Difficult love

Грешка

...Моята гледна точка...
Когато стигнахме пред сградата,платих на шофьора и слязох по-възможно най-бързия начин.Качих се горе и извадих ключовете,които Зейн ми беше дал.Влязох и тръшнах вратата зад себе си.Не знаех какво върша.Хвърлих ключовете на пода и хукнах в стаята на Зейн.Извадих всички мои дрехи от гардероба,както и куфара си и започнах да прибирам всичко.Нищо не виждах пред очите си.Плачех много силно,докато бутах скоростно нещата си в куфара.Бях готова за по-малко от пет минути.Започнах да събличам роклята по себе си.Оставих дрехите и обувките на пода и се преоблякох с едни от моите.Измих грима си набързо и развалих прическата си.Вкарах косата си в по-приличен вид и потърсих телефона си.Когато го намерих,започнах да търся номера на Луи.Знаех,че той ще ми помогне.Надявах се,че ще ме изслуша и ще ме разбере.Той мина почти през същото.Набрах номера и се надявах,Лу да вдигне.А през това време се разхождах из хола нервна и съсипана.Всеки един позвъняващ тон ме изнервяше повече.След секунди чух гласа на Луи и си отдъхнах.
-Криси?Какво става?Принципно не се обаждаш толкова късно,ако не е важно.
-Лу.-успях да простена и се свлякох на пода,плачейки още повече.
-Крис?Моля те кажи нещо.
-Ако е удобно,може ли да пренощувам при теб.
-Добре,но какво е станало?
-Нека не говорим по телефона,моля те.Като дойда ще ти обясня,но сега не мога,не ме карай.
-Добре,добре.Успокой се.Ти къде си?
-В апартамента на Зейн.
-Ще дойда да те взема.
-Не,не.Ще дойда сама с такси,по-добре не идвай,моля те.
-Хайде,побързай.Чакам те.А да знаеш,че момчетата ще идват,така че ако не се чувстваш добре,да им кажа да не идват.
-Не,не го прави.Само те моля да се обадиш на Лиъм и ако София е при него,да я доведе,имам нужда от нея.
-Добре,ще направя всичко за теб.Хайде идвай.
Аз затворих и се опитах да се съвзема.Станах,но погледът ми попадна на наша снимка със Зейн.Не знаех какво правя,ноя взех и я хвърлих на пода.Парченцата от стъклото се разпиляха навсякъде.Рамката се счупи също,а снимката се намачка.Бутнах още няколко наши снимки.Намерих листче и оставих бележка.
"Бъди щастлив.Не ме търси повече.Бих потрошила апартамента ти,но не съм такава,за каквато ме мислиш.Връщам ти ключовете.До дни си събирам багажа и се изнасям от апартамента в Ню Йорк.Не ме интересува какво ще го правиш.Ако искаш го задръж,ако искаш го продай.Но нямам нужда от неща,които да ми напомнят за теб,така че си задръж снимките,даже и подаръците ти ще върна.Нямам нужда от нищо твое.Всичко това беше една грешка.Сгреших,че те обикнах.Сгреших,че ти се доверих и ти дадох всичко от себе си.Вече не изпитвам никаква любов към теб.Мразя те,Зейн.Сбогом!"
Извиках си такси,взех си нещата и слязох долу.
...Гледната точка на Луи...
Криси не звучеше добре.Не можех да разбера какво става.Каза,че е в апартамента на Зейн.А за да е там,значи и той е с нея.Но защо ще иска да идва да спи тук?Някакъв проблем ли е възникнал?Дали не й е посегнал?Не знаех,но този идиот е направил нещо ужасно,че тя да плаче така.Без да мисля се обадих веднага на Лиъм.София беше при него,и ако не беше тръгнал към нас все още,имаше шанс да я доведе.
-Луи?След малко тръгвам,не се притеснявай,искаш ли нещо да вземем?
-Не.Ти още ли си вкъщи?
-Да.Защо?Да не би нещо да се е случило?
-София още ли е при теб?
-Да.За бога Луи,какви са тези въпроси?
-Криси се обади.Не звучеше добре.Пита ме дали може да остане за една вечер при мен.Споменах й,че ще идвате и тя ме помоли,ако София е при теб да я доведеш.
-А какво се е случило?
-Не знам.Чакам да дойде.Обещах й,че ще говоря с теб.
-Добре,ще я взема.Ей сега ще й кажа и до пет-десет минути ще тръгнем.
-Бъдете внимателни по пътя.
-Добре.До след малко.
Аз затворих и отидох да видя дали всичко е готово.Притеснявах се.След десет минути се звънна на вратата.
Оставих всичко и отидох да отворя.На вратата стоеше Криси с куфар под ръката си и плачеше.Без да се замислям я прегърнах.Опитах се да я успокоя.Тя се отдръпна и изтри сълзите си.Взех нещата й и я поканих да влезе.Тя кимна и влезе.Събу обувките си и отиде до кухнята да си налее вода.Аз оставих нещата й в стаята за гости и се върнах в хола.Тя вече седеше на дивана и се беше втренчила в една точка.
-Моля те,погледни ме.
Тя се оттърси и ме погледна.И започна да плаче отново.
-Какво се случи?Кажи ми,защо си в това състояние?
Тя се пое дъх и тихичко промърмори:
-Зейн ме заряза!
-Какво?
-Каквото чу,Зейн скъса с мен!Бях с него на едни награди днес.Онзи новия му приятел беше също там.Принудил го е да ме зареже,като му е втълпил,че го използвам и не го подкрепям.Също така,че съм била непотребна за него и че му пречя да бъде известен.Зейн каза,че ако не ме зареже съм щяла да бъда в опасност.Не знам на кое трябваше да вярвам.Но след всичко,което преживяхме,той ме отсвири и то точно на самите награди.Е поне не беше пред всички.Чувствам се използвана и предадена,Лу.
Аз не можех да повярвам.Та те се обичаха толкова много.Явно Зейн е наистина заслепен от това да има собствена успешна кариера.И по-точно е заслепен от онзи продуцент,диджей,или там какъвто и да е.Първо това с мен.Да преодолях го и вече не ме интервсуваше.Но не очаквах да нарани и нея.Тя не го заслужаваше.
Аз я прегърнах отново.
-Успокой се.Не си заслужава да плачеш заради този.Лиъм и София идват насам.Тя ще ти помогне.
-Благодаря ти,Лу.Не знам как ще ти се отблагодаря,че ме прие,след всичко това.
-Ти си ми като сестра.А и Зейн е постъпил с теб,както с мен.Не мога да повярвам,че е предпочел да разбие сърцето ти,пред това да те защити и да остане с теб.
-Аз също.Отивам да се измия.Изглеждам ужасно.
-Чувствай се като у дома си.
Тя стана и се запъти към банята,а аз все още побирах чутото в главата си.Отново се звънна на вратата,сигурно бяха момчетата.И бях прав,отворих им и ги поканих вътре.Лиъм и София бяха тук.Хари и Найл влязоха навътре,а Лиъм и София останаха до вратата с мен.
-Тя тук ли е вече?-попита Лиъм.
-Да.Преди малко отиде да се освежи,защото изглеждаше много зле.
-Къде е да отида при нея?-попита й София.
-В стаята за гости.Отивай тя има нужда от теб.Но моля те наглеждай я да не си направи нещо.А и по-полека че момчетата още не знаят,че тя е тук.
-Да,забелязах.Бяха учудени,че и аз идвам на мъжкото ви парти.Спокойно няма да ви пречим.
Тя се събу и се запъти към Криси.А с Лиъм останахме още малко в коридора.
-Каза ли ти нещо?
-Да.Няма да повярваш като чуеш.
-Казвай по-бързо и да отидем да обясним на момчетата,за да се държат по-добре.Нали знаеш заради Зейн,всички й обърнахме гръб и я мислим за неприятел,а не е вярно.Тя винаги ще ни остане като сестра и най-близка приятелка.
-Така е.Зейн я зарязал.
-Как така?
-Ами както постъпи с мен,когато с онзи се скарахме.Оставил я е заради него и славата му.
-Не може да бъде.Как е могъл да й причини това?Не си и представям колко разбита е в момента.
-Едвам успях да я успокоя.
-Оф,Зейн.Какви си ги забъркал!-с въздишка каза Лиъм.
Двамата отидохме при момчетата и седнахме да си поговорим.Трябваше да я подкрепим и да й се извиним за поведението си.Тя не го заслужаваше.Не и след като собствения й приятел я удари в гръб.Той вече и е бивш де.Но постъпката му беше отвратителна.Аз не бих постъпил така.Да с Елинор скъсахме,но не бих постъпил така.
...Гледната точка на Зейн...
Върнах се обратно вътре.Не ми личеше,че съм плакал,изглеждаш нормално.Мама се беше притеснила за мен.
-Зейн,къде беше?
-Навън,имах нужда да изпуша една цигара.
-Защо не ми каза,че Криси не е добре,можеше да си тръгна с нея.Не,не.Защо не се погрижи за нея,щом не се е чувствала добре.
Точно преди да успея да й отговоря се появи и Naughty.Не можеше ли да изчака.
-Виждам,че твоята мила приятелка я няма.Да не би да си си свършил работата.
-Да.Всичко приключи,вече не сме заедно.
-Браво на теб.Така те искам.Оставям те,ще говорим после.
Идеше ми да го ударя.Супер сега трябва да обясня всичко на мама.Боже,сега и тя ще ме намрази.Не можех да понеса това.Първо Криси,а сега и мама ще ми вика,супер.Оф,защо го направих.Искам да смачкам онзи червей,задето ме изнудва.
-Зейн,какво беше това?
-Нищо.
-Къде всъщност отиде Криси?
-Вкъщи предполагам.
-Какво си направил Зейн.
-Скъсах с нея.Налагаше се.
-Той ли те накара?-попита мама,гледайки "приятеля" ми.
-Донякъде.
-Зейн,осъзнаваш ли какви си ги свършил?
-Мамо,моля те,не сега тук не е подходящия момент.
-А къде е?Навън,където заведе приятелката си,за да й кажеш,че я зарязваш заради слава и какво ли още не.Такъв ли син отгледах и възпитах.
-Ако не го бях направил,тя можеше да пострада.
-Съзнаваш ли,че си я наранил повече от всичко,което й се е случвало.Боже,кой знае какво ще си направи.
-Нищо.Знам,че няма да си посегне,заради мен.Защото ако го направи,ще я боли повече.
-Ако бях на теб щях да се боря за нея,а ти какво?Остави я при първия проблем и то защото някакъв непознат ти е казал да го направиш.
Аз закрих лицето си с ръце.Разтърках очите си и отместих ръцете си.Толкова ме беше срам от мама.Заслужавах си обидите,шамарите,разочарованието.Заслужавах да ме боли.Защото аз разбих любовта на живота си.Изгубях я.Нямаше да я имам повече.Нямаше да я срещна повече.Мразех се и не можех да се понасям.Нямаше да мога да се погледна.
-Зейн,ставай тръгваме си.
-Мамо,няма смисъл да я гоня.Тя няма да ме чуе.Достатъчно я нараних и тя няма да иска нито да ме погледне,нито да ме чуе.
-Не ме интересува,прибираме се.Защото ако те оставя тук,не се знае какво още ще свършиш.Отиди и се извини ,на който трябва и да се прибираме.
Аз станах и тръгнах нанякъде.Минути по-късно се качвахме в колата и потеглихме към апартамента ми.Когато влязох,видях обувките й от тоалета пред вратата.За миг се обнадеждих,че ще е тук.Без да мисля влязох в хола.Не я намерих там,заварих само счупени снимки и стъкла навсякъде.Влязох в стаята си,надявайки се,че тя ще е там и ще плаче в един ъгъл.Че ще е останала,за да ме изслуша още един път,но не.Нея я нямаше.В спалнята беше бъркотия.Дрехите от наградите бяха разпиляни,леглото също,както и някои мои дрехи.Куфарът и нещата й липсваха.Тя си беше тръгнала оттук,от мен,от живота ми.Върнах се обратно в хола.Мама събираше стъклата,за да не се пореже някой на тях.Погледът ми намери някакво листче,захвърлено на шкафа до единствената несчупена нейна снимка.Взех го и започнах да го чета.Тя ме мразеше.И окончателно беше напуснала живота ми.И да исках да си я върна,не можех.Тя нямаше да иска да се върне при мен.А аз не исках да рискувам да го правя.Щеше да стане още по-зле,ако отново се събера с нея.Сигурно утре всеки ще знае какво е станало между нас.Или онзи ще се раздрънка,или някой ще ни е видял и ще ни е снимал.Аз се върнах отново в спалнята си и се свих в един ъгъл,започвайки да плача.Всичко свърши.Но аз направих най-голямата грешка в живота си,за да се случи това.
...Моята гледна точка...
София ме успокой.Не я бях виждала от доста време.Радвам се,че тя беше до мен.И тя като Луи беше изненадана от чутото.Не можеше да проумее как е станало всичко.Беше бясна на Зейн още повече.Аз също.В момента и двете бяхме прегърнати като сестри.А аз бършех лицето си.Беше ми малко по-добре.
-Хайде да излезем навън.-предложи Соф.
-Не знам,по-добре не.
-Няма не.Отиваме на бар.Ще оставим момчетата сами,да не им пречим.А и мисля,че ще ти се отрази добре.
Бях малко несигурна,но трябваше да се съглася.Веднага след това момчетата нахлуха в стаята и се нахвърлиха върху мен.И четиримата ме прегърнаха здраво,щяха да ме задушат.
-Момчета,по-полека не мога да дишам.
-Извинявай.-казаха Лу и Лиъм отмествайки се от мен.
-Няма проблем.
-Съжаляваме,че се държахме така с теб.-казаха и четиримата в един глас.
-Всичко е наред,разбирам ви.Аз съжалявам за всичко,през което минахте,откакто той напусна.
-Няма нужда да се извиняваш за чужди постъпки и грешки.Виж дори и ти пострада.
-Така е.
Всички се засмяхме и отново се прегърнахме.
-Лиъм,ще я изведа навън да разпусне.-съобщи му София.
-Добре.Ще й се отрази добре.Грижи се за нея.
-Разбира се.Хайде излизайте,момичетата трябва да се приготвят.-каза тя,бутайки момчетата към хола.
Те излязоха и ние започнахме да се обличаме.София ми помогна да оправя косата си и да се гримирам,аз също й помогнах.Половин час по-късно бяхме готови,взехме необходимите неща и излязохме,казвайки чао на момчетата.Отидохме в някакъв бар,малко по-надалече от апартамента на Луи.Когато пристигнахме,седнахме на бара и си поръчахме коктейли.А след това започнахме да си говорим.Скоро бях замаяна от алкохола.Отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме.Изпих още два-три коктейла и вече бях малко пияна.Докато танцувах усетих ръка на рамото си.Обърнах се и видях бившия си,не Зейн,а Том.Не мога да повярвам,този беше като лепка.
-Хей,мислех,че съм се припознал.Но наистина си ти Кристиана.
-Какво става,Том?Не виждам гаджето ти,къде е тя?
-Няма я.А твоето?
-Няма го,както виждаш.Не честно,пак ли ме следиш?
-Не.Просто случайност.Дойдох с приятели да пийна по нещо,за да се разсея.С Пери скъсахме.
-Ти пък?Случайност.Аз пък тази вечер се разделих със Зейн.
-Е,нали много се обичахте,какво стана?
-Нищо,не е твоя работа.
-Добре.Да те почерпя едно.
-Може.
Може би правех най-голямата грешка в живота си,но Том ми изглеждаше различен.Ако беше така,щях да се сдобия с приятел,защото нямах намерение за нещо повече.Отново седнахме на бара и започнахме да си говорим.
-Правилно ли чух,че бившия ти вече е напуснал онази банда.
-Да.Моля те да не говорим за него,защото достатъчно съм наранена.
-Явно е бил поредният глупак като мен,нали.
-Не бих казала,с него беше различно.А и това което стана между нас е по твоя вина.
-Да,за което искам да се извиня.Не бях най-добрия човек,нито перфектното гадже.Но искам да се реванширам за всичко,ако ми позволиш.
-Виж,ще е по-добре ако запазим отношенията си така,или поне да станем приятели.
-Добре.
Но аз продължих да пия,докато не съм абсолютно пияна и не забравя за Зейн и болката,която ми причини.Бях помолила Соф да ме остави на мира.Не исках да се прибирам в това състояние при Луи.Щеше да ме е срам от него,а и не исках да му създавам грижи.Том предложи да ме прибере при него,но и той беше също толкова пиян като мен.Извикахме си такси и си тръгнахме.Не знам дали беше от алкохола,или това че не ми пукаше и се чудех каква глупост да направя,но започнах да целувам стария си бивш.Колко добре звучи само,нали?Но просто се поддадох.А и вече няма на кого да се обяснявам.Нямам приятел,свободна съм и мога да правя каквото си искам.Не ми пука каква ще ме изкарат и дали някой ще разбере,пукаше ми  само за себе си и как ще се оправя по-бързо.Когато слязохме,нещата между двама ни се бяха разгорещили.Колкото и да исках да останем приятели,какво пречи да имаме нещо повече дори и за една нощ.Просто се оставих на действията си.Каквото ще да става,все ще се справя със ситуацията след това.Двамата едва стигнахме до вратата.А когато я затворихме след себе си,го оставих да прави каквото иска.И да преспах с бившия си,но не с новия,а с по-предишния.Не съжалявах,защото така щях да забравя по-бързо Зейн.А и знаех,че от сега нататък ще мога да разчитам на Том.И определено нямаше да си тръгна оттук до сутринта,тоест преди да поговоря и с него за случилото се и за по-нататък.