Difficult love

Нова страница

...Моята гледна точка...
На сутринта главата ме болеше ужасно много.Спомени от снощи завладяха мислите ми.Сърцето ми беше разбито,а аз какви ги свърших.Честно казано не съжалявам за това.Да бъдеш захвърлен по този начин от любовта на живота си.Такава ли беше любовта му,да ме продаде за кариера и пари.Следователно не ме заслужава.Колкото и да не исках,сълзите се стичаха по лицето ми.Не исках да плача,но беше по-силно от мен.Защо трябва да се случва точно това на мен?След малко Том влезе в стаята.Аз побързах да изтрия сълзите си.Той седна до мен.
-Добре ли си?Нали не съжаляваш за това.
-Не,не.Просто...
-Сети се за него,нали?
-Да,просто не мога да проумея още какво се случи за една нощ.
-Какво стана между вас?
-Нищо.Просто той ме заряза,защото иска повече от това,което има.А и съзнанието му е замъглено и не осъзнава какво става около него.
-Не ми казвай,че те е оставил за слава и пари.
-И аз не мога да ти кажа.Направи го,защото така му казаха.
-Какво?
-Не е нужно да ти обяснявам всичко,скоро ще плъзне в медиите и ще си наясно.
-Няма да те карам да говориш повече за това.Но моля те,не плачи заради него,не си заслужава.
-Добре.Виж,за това снощи нека да си остане само за снощи.Не искам да има нищо между нас,особено сега.
-Разбира се.
-Може ли да сме поне приятели?
-Сериозно ли го искаш?
-Да,обмислих го доста добре,а и имам нужда от помощ.
-Тогава нека сме приятели.Ако имаш нужда от нещо само кажи.
-Дай ми номера си,аз ще ти се обадя,когато се прибера в Л.А. Но сега не искам никой с мен.
-Дай си телефона да ти го напиша.А ти какво мислиш да правиш?
-Трябва да се върна при Луи ,сигурно се притеснява.А след това ще купя възможно най-първия билет за Ню Йорк.
-Няма да те питам какво ще правиш там?Имаш ли нужда от нещо сега?
-Не,обличам се и тръгвам.
-Ето,заповядай,когато си готова да говориш с мен или да се видим,ще ти вдигна.
-Благодаря ти.Наистина не беше необходимо да го правиш.
-Щом е за теб,вече съм на едно позвъняване за всичко.
Аз само се усмихнах.Той излезе и ме остави да се оправя.Проверих дали съм взела всичко и си извиках такси.Десет минути по-късно пътувах за апартамента на Лу. Дано само не е бесен.Стига ми,че забърках една каша.А и дано никой не ме е видял.А и какво толкова ще стане?Аз нямам гадже,няма да е кой знае какъв проблем.Най-накрая пристигнах,платих на шофьора и влязох в сградата пред мен.Стигнах пред вратата на Луи и позвънях.Когато отвори,си отдъхна,щом ме видя.
-Радвам се,че си добре.Къде беше?
-Не питай.Ако влезем ще ти кажа.
-Добре,нали никой не те видя.
-Не,спокойно.Засега нещата са още тихи.
Влязохме.Аз се преоблякох и измих.А след това с Луи седнахме да поговорим.
-София каза,че те е оставила в сигурни ръце.
-Може да се кажа.Попаднах на Том и двамата пийнахме малко.
-Ама малко,не изглеждаш никак добре.
-Ами изливах си мъката.
-Това и на мен ми е ясно.Къде спа?
-При Том,защото ако се бях прибрала тук,щеше да се чудиш какво да ме правиш.
-Не си искала да ме притесняваш.Нали не си направила нещо,за което да съжаляваш после.
-И да съм,какво те бърка теб.Това засяга мен,а и вече няма кой да ми държи сметка какво правя.
-Ти си знаеш.Не казвай после,че не съм те предупредил.
-Отивам да си търся самолетен билет.
-За къде?
-Ню Йорк.Трябва да си събера багажа и да се изнеса оттам,възможно най-бързо преди Зейн да ме е последвал.
-Би ли му дала втори шанс?
-Не и ако не се промени и не бъде същия Зейн,когото познавам.
-Ясно.Ако имаш нужда от нещо кажи.
-Добре.Ще се опитам да намеря нещо за утре,не искам да ти преча.
-Не ми пречиш.Можеш да останеш колкото поискаш.Спокойно си намери билет и не се притеснявай за нищо.
-Благодаря ти,Лу.
До следобед бях си купила билет за полета в 9 сутринта утре.Не исках да стоя и минута повече тук,както и в Ню Йорк.Отивам,събирам,натоварвам всичко в колата и си тръгвам.Не бях говорила още с мама или с някой от семейството ми.Не знаех как ще издържа,докато ги видя.Но знаех,че веднага щом прегърна мама,ще се разплача. Зейн се беше опитал да ме търси,беше ми пратил и съобщения.Без да се замислям изтрих всичко,нямаше и да му вдигна.Как има смелост да се обади след всичко?Сигурно Триша е била много разочарована от него,когато е научила.Убедена съм,че и останалите ще бъдат.А знам,че когато братята ми научат,ще искат да го убият.Колкото и да се опитвах да се държа,всичко в мен изгаряе бавно,а сърцето ме болеше най-много.На сутринта си тръгнах с разочарование,но не беше от държавата,а от друго.Единствено Луи ме изпрати.Аз поисках така,не исках никой да вижда момчетата с мен,защото пак щеше да има спекулации.Веднага щом се озовах в апартамента в Ню Йорк,се свлякох на пода.Искаше ми да изгоря това място,нямах сила да го гледам.Във всеки ъгъл се криеше спомен със Зейн и от последните няколко месеца.Не го заслужавах.Нашата любов не заслужаваше това.Искаше ми се да поправя всичко,но не аз бях виновна за това.Зейн сам трябва да направи това.Но искам ли го и готова ли съм да му дам втори шанс?Може би не.Стига ми толкова,сега и аз ще обърна внимание на кариерата си и на по-важните за мен неща.Станах от ледената земя и изтрих сълзите си.Тук щеше да стане толкова празно.Този голям апартамент нямаше да е дом без нас и любовта ни.Без аз да съм до Зейн.Тук щеше да опустее.Ако Зейн реши да го продаде,знам че всеки ще го хареса,но ознае ли историята му,няма да го купи.Не исках нищо.Не ми трябват пари,блясък,слава.Нямам нужда от това охолство.Нямам нужда от обещания,лъжи,подаръци,скъпоценности.Имах нужда само от любов,която нямаше да получи.В яда и сълзите си отново потроших всички наши наредени снимки.Не можех вече да ги гледам.Щастието на тях ми изглеждаше фалшиво.Качих се горе в стаята и започнах да събирам нещата си.Не ми отне много.Знаех,че искам да се махна оттук.Когато погледнех към леглото в спалнята или към дивана в хола,ме навяваха спомени за щастието и любовта ни.Но сега всичко беше пусто и тихо.Наоколо беше мрачно и неприветливо.Сякаш мястото беше загубило искрата си за живот.И все пак бях благодарна за всичко,което той ми беше дал.Нямаше да забравя тази любов ,тя щеше да е винаги в мен.Пренесох всичко в колата,уверих се,че съм взела всичко и щом излязох,заключих вратата.И да мога да кажа,че аз първа тръшнах и загърбих тази врата,но не аз предадох това,което оставях там.И да болеше ме.Не спах,реших че трябва да се прибера веднага.Цели три дни пътувах.Но разстоянието и часовете не бяха важни.Беше важно аз да съм добре и в безопасност,докато се прибера.Не си представях какво ще се случва занапред,но щях да се справя.Когато се прибрах,нямаше никой вкъщи.Веднага позвънних на мама.Надявах се,че е в града и скоро ще се прибере.Секунди по-късно мама вдигна,а през това време чух как вратата се отключва.
-Криси,как си мила?
-Добре,ти къде си?
-Ами излязох да напазарувам,проблем ли има?
-Не.Всъщност аз съм вкъщи в Л.А.
-Чакай не беше ли в Лондон?
-Дълга история,много ли ще се бавиш?
-Не.
-Имам нужда от теб,моля те ела си възможно най-скоро.
-Добре,само се успокой.
Аз затворих и слязох долу.Знаех,че това не е мама.Зарадвах се,когато видях Джо и Ник във вкъщи.Отидох и ги прегърнах.Опитвах се да се сдържам пред тях,но не можех.Бях ги стиснала доста силно,а сълзите се събираха в очите ми.Опитвах се да не треперя.
Д:Липсваше ми,Криси.Радвамсе да те видя.
-Аз също.Как сте?
Н:Добре.И ти не изглеждаш зле,но си недоспала.
-Ами не съм спала от четири дена.
Д:Сама ли си?
-Да.Като цяло се прибирам за постоянно.
Н:Как така?
-Ами така.
Д:Какво е станало?
Не можех да издържа повече и избухнах в плач.Много трудно се успокоих.А двамата ме бяха прегърнали.Знам,че сърцето им се късаше да ме гледат така.Но не можех да забравя всичко за ден и да не плача,докато не забравя този позор.
-Зейн скъса с мен.
Н:Не мога да повярвам.Нали много те обичаше какво стана?
-И аз не знам,не знам нищо още откакто е решил да напусне групата.
Д:Как така?Той не ти ли е казал,като го е решил?
-Не.И бях обвинявана за всичко.А сега ме остави,защото го накараха.
Н:Как може да те зареже така?
-Заради онзи продуцент е.Той го е накарал,заради славата и парите,които ще му осигури.
Д:И те заряза така.
-Да и аз не можех да повярвам.Ако не ме бил оставил,щяла съм да съм в опасност.
Н:Искам да смажа този от бой.Как може да нарани най-скъпото,което има?Зарежи това,как може да нарани сестра ми и да я изгони така.Само да ми падне..
Д:Ник,успокой се,виж че тя не е добре.Криси има ли нещо друго?
-Ами пак се рязах.
Н:Кога се случи това?
-Дни,след като напусна групата,беше ми дошло в повече и не можех да се сдържа
Д:А сега какво направи?
-Нищо.Събрах багажа си от апартамента му и отидох при Луи,а после в Ню Йорк да взема останалото и дойдох тук възможно най-бързо.
Д:Слава богу,че си добре.Ако ти се случи нещо,няма да си го простя,но щях да обвиня и онзи за това.
-Остави го,вече всичко е минало.Но направих още една глупост.
Н:Момиче,какви си ги забъркала пак?
Аз им разказах как Зейн скъса с мен и след това всичко,което направих,даже и с Том.Олекна ми след този разговор.Толкова исках да забравя всичко и да изчезна от окото на медиите и от всичко.Искаше ми се да отида някъде,където никой няма да ме познава.Някъде,където ще си почина ,и ще си събера мислите.Знаех,че все някой ще разбере,че сме скъсали,но се молех само да не дълбаят в раната.След като се успокоих,успокоих и Джо и Ник.Те ми обещаха да не правят нищо,което да навреди на тях и на мен.Аз реших да си взема душ,за да се освежа.Малко след като се оправих,се прибра мама.Най-накрая можеше да споделя всичко с нея.Тя беше човкът,който ме утешаваше ,и знаеше какво да каже винаги.Знаех,че тя ще ми помогне да преодолея шока и болката.И се радвах,че съм вкъщи.Това място ми липсваше.А в момента у дома се чувствах най-добре.
...Гледната точка на Зейн...
Дни по-късно и все още не бях получил отговор или поне съобщение от Криси.Явно вече е изтрила всичко,което й напомня за мен.Не я обвинявах.Опитвах се да не я търся.Опитвах се да не мисля за нея,но не можех.Може би трябваше да продължа напред.До този момент не исках да си го помислям.Но може би засега щеше да е добре така.Нямаше да мога да я погледна в бъдеще.Щеше да е неловко,ако се засечем някъде.В момента обаче имах нужда да пренаредя приоритетите си.Все още никой не знаеше какво се случва с нас,но може би това трябваше да излезе наяве.Исках да го обявя.Така щях да й покажа,че искам да е независима от мен.Че може да се оттърси от хейта и от всички връзки с мен.Така тя щеше да продължи по-лесно.И да си призная,щеше да ме боли да я гледам с друг мъж,ако това се случи.Реших да се допитам до нея първо,дори и да не ми отговори,аз ще го обявя.Бях решил да запазя апартамента в Ню Йорк.Може би исках да ми напомня за нея и за нас.А и може би имах нужда да прекарам повече време в Америка.А и дали с времето болката щеше да отшуми.Бях сам.Мама си беше тръгнала,а аз не исках да се прибирам известно време вкъщи.Ден след наградите в мрежата имаше снимки и видеа на мен и на нас.Сигурно Криси не се почуствала добре,когато ги е видяла.Аз на мен ми идеше да изгоря списанията и интернет.Когато отново не получих отговор,не чаках и минута повече.Това щеше да е най-трудното нещо в живота ми.Някой ден се надявах,че съдбата ще ни събере отново.И дотогава аз ще продължавам да я обичам с цялото си сърце.Влязох в туитър,а пръстите ми трепереха,докато пишех.Сълзи в същото време капеха по лицето ми.
"Тези няколко месеца бяха най-хубавите в моя живот.Човекът,който беше до мен,като моя приятелка,е уникален.Обичам я с цялото си сърце и винаги ще я обичам.Надявам се,че съдбата ще пресе нашите пътища отново.Благодаря ти за всичко.Аз и Кристиана Джонас решихме да се разделим.Двамата имахме трудности и неразбирателства,а и целия този хейт и всички събития напоследък разклатиха връзката ни до основи.Пожелавам й да бъде щастлива."
Зейн

Това официално беше края на това.Имах нужда от ново начало.Сега трябваше да отпочина.Трябваше да намеря спокойствие в музиката и душата си.Имах нужда да прекарам повече време със семейството си.Но имах и нужда да измисля какво ще правя оттук нататък с живота си.Знаех,че имам нужда да отида в онзи апартамент и да се изправя срещу мъката си.Да преодолея болката ще е най-голямата ми победа.Имах нужда да видя на какво прилича това място без нея.Но имах нужда да поддържам всичко,за да бъда този,който трябва,за да си я върна.Дори и да се наложи да отворим и двамата нова страница в живота си,за да се случи.