое и твое добро.
-Да бе.Ти си един страхливец.Един нешастник.Къде е онзи?От кой ъгъл гледа?Какво иска от нас?
-Нищо.Разбери ме,не си в безопасност с мен.
-Не мога да повярвам,че слушаш някакъв си срещнат,който е известен с една песен.Някакъв,който не струва нищо.И ме зарязваш заради него и кариерата си.
-Ако не го направя.Ще страдаш ти,а аз няма да мога да го понеса.По-добре ще е ако скъсаме.
-Не мога да повярвам.Зейн аз ти дадох всичко.Любовта си,сърцето си,ума си,тялото си,музиката си,най-личните си тайни,сълзите си,всичко,дори и кръвта си буквално.Дадох ти всичко Зейн.Бях до теб винаги,колкото и да ме болеше и да страдах.А ти къде беше,когато аз имах нужда от теб в онези моменти.
-Бях до теб.Знам,че те нараних,моля те не го прави по-трудно.Трябва да се разделим.Моля те,викай,удари ме,мрази ме,но не го прави по-трудно с ината и думите си.Ако се разделим,ще си защитена,свободна,никой няма да те обвинява.Ще имаш все още мечти и всичко друго.Но ако останеш,ще бъде по-лошо и за двама ни.А аз не искам заради мен да изгубиш всичко,дори и живота си.
-Въобще пука ли ти за мен,защото ако ти пукаше нямаше да правиш това.Нямаше да разбиеш сърцето ми.
-Да пука ми,затова го правя.Моля те,не го прави по-трудно.Нека да приключим и да те пусна да си ходиш от този ад и от опасностите.Моля те съгласи се да скъсаме.
-Не мога да повярвам,че слушаш един непознат и ме нараняваш така.Даже не ме оставяш и да кажа нещо.Не ме оставяш да спася връзката ни,да спася нас.
-Не можеш.Недей.Ако останеш с мен,няма да успееш,а аз няма да успея да те предпазя.Разбери ме.Хайде погледни ме в лицето и ми кажи,че всичко между нас свършва тук и сега.Защото то наистина свърши.Напоследък се карахме и не се разбирахме, и проблемите се оправяха чрез сексуалност.По-добре да си починем.Остави ме да приключа всичко сега и да запазая всичко.Нека се разделим,за да изпълня плана си и да се оттърва от всичко.А после да се върна при теб.
-Ще те оставя да правиш каквото искаш,но не и да ме използваш за твоите цели.Първо казваш,че ме зарязваш,а сега да си изпълниш плана и ще се върнеш при мен.Това ли е?Толкова ли е лесно?Какво съм аз за теб?Начин да получиш нужната слава и успехи.Не.Не го позволявам.Не си познал.
-Хайде кажи ми това,което искам да чуя.Не ме наранявай с думите си,защото не мога да понеса да те гледам така.
-Добре.Всичко свърши Зейн Малик.Нашата връзка приключва сега.
Олекна ми,че се съгласи.
-Ще видиш,че си е струвало това.Ще ти кажа само,че те обичам за последно.
-Не не си струва,ти не си струваш.Мразя те.Мразя това,което ми причиняваш.
Тя ме удари и изтича към залата.Докато се осъзная какво става,видях че преди да влезе,избърса сълзите си и се пооправи на външен вид.Не исках да я догонвам.Излязох извън помещението и запалих една цигара.Скрих се далеч от вратата.Не исках,когато тя излезе да ме вижда.Но аз исках да я видя поне за последно.Докато пушех,очите ми се навлажниха и започнах да плача.Какво направих?Какво я накарах да направи?Съсипах всичко.Разбих всичко.Аз съм един пълен глупак.Толкова много я нараних.Че дори и нещата да се наредят след време,не знам как ще я погледна.Не знам как ще си я върна след всичко това.
                     ...Моята гледна точка..
Изтичах вътре.Отидох до масата,на която стояхме и грабнах чантата си.Триша ме попита какво става.Аз нищо не й казах.Нека Зейн да й съобщи,защото аз не мога да разбия сърцето й и да обидя сина й пред нея.Излъгах я,че не се чувствам добре и е възникнал спешен проблем.Тя ми пожела да се оправя бързо и излязох възможно най-бързо от залата.Поръчах си такси и излязох от сградата.Най-накрая можех да плача спокойно.Бях разбита.Защо ме заряза така?Беше ужасно.Не знаех какво да правя.Таксито ми дойде и се качих бясна в него.Дадох адреса на шофьора и го помолих да побърза.Трябваше да събера целия си багаж възможно най-бързо и да се махна преди Зейн и Триша да са се прибрали.Но къде щях да отида?Трявбаше да помисля.Ако отида в хотел Зейн и медиите ще ме намерят по-лесно.Трябва да е при познат,но кой.Момчетата трябваше да са в града,но имах ли смелост да се покажа пред вратата на някой от тях.Не знам,но трябваше да опитам.
                                        Следва продължение....