Difficult love

Не е нещо сериозно.

. ...Моята гледна точка...

След като приключихме с яденето, помогнах на мама да оправи масата и да измие чиниите .Когато приключихме седнахме в хола насаме, за да си говорим.

-  Е, хайде изплюй камъчето мила.-каза мама.

- Ами аз съм влюбена в Зейн. -казах с натъжен поглед.

-Какво лошо има в това,мила?

-Аз направих много глупости, а и сега не знам как да постъпя,но за да съм честна ще ти кажа още много неща .

Започнах да й разказвам всичко,което се случи докато бях с момчетата,разказах й за рязането,а в същото време плачех, защото ме беше срам от всичко , което й казвах.       Когато приключих, мама ме беше прегърнала много силно и ме успокояваше.

- Нали не си ми ядосана? -попитах я.

- Не, скъпа,ти си ми единствената дъщеря и не мога да ти се сърдя, но ми се искаше да ми беше казала по-рано, за да не ти е толкова трудно.

- Съжалявам, ще се опитам да си говорим по-често, обещавам.

- Добре, ето сега какво ще ти кажа за любовта. Любовта е нещо прекрасно. Тя е чувство, думи, красота, всичко прекрасно, за което можеш да се сетиш.Остави Зейн да си помисли малко, чакай го колкото трябва и когато той е готов да поговорите, ще разбереш дали те обича, но не го притискай, сигурна съм, че и той няма да те притиска да говорите.

- Добре, много благодаря за съвета, мамо.Обичам те!-заявих й и я прегърнах още по-силно.

- Няма защо, запомни че винаги съм до теб.

- Добре.Аз ще изляза да се разходя, ако имаш нужда от нещо кажи ми.

- Да, ще ти напиша списък с това, което ми трябва от магазина.И между другото вдругиден брат ти ,Дани и Али ще дойдат за обяд и за вечеря, за да може да те видят.

- Супер и без това ми липсват, отивам да се облека и идвам да взема списъка.                                       Качих се нагоре, облякох един суитчър набързо и написах едно съобщение на Зейн. Взех си телефона и слязох долу. Взех списъка и излязох.                                                      . ...Гледната точка на Зейн...