Difficult love

Рожденият ден на Зейн

...Моята гледна точка...

След Нова година всичко си беше по старо.Аз работех усърдно в студиото,а Зейн си стоеше вкъщи и си почиваше.Когато имаше възможност ми носеше обяд или излизахме по-често на вечеря.Утре Зейн имаше рожден и бях приготвила малко парти,за да го отпразнуваме, с една малка подробност,че то щеше да е в Л.А.,защото ме извикаха да работя там и днес имахме полет.Докато се чудех кое по напред да взема,Зейн си беше приготвил нещата и говореше с някой по телефона.Най-накрая успях да набутам всичко в куфара и го закопчах.След това прекарах половин час в търсене на всичко необходимо,което трябваше да взема за работата.До такава степен се изнервих,че ми идеше да се разкрещя на Зейн ,да спре да говори по телефона и да ми помогне,ако не иска да изтървем полета.Но запазих самооблъдание и си свърших всичко сама.Не знам защо,но Зейн се държеше странно тези дни,но даже и не исках да го разпитвам,защото знаех,че ще стигнем до караница,а това можеше да приключи само по два начина.Както и да е след като всичко беше готово,просто се облякох и си извиках такси.Зейн най-накрая беше приключил телефония разговор и ми помогна да свалим нещата долу.Повече от половин час по-късно бяхме на летището.Оставихме си багажа и минахме през прoверка.Докато чакахме да стане време се разхождахме наоколо.Зейн държеше ръката ми,а аз през цялото време не обелвах и думичка,мислейки си какво се случва напоследък.

-Криси,всичко наред ли е?-попита ме изведнъж Зейн.
-Да,просто съм нервна.-излъгах го.
-Криси,моля те погледни ме в очите,познавам когато ме лъжеш,виждал съм погледа ти.
Аз само повдигнах брадичката си и погледът му срещна моя.
-Моля те,кажи какво те тревожи,не искам да се караме точно преди рожденния ми ден.-каза той,скъсявайки дистанцията между нас и повдигайки брадичката ми,така че да го гледам право в очите.
-Просто напоследък не знам какво се случва с теб и с нас.-изплюх камъчето най-накрая като въздишах тежко.
След като изрекох тези думи ми олекна.Сякаш се бяха заклещили в гърлото ми и ме задавяха.-Изглеждаш различно,държиш се различно.
-Просто имам проблеми,а и ти работиш всеки ден и не мога да прекарвам много време с теб,за да ти споделям.
-Зейн,знаеш че винаги съм до теб,независимо какво правя или къде съм.Може да ми кажеш всичко.
-Просто в момента не се чувствам на мястото си.Всеки ме притиска от всички страни,само и само всичко да е перфектно.А и другия месец започваме турне отново по цял свят,много рано започва и съм притеснен.Няма да имам време за теб,нито ти за мен, и това си личи още от сега,когато ти си толкова заета.
-Опитвам се Зейн,опитвам се да балансирам между теб и работата,но явно не се получава.Толкова стрес ми се натрупа,че съм тотално изнервена.Липсва ми да ме утешаваш,липсва ми да говорим ,и чрез говорене и споделяне да решаваме проблемите си.Просто ще се опитам да ти обръщам повече внимание,но обещай ми че ще ми казваш всичко.Не искам да криеш от мен истината,само и само,за да не ме нараняваш или притесняваш.Имам нужда от теб.-казах,проливайки няколко сълзи от очите си,които се превърнаха в тих плач.
-Шшттт...Всичко е наред,принцесо.Разбирам идва ти в повече.Успокой се.И ми обещай ,че поне за днес и утре ще си до мен.Не искам да пропиляваш всичко.Искам да довършиш нещата до край и да ме направиш горд.
Той само ме прегърна и ме целуна.Избърса сълзите ми и отново хвана ръката ми все едно нищо не се е случило от този разговор.След около половин час се качихме на самолета и отпътувахме за Л.А.Щяхме да останем вкъщи,защото нямаше да има никой и спокойно щяхме да празнуваме.Госпожа Малик и сестрите на Зейн също щяха да дойдат,за да прекарат рожденния му ден с нас.Момчетата също щяха да са в Л.А както и някои други приятели и роднини и се надявах,че той ще бъде много щастлив.Нямах търпение да се прибера за малко вкъщи,понякога ми липсваше атмосферата и настроението,които придаваше дома.След като уж изяснихме проблема със Зейн,се успокоих малко и вече не бях толкова напрегната.Надявах се утре да приключа работата по-бързо,за да отделя повече време на Зейн и гостите му.Най-накрая пристигнахме и отидохме вкъщи.Цялата къща беше празна и беше само за нас за няколко часа.Със Зейн решихме да излезем да вечеряме навън,за да може хем да не правим бъркотия,хем да се разходим.Чувствах се по-добре и по тази причина усмивката ми вече беше до ушите.За пръв път от много време двамата се разхождахме така спокойно,необезпокоявани от папараци и камери.Никак не обичах да се показваме по телевизията и вестниците.Не знам защо,но не ги харесвах.
-Бейб,знаеш ли какво,нека да се разходим повече и просто да поръчаме пица за вкъщи,нали знаеш няма да се набиваме толкова на очи.-предложи Зейн.
-Разбира се,няма проблем.Наистина ще е по-добре така.
-Може да гледаме и някой филм,който ти избереш.
-Звучи добре.Кога пристигат вашите?
-Утре по обяд мисля.
-Добре,може да минем да ги вземем.
-Но нали колата остана в Ню Йорк,с какво ще ги вземеш?-погледна ме странно той.
-Не се притеснявай,винаги някой от нашите си оставя колата вкъщи ,и аз имам резервен ключ за всяка една.-намигнах му аз.
-Благодаря,тогава.
-Няма защо,за теб винаги.-казах целувайки го по бузата и хващайки му ръката.
...На следващия ден...
Днес беше рожденият ден на Зейн.Аз бях станала рано,защото трябваше да отида за един-два часа в студиото.Докато чаках кафето ми да стане готово,приготвях закуска на Зейн,за да мога да го изненадам.А той все още спеше,което беше хубаво.Най-накрая кафето ми беше готов и го взех заедно с подноса за Зейн.Качих се до стаята си и се опитах да събудя Зейн.
-Зи,време е да ставаш.-казах отдръпвайки завивката от него.
Той я придърпа обратно към себе си и се обърна на другата страна,мърморейки.
-Криси,остави ме още пет минути,моля.
-Хайде бърдей бой,подаръка ти няма да чака цял ден.Заради мен.—казах целувайки го по устните.
Той отвърна на целувката ми и бавно отвори очите си.След това ми се усмихна.
-Честит рожден ден,бейбе.
-Благодаря.Е какъв ми е подаръка?
-Много бързо се събуди.-казах подсмивайки му се.В същото време му подадох подноса.-Ето това е за теб.Специална закуска за специално момче.Подаръка си ще получиш по-късно на партито довечера.
-Мога да почакам до тогава.Въпреки че това изглежда доста добре.
-Е какво чакаш,започвай.Аз ще ти правя компания с кафе.
-Ти нищо ли няма да ядеш?
-Не,по-късно ако имам време като приключа в студито.
-Не може така, хайде вземи.-каза подавайки ми пълната вилица.
-Не това е за теб,аз ще ям после.
Той обаче насила натъпка хапката в устата ми и ме помоли да споделя закуската с него.Как мога да откажа на тази сладка физиономия.След като приключихме се оправих и се приготвях да изляза всеки момент.
-Криси,аз ще изляза за малко по-късно.Нали не е проблем?
-Не,само заключи тук,ако има нещо ми се обади ,и ако си готов на време може да те взема отнякъде.
-Добре,ще ти се обадя,ако има нещо.Приятна работа,миличка.
-Благодаря,още един път извинявай,че трябва да те оставя на рождения ти ден.
-Не ,наистина не е проблем,разбирам те.Хайде чао бейб.Ще ми липсваш.
-И ти на мен.
Дадох му набързо целувка и излязох.
Стоях в студиото сигурно четири часа.Но поне успях да стигна навреме на летището и да взема семейството на Зейн оттам.Когато се прибрахме вкъщи,започнахме да приготвяме всичко за партито му.Той ми беше оставил бележка кога е излязъл и кога ще се върне, и също така ми беше написал към колко часа ще пристигнат момчетата и повечето хора.Аз му написах едно съобщение,че съм вкъщи и съм видяла бележката му ,и му пожелах да се забавлява.След това потънах в работа и когато приключих с всичко,имах време само да се преоблека и да извадя подаръка на Зейн.Гостите започнаха да идват,но Зейн го нямаше.Надявах се,че не е забравил и идва насам.А и няма как да е забравил,той знаеше.Но докато се прибере,трябваше да се грижа за всички и да ги забавлявам.Когато момчетата дойдоха отидох при тях и ги поздравих.След което си поговорихме за малко.Беше ми приятно че ги виждам още един път преди да заминат на турне.За сега успявах да обръщам внимание на всички,но Зейн все още го нямаше.Къде беше?Оставих му няколко съобщения и се опитах да му се обадя няколко пъти,но не отговаряше.Дали не се беше случило нещо?Много се притесних,но се опитвах да крия емоциите си.Минаха три или четири часа,не мога да кажа,защото бях изгубила представа за времето,но Зейн не се появи.Може ли да направи такова нещо на собствения си рожден ден и на всичкото отгоре на парти,което организират близките му и той знае.Понеже беше късно гостите започнаха да си разотиват,а аз се извинявах на всеки и се опитах да им обясня,че не знам дали е добре, или къде е.Всеки се опитваше да ме успокой,че всичко ще е наред,но аз знаех,че не е.Момчетата си тръгнаха последни.
-Криси,ако не се прибере скоро,ни се обади?-каза Лиам,прегръщайки ме и потупвайки ме по рамото.
-Разбира се Ли.Благодаря ти,че успя да дойдеш и беше тук.
-Криси,съжалявам,дори нямам на представа къде може да е?-заяви Хари.
-Аз също,той ми обеща.
-Ако има нещо,с което можем да помогнем ни кажи.-потупа ме по рамото Луи.
-Засега не,но ще ви държа в течение,наистина съжалявам ,че стана така.Дори не знам какво му става,тези дни се държи много странно,дори и не споделя с мен.
-Намери си нов приятел и имам лошо предчуствие за него.-продума изведнъж Найл.
Момчетата го изгледаха,явно не искаха да ми казват,за да не се притеснявам ,или явно защото разбраха ,че Зейн дори не ми е казвал нищо.Добре че беше Найл.
-Как така нов?Кой е той и какъв е?И вие знаете толкова неща,но нищо не ми казвате.-развиках се.
-Криси,успокой се,ще ти обясним набързо.-погледна ме Лиам.
-За бога Найл говори,защото просто ще полудея.
-Предполагам че е с Naughty boy,нали знаеш един ди джей,той е продуцент,напоследък е много известен.Ние мислим,че той се опитва да го примами и да ни напусне.Знаеш поради слуховете напоследък.И да ни разбие като група и да може да прибира повече пари.Тоест ,мислим че използва Зейн.
-Мисля че се сещам за кой ми говориш.Но защо му е да го прави.
-Нямаме на представа.Просто нямаме хубаво предчуствие за него и не ни е направил добро впечатление.-отговори Луи.
-Просто Криси бъди предпазлива и се опитай да говориш повече със Зейн.-добави Хари.
-Как като той едва говори с мен?
Лиам:Не можем да ти кажем,моля те пази се и не откачай.Просто се прави на ядосана,но не му показвай ,че знаеш нещо.
-Добре,ще се опитам да не побеснея.Още веднъж ви благодаря момчета и съжалявам.
-Ще се видим пак,обаждай се по-често.
-Разбира се.
Аз ги изпратих и затръшнах вратата.Седнах на дивана и отново се опитах да се свържа със Зейн,но без успех.Майка му дойде до мен притеснена и ме попита какво става.А аз някак си се опитах да й обясня ситуацията.
...Гледната точка на Зейн...
Когато излязох с Naughty boy просто загубих представа за времето.И си бях изключил телефона.В момента се прибирах,надявах се само партито да не е свършило и да не съм разочаровал никой,особено Криси.Надявах се,че не е ядосана.Включих си телефона и веднага видях,че имам много пропуснати повиквания и съобщения,от които повечето бяха от Криси.Дано не съм прецакал всичко.А и съм толкова виновен,че крия някои неща от нея.Дори не й бях казал за приятеля си ,или какво точно се случва напоследък.Обмислях да напусна групата,но се двуемях,засега не бях взел конкретно решение,но не се чувствах добре там.Но не исках да разбивам сърцата на никой.Просто това беше някакъв недообмислен план,на който реших да не се поддавам още.Не и преди да го съобщя на Криси, и да го обсъдя с нея,защото знам че тя ще ми даде съвет.А и не знаех как да и поднеса тази новина,знаейки,че тя е под голям стрес в момента ,и може да се срине всеки момент.Десет минути по-късно бях пред вратата.Отворих я и влязох вътре.Огледах се наоколо,но нямаше никой.След малко мама се показа от кухнята.Дойде и ме прегърна.
-Къде са всички?-попитах я.
-Тръгнаха си преди около повече от половин час.Къде беше Зейн?Много се притеснихме за теб,ако знаеш колко ядосана е Криси.Бих казала ,че е много разочарована от теб.Какво ти става Зейн?
-Съжалявам,просто загубих представа за времето с хората,с който бях.Наистина няма да се повтори.
-Добре,пред мен това донякъде ще мине.Но какво ще обясниш на Криси?
-Не знам,ще се оправя някак.Само ми кажи тя къде е?
-Горе в стаята си,момичетата са при нея и я утешават.
Аз без да се замислям се качих нагоре.Взимах стълбите по две,по три.Как можех да съм такъв идиот.Когато стигнах до вратата,чух как си говорят вътре и как тя плаче.Сърцето ми щеше да се пръсне отвътре.Не знаех какво да правя,но просто усещах,че каквото и да направя ще се скараме и то жестоко,защото много я огорчих.Аз просто мълчах и лекичко влязох в стаята.Погледите и на четирите бяха насочени в мен.Първо въздъхнаха,успокоявайки се,че съм добре.А след това сестрите ми станаха от леглото и излязоха от стаята,хвърляйки ми погледи от оправяй се,ще си изпатиш,как може да направиш такова нещо.Аз само затворих вратата след тях и заключих.Просто знаех какво следва и не исках никой да влиза.Отидох и седнах до нея.Сложих ръката си на рамото й,но тя я отмести.Стоях втренчен в една точка и стоях безмълвен.Не знаех какво да кажа,дори не знаех дали извинението ми ще помогне.Как можах да оплескам така нещата.Дори не можех да я погледна в очите.Нито пък тя искаше да ме поглежда.
-Съжалявам.Наистина не знам как да се оправдая.-изведнъж наруших мълчанието в стаята.
-Защо не ми се обади?Как ще ми обясниш какво направи?Обясни ми как ще се реваншираш на всички хора,които бяха тук и разочарова?Как ще се оправдаеш пред мен Зейн?С какво те питам?-развика се тя.
-Да знам виновен съм.Крещи,удари ме,каквото искаш направи,заслужавам си го.Но искам да знам,че поне няма да те боли толкова.Тя извъртя погледа си някъде другъде.Чудя се,ако продължавам да крия за още неща и научава ей така в последния момент,какво ще се случва.Но просто трябваше да изтърпя всичко това.Аз съм един глупак.
Не заслужавах това момиче.Или дори да е не е така ,с какво съм я заслужил.
-Къде беше Зейн?
-Навън с приятели.
-А може ли да знам с кои точно?Защото ти не искаш да ми даваш обяснения.
-Не го познаваш.Срещнах го наскоро и ми стана наистина добър приятел,но обещавам че ще ви запозная много скоро, и няма да се притесняваш така.Наистина няма да се повтори.
-Не ми трябват твоите обещания ,Малик.Задръж си ги за някой ,който ще ти хване на въдицата.Какво правеше навън?А?
Толкова силно крещеше,че сигурно всички ни чуваха.Тя ме погледна в очите.Беше толкова разочарована,толкова ядосана и сърдита.Беше толкова слаба,изтощена.Очите й бяха пълни с ярост и сълзи.Сигурно се питаше как човек може да направи такова нещо на собствения си рожден ден.Имах чувството,че след малко ще се предаде и ще изпадне в някаква криза и няма да мога да я успокоя.Не виждах смисъл от този скандал,но знаех че тя има нужда от него.За да може да си изкара всичко на мен,напрежението,болката,стреса,виковете.Просто стоях и едвам я поглеждах.Беше ме толкова срам.
-Отговори ми Зейн!Знаеш ли какво майната ти,върви по дяволите.-каза тя,тръгвайки към вратата.
Може би това щеше да е най-голямата ми грешка.Но просто някак си успях да я уловя за ръката и да я спра.Тя изплака от болка,защото я бях стиснал силничко.
-Ще стоиш тук.Искам да отговоря на всичките ти въпроси,а ти да продължаваш да ми крещиш,защото съм много виновен.
-Пусни ме ,Малик.Не може да ме държиш насила в собствения ми дом.А и не искам да се караме пред вашите.Не си струва да им разбиваме сърцата и нервите.Достатъчно е че вече ни разочарова ,и ни изложи пред толкова хора.Добре че бяха момчетата да ми кажат какво става,защото не знам кога щях да разбера и то от теб.А сега ме пусни.-каза ,повишавайки тон още повече.
Аз просто я пуснах и застанах пред вратата.
-Никъде няма да ходиш.Ще стоиш тук и ще ми крещиш колкото искаш,но този скандал ще стигне до край.
-Знаеш ли ,прави каквото си искаш не мога да ти се меся.Но знай ,че така ме губиш или ме нараняваш повече.Не ми пука какво си правил.Искам да знам как стигнахме до тук,че да не си вярваме?
-Аз все още ти вярвам.
-Тогава защо не споделяш с мен нищо?Аз каква съм ти,гадже или просто някаква никаквица в живота ти?
-Гадже си ми и си много важна част за мен.
-Тогава?Как ще ми обясниш ,какво почуствах аз като те нямаше на партито ти.Знаеш ли колко неудобно ми беше да обяснявам защо те няма?Знаеш ли колко неудобно ми беше да се извинявам на тези хора,че съм ги разкарала заради едно нищо,заради един егоист,който не благоволи да се появи и то защо,за да излезе с някакъв си там продуцент, или какъвто да е този там?
-Знам съжалявам,че те поставих в такава ситуация,ще се опитам да се реванширам на всеки.
-Добре,а знаеш ли как се почуствах аз?Знаеш ли колко се притеснявах и се молих да не ти се е случило нещо лошо ,и исках да се прибереш жив и здрав вкъщи?Дори не можах да ти дам подаръка и да духна свещите заедно с теб!Но защо ти е подарък?Ти вече си направи такъв.
Аз просто мълчах.Какво можех да й кажа?Толкова съм тъп.Голям глупак съм,че и причиних това.Тя ме предпазва,защитава ме,обича ме,а аз се държа като идиот с нея.Дори вече нямам оправдания и напразни извинения.Нямам какво да й дам.
-Знаеш ли просто излез от стаята.-каза сядайки на леглото и сочейки вратата.
Аз я последвах и се опитах да я целуна.Но тя просто ме зашлеви.Опитах да й обясня всичко.Но тя просто седеше там и не чуваше и думичка от казаното.Накрая просто излязох на терасата и извадих една цигара.Запалих я и започнах да вдишвам тютюневия дим.По едно време усетих как сълзи започват да се стичат по бузите ми ,и аз просто бавно седнах на земята,опитвайки се да сдържам хълцанията и виковете,които искаха да излязат от устата ми.Как може да не отида на партито за рождения си ден?Като се прибрах видях колко подаръци ми бяха оставили.Тези хора си бяха отделили няколко часа свободно време,за да ме поздравят,а аз какво направих.Постъпих като един идиот.А как само нараних приятелката си,която успя да отдели време за мен ,вместо да запосва албума си и да работи,само и само аз да съм щастлив и да се почуствам специален.Усилията й бяха отишли на вятъра.Знаех,че сега тя стои вътре и плаче ,и се опитва да не ме мрази толкова.А аз се опитвам да разбера защо допуснах тази грешка.Очите ми бяха подпухнали и зачервени.Цигарата едвам гореше.Не усещах повече това успокоение,което тя ми носеше.В момента само притъпявах болката и вината си.Едвам си поемах въздух.След малко усетих нечии стъпки близо до мен.И едно топло тяло седна до моето студено.Усещах само тежкото й дишане,както и моето.Знаех,че сълзи все още се стичат по лицето й,както и по моето.Но не можех да я погледна в очите.Гледайки града от високо ме караше да се губя в мислите си.В това как да й поискам прошка.Как да й се извиня и как да я целуна,за да облекча бошуващата болка в нея.Аз само успях да хвана ръката й,продължавайки да мълча.
...Моята гледна точка..
Дори не знам как се озовах на терасата до Зейн.Не знам какво ме накара да отида там.Но просто и двамата имахме нужда един от друг.И двмата ни болеше.Просто се опитвах да намеря логично обяснение в него.Но не можех.Той хвана ръката ми и се обърна към мен.Очите му бяха толкова червени,колкото и моите.Дъхът му миришеше на цигари.Явно беше пушил,за да се успокой,но не му е подействало.Той ме прегърна.И двамта избухнахме в плач.Просто и двамата се наранихме взаимно, и се опитвахме да се поправим взаймно.
-Съжалявам,Криси.Не исках да правя всичко това и да ти причинявам болка.Просто не мога да ти опиша колко съжалявам.-проговори пръв той.
-Виж,аз бях тази която избухна прекалено много.
-И с право,наистина разочаровах всеки и просто не знам защо се държах така.Не исках да се държа толкова неадекватно.
-Аз съжалявам,че те ударих и ти наговорих всички тези неща.Просто имах нужда да изпусна парата.Но просто се почуствах ужасно.
-Разбирам те.Трябваше да бъда до теб.Трябваше да съм тук.
-Всичко е наред.Може ли да забравим за това.
-Разбира се.
Той само ме целуна и задълбочи целувката.Постави ръката си на бедрото ми,но аз просто я отместих.
-Какво?Не искаш ли да го правим?Смисъл мислех,че това ми е подаръка за рождения ден.-засмя се той.
-Не ставай толкова первезен.Просто забравих да ти спомена,че нали знаеш.
-Ясно,онова време от месеца.Добре,извинявай тогава.Хайде ела с мен.
-Къде?
-Да хапнем торта и да ми дадеш другия подарък.-усмихна ми се леко и ми намигна.
-Значи всичко е наред между нас?
-Абсолютно,хайде искам да поправя вечерта ни и рождения си ден.
-Аз също.-казах поемайки ръката му и ставайки от пода.
Той ме прегърна и двамата слязохме долу.Зейн се обади на всички и им се извини,а след това се обади на момчетата и ги помоли да дойдат бързо вкъщи.А когато те дойдоха всички ядохме торта и си поговорихме малко за предстоящите събития.Радвам се поне,че успях да върна контрола си на отношенията и доверието ни със Зейн.И се надявах,че всичко ще бъде наред поне засега.