Difficult love

Наивност

                       ...Моята гледна точка...
Минаха четири дена,откакто официалната страница на Уан Дайрекшън пусна новината бомба за напускането на Зейн.Минаха точно четири дни,откакто последно говорих с него.Той ме излъга,колкото и да се опитваше да ми се извинява и да ми обяснява,не ставаше.Можеше да ме уведоми по-рано.Ако започне да взима и други решения за живота си,поне може да ме уведомява предварително за тях.Нищо че това е неговия личен живот,но аз вече бях част от него.И все пак имаше хора,които ме обвиняваха за неговото решение.От друга страна,бях фен на групата и не знаех как да го преживея.Насъбра ми се толкова много за тези дни,а бях на турне.Хубавото беше,че края на първата част наближаваше и скоро щях да се прибера.Тогава може би всичко щеше да се подреди.Сега се чувствах смесица от емоции,бъркотия,не знаех къде се намирам,колкото и да се опитвах да се боря.На следващия ден след 25,когато имах концерт,даже се разплаках на една тъжна песен.Просто вълната от емоции ме събори,но феновете ме подкрепиха.Още на сутринта това беше по всички медии.Зейн даже ми звъня да ме пита как съм,какво се случва.Но го успокоих и му отговорих,че зная как да се грижа за себе си и да не се притеснява.А и това се случваше на всеки артист,нужно ли беше да ми звъни и да ме обсибва с куп въпроси.Не знам колко щях да издържа.Днес беше 29,утре имах концерт.Беше късно вечерта.Бях получила поредните цветя от Зейн за извинение и подкрепа,и съпричастност,и тем подобни.А имах чувството,че го ненавиждам,но се опитвах да лъжа чувствата си.Все пак беше мило,но всички слухове и ставащи неща ми идваха в повече.Медийното внимание,клюкарските статии,снимките в интернет,напрежението по турнето,цветятата от Зейн,разстоянието между нас,невъзможността да не говорим и решим проблемите очи в очи,неговата раздяла от 1Д ме задушаваха.Не знаех как да се съвзема.В момента стоях под душа и размишлявах,топлата вода течеше по тялото ми.А аз сякаш бях в дълбока депресия от целия този стрес.Имах идея,която не исках да правя,но само това беше изход.Само това щеше облекчи болката и душата ми.Когато Зейн беше напрегнат пушеше доста или чупеше нещо,или се затваряше в себе си.А аз имах един изход моята пристрастеност към рязането.Колкото и да се опитвах да го избягвам,точно сега не можех.Просто исках да го направя,за да се свърши мъчението ми.Опитах се да намеря нещо остро,а когаъо го направи,поех въздух и опрях хладния метал по кожата си.Направих няколко прореза на вените си.За миг се почувствах по-добре.Кръвта ми започна да тече и да се стича по тялото ми,сякаш се прочистваше от тази мръсотия.Не исках да прекалявам,затова не продължих повече.Когато се успокоих напълно,спрях душа и се опитах да промия раните си.Всеки един белег си стоеше там,а имената на Зейн се открояваха от всички по-малки.Но върху тях бяха новите драскотини.Когато ги гледах,си мислех че съм толкова слаба и наивна глупачка,задето не мога да се справя сама с нищо,и това беше бягството ми.А всъщност точно те ме правеха по-силна и борбена,и ме мотивираха.Не исках.Бях си обещала,но не издържах.Въздъхнах тежко.След прекараното време под душа,се преоблякох,прикривайки новите белези.Вързах косата си на небрежно кокче и си легнах.Спах доста добре,защото бях уморена.Имах нужда от този сън,за да се успокоя и да събера енергия.Така по-добре мислех какво искам да правя с живота си.На сутринта се събудих от чукането на вратата ми.Отново получих цветя,а след тях и закуската ми.После дойде хореографът да ми каже,че ще имаме репетиция и както винаги всички изглеждаха притеснени.Пак ли се беше случило нещо?Четях го в очите им.Затова си проверих туитър.Пак някакъв скандал.Този път с новия проятел на Зейн и Луи,и на всичкото отгоре Зейн се е намесил на страната на озни,вместо да защити доскорошния си брат и фенове.Кръвта ми кипна.Този явно наистина иска да е известен.Но ако си мисли,че ще прави кариера на гърба на Зейн,жестоко се лъже.Нямаше да оставя Зейн да постъпва така и после да съжалява.Без да се замислям звъннах първо на Зейн,защото вече бях супер ядосана и така му бях набрала,че определно исках да му разваля деня.Той ми вдигна веднага.Брей имаме напредък.
-Криси,липсваше ми.Радвам се,че реши да се обадиш.Не мо се сърдиш вече нали?-попита с надежда.
Но не позна,явно е забравил за новата си постъпка,за която вече знам благодарение на интернет.Сега още повече нямаше да мога да погледна момчетата в очите,особено Луи.
-Направо съм ти бясна,Малик?Какво ти става?Сега това ли е истинския Зейн?Не мога да повярвам какви ги вършиш?-викайки отговорих на тъпия му въпрос,който ме разгневи още повече.
-Какво съм направил сега?Мислех,че изкупих вината си?
-Не,още не си.Научих за свадата между теб и Луи,в която е замесен и твоя приятел Naughty Boy.Как можа та това беше твоя живот до скоро?Не можа ли да стоиш настрана.
-А аз не мога да разбера,защо ми се бъркаш в живота,Джонас.Това е било мое решение и ще правя каквото искам.
-Така ли?Вече по фамилии ще си говорим?
-Ти започна.
-Пак ли ще се караме?Какво става с нас Зейн?Не мога да издържам повече,писна ми.
-На мен също,нямаш право да ми се бъркаш в някои неща.Защо просто не се опиташ да ме разбереш и простиш?Опитай се да направиш компромис,Криси.Аз също ще направя такъв.Но моля те,да поговорим без да се караме?
-Толкова си наивен Зейн.Да,наивен си.Ти си един идиот и глупак,който не осъзнава,че го използват.На всичкото отгоре изведнъж излиза и някаква песен.Защо позволяваш да те манипулират?
-Никой не го прави?Ти си наивната,че се доверяваш на някои хора,които не ме търсят вече и продължават без мен супер лесно.Това е моя живот сега и аз има право на избор.
-Така ли?Знаеш ли колко ме обиждат по жълтите списания?Знаеш ли какво се случва с мен,Зейн?Не!Защото не ти пука?Пука ти само да ти простя?
-Аз не искам прошка.Аз искам да ме разбереш и да бъдеш до мен,защото те обичам.Нищо не съм направил,за да се извинявам и ти да го приемаш.
-А знаеш ли какво всъщност направи?Ти ме подтикна към това да рухна на сцената по време на шоу.И тези клюки,стрес,хейт от фенове,обидни коментари и караници между нас,заради твоето решение,което не знаех до онзи ден,ме принудиха снощи да се срежа отново,защото излязох от ресли,и бях толкова стресирана и безпомощна.
За миг и двамата замълчахме.Имаше напрежение във въздуха,както и по телефонната линия.
-Знаеш ли,прибирам се в Ню Йорк на седми април,ще говорим тогава.Довиждане Зейн.Ще се чуем пак,когато се съвзема след целия този ураган.
Затворих веднага,без да чакам отговор или още обяснения.Беше ми писнало от разправии по телефона.Исках да говорим очи в очи.Да го прегърна.Да плача на рамото му,както и той на моето.Да се извиняваме един на друг.Да го целуна.Да дишам аромата му.Да се разберем като двама възрастни.А след това да правим любов като възнаграждение,че сме били разделени и затова че сме оцеляли след всичко.
...Гледната точка на Зейн...
Отново затвори скапания телефон.Опитах се да я набера отново,но без опит.Бях просто втрещен.Как е възможно да си го причи това отново?Не биваше да наговарям всички тези думи.Трябваше да и дада пространство още в началото.Нямаше да го направи,ако бях до нея.Защо се е потдала?Защо?Не трябваше да я притискам.Всичко се излива повече на нея,отколкото на мен.Не трябваше да й казвам,че тя е наивната.Аз бях наивният.Как можех да направя това?Исках сега тя да е до мен.Да я успокоя,да я прегърна,да помириша косата й,да вдишам аромата й и да почувствам сърцето й.Не знаех как да я изкарам от тази дупка.Тя нямаше да направи повече такова нещо.Но толкова ли бяха тежки тези неща,за да й подействат така и да я принудят към това.Не бях влизал в мрежите откакто излезе новината за моето напускане.Реших да погледна какво се случва.Прочетох толкова гадни,но и хубаво неща за мен,но не им обърнах внимание.Знаех,че това ще отмине и ще има хора,които ще продължат да ме подкрепят.Но за Криси се изписваха по-ужасни неща от тези за мен.Само феновете й я подкрепяха,защото знаеха истината.Но всичко беше такъв грозен хейт,че и аз не бих го понесъл.Заболя ме сърцето щом видях всичко това.Как можеха да обиждат моето момиче?Тя ми беше всичко,не можех да си позволя да я загубя.Не можех да позволя всички тези обиди.Не исках тя да страда,дори да я накарах несъзнателно.Трябваше да направя нещо,за да й се реванширам.Без да мисля започнах да търси най-ранния билет за Ню Йорк,където тя щеше да има концерт след три дни.Намерих билет за утре следобед и го купих.А след това влзяох в туитър и написах да оставят протелката ми намира,защото тя не е виновна за нищо.И ако продължат да я тормозят,няма да толерирам такова държание.Все още бях в Брадфорд при нашите.Тук беше единственото сигурно място,на което можех да остана до днес.След малко мама влезе в стаята ми.
-Зейн,чух те да викаш,какво става?-попита тя.
Аз само въздъхнах и се разплаках.
-Аз съм един идиот и глупак според гаджето си.Не мога да повярвам какво й причиних.
-Зейн,какво направи пак?-мама седна до мен и ме прегърна.
-Скарахме се по телефона,отново.Оставих я сама на този хейт,и аз и наговорих едни....и... не мога да я погледна сега...
-Трябваше да я предупредиш по-рано,независимо,че щеше да те разубеждава.
-Знам...знам,но аз не струвам.Заради мен и всички онези гадни неща....-преглътнах,за да не се задавя в сълзите си..-пак си посегнала като си срязала вените.Тя има проблеми с това,откакто се събрахме съм до нея,не го правеше.Аз съм виновен,мамо.
-Зейн,голяма каша си забъркал като не й казваш нищо.Тя е част от живота ти от няколко месеца,длъжна е да бъде уведомена за такива неща,особено щом е и известна и е на турне в момента.
-Не мога да си обясня защо не разбрах и не й казах всичко още от преди.Та ние ходим вече от седем месеца вече и живеем заедно,а какво правя аз?
-Добре стига се самообвиняваш,опита ли се да й звъннеш отново?
-Да,но без успех.Взех си билет до Ню Йорк.Тя ще там на 31 за концерта си на 1 и знам,че ще е в апартамента ни.Отивам да оправя кашата,която забърках.Тръгвам утре.
-Няма проблеми,щом се налага,радвам се,че стоя тук при нас в тези трудни дни.
-Аз също,но отивам да се оправя с приятелката си.Бшагодаря ти,мамо и те обичам.
-Аз теб също,слънце.
                      ...Моята гледна точка...
Лежах на леглото и събирах себе си и мислите си.Най-накрая се престраших и се обадих на Луи.Докато чаках да вдигне,си изгризвах ноктите от притеснение.Какво да му кажа?С какви очи му се обаждам?Защо Зейн постъпи така с него?Толкова неща ми се въртяха в главата.Учудих се,когато чух гласа му на отсрещната страна.
-Луи е на телефона,кой по дяволите ме притеснява?
-Лу...Аз съм Криси....
Да не би да беше изтрил номера ми толкова бързо.Личеше си,че е страшно наранен и обиден.Сигурно и разстроен от всичко това,точно като мен.Учудих се,че не ми затвори,когато чу името ми.
-Виж,знам,че сигурно съм последният човек,с когото искаш да говориш,но моля те,поне ме изслушай.
-Добре,кажи.
-Съжалявам.Не мога да отговарям за действията на Зейн,но мен ме е толкова срам за всичко това.Представям си как се чувстваш.И за мен не се изписват най-добрите работи,нищо че не съм замесена и не знам нищо.Ще разбера,ако не искаш повече да поддържаме връзка като приятели.Но не съм искала да става така.Извинявай.
Започнах тихо да плача,усещах,че и Лу хлипа като мен.
-Знам Криси.Благодаря ти,нямаше нужда да го правиш.Винаги ще съм до теб,момчетата също.Ще поговоря с тях.Ако имаш проблеми само се обади.
-Благодаря Лу.И съжалявам за раздялата ти с Ел.
-Няма нищо,всичко е наред,стига и тя,и аз да сме по-добре,и по-щастливи така.Ти как си?
-Не много добре,като се има напредвид,че съм хейтвана 24/7 и станах злодея на годината без да съм направила нищо.
-Съжалявам,че медиите те подлагат на тези гадости.
-А аз съжалявам за друго.Лу отново го направих,отново посегнах на себе си,заради всичко.Не мога да позная света,най-вече Зейн.
-Криси,защо не поговори с някого?Как си сега?Нали не си в болница?Моля те,не го прави пак,излез от това състояние.!
-Спокойно,в хотела съм,всичко емнаред,внимавах.Опитах се,но ме подтикнаха.А и с кой да говоря като всеки ми обръща гръб тези дни.Никой нямаше да ме разбере.
-Жалко.От сега нататък,когато се чувстваш зле и имаш нужда да поговориш с някой съм насреща.Но не искам да го правиш повече.И спри да се обвиняваш заради Зейн.Не си заслужава.
-Благодаря ти,Луи.Ти си толкова добър приятел.
-И ти също,Криси.Благодаря,че се обади.До чуване.
-До чуване.
Олекна ми,когато си поговорихме.Опитах се да забравя.Отидох на репетиции и се разведрих.Направих си концерта на 30,и когато приключи всичко хванах самолета за Ню Йорк.Когато пристигнах,екипа ми ме закара с всички куфари до сградата,където живеехме със Зейн.Заради концерта си тук,реших да остана в апартамента ни и да прибера всички куфари.Щях да се върна с един,който щеше да има всичко необходимо за няколко дни.Оставаше ми още малко и напрежението приключваше поне засега.Благодарих им за всичко и им казах,че ще се видим утре.Качих всичко куфари до асансьора,след което се качих с него до деветия етаж.Извадих ключовете си от джоба и отключих.Вкарах всички си неша вътре и затворих вратата.Събух обувките си и закачих якето си.Оставих куфарите до вратата и тръгнах към хола.Когато стигнах останах изненадана.Зейн.Зейн беше тук с цветя в ръце.Явно ме беше чакал?Кога беше пристигнал?Когато го видях,исках да скоча на врата му,да го прегърна,да го целуна,да забравя всичко.Но не знаех какво да направя.Сълзи от радост и от болка започнаха да се стичат по лицето ми.И стоях така без реакция.Сякаш той не стоеше пред мен.Не беше пропътувалразстоянието от Англия до Америка заради мен и да ми се извини.
-Зейн?Какво правиш тук?Мислех,че ще се видим на седми,или по-късно?
-Трябваше да дойда.Заслужаваше си да го направя.Ти си заслужаваш и не искам да те изгубя.
-Защо кри от мен всичко това?Защо?Знаеш ли колко зле ми подейства?Не знам какво да мисля за теб?Не знам какво чувствам,Зейн.
-Моля те,поне ме изслушай.Дай ми шанс да се реванширам.Дай ми възможност и малко време да ти обясня.
-Добре,но само защото искам връзката ни да продължи и да я заздравим,и да я укрепим.Защото вече приех избора ти и те подкрепям.
-Наистина ли?Благодаря ти,любов.Ела да седнем,за да ме изслушаш.Моля те.

                                    Следва продължение.......