Difficult love

Нов проблем

...Моята гледна точка...

С момчетата се прибрахме вкъщи.Аз помогнах на Зейн да отиде в стаята си и да си легне .Зейн заспа и аз слязох долу при момчетата.

-Момчета, аз ще се грижа за Зейн,докато съм още тук, но и вие може да ми помагате.

- Добре, няма проблем . Но нали трябва да си оправиш багажа, няма ли да ти е малко трудно?  - попита ме Лиам.

- Не, ще се оправя. Между другото да сте виждали телефона ми,сигурно съм го оставила тук преди да тръгнем за болницата.

- Да, беше в кухнята на плота. - отговори ми Хари.                                - Мерси,ще си го взема и се връщам.                                                     Отидох в кухнята и си взех телефона. Видях, че имам съобщение от брат ми.Той ми беше написал, че мама ми праща някои неща и ще ме чака в парка, за да ми ги даде.Зейн не се чувстваше добре и не можех да изляза.Написах на брат ми да дойде в къщата на момчетата и така ще може да се види с момчетата. Отидох в хола.

- Момчета, очаквам един специален човек да дойде до половин час.  Нали няма проблеми да приемам гости?

- Не, разбира се, че може - отговориха те в един глас.

- Добре,аз ще отида да видя Зейн ,защото трябва да му дам лекарствата.

- Добре, искаш ли да дойда с теб, Криси, притеснявам се за него.-предложи ми Хари.

- Разбира се, идвай.

Аз взех лекарствата на Зейн и с Хари се качихме в стаята.

...Гледната точка на Зейн ...

С  Криси и момчетата се прибрахме . Криси ми помогна да се кача в стаята си и да легна . Аз затворих очи и заспах.Но след пет минути,когато тя излезе се  събудих. Мислех само за нея . Колко беше загрижена за мен и колко е красива.Не трябваше да я лъжа,не трябваше да крия истината от нея . Трябваше да й кажа, че не се чувствам добре. Трябваше да й кажа за това как се чувствам, какво изпитвам към нея.Обвинявах се напразно. След 15 минути вратата се отвори и в стаята влезе Криси, заедно с Хари.