Difficult love

Семейство и приятели

След по-малко от две минути усетих как някой се приближава до мен и ме прегръща. Повдигнах главата си, за да видя кой е и това беше Зейн.
- Добре ли си? Тя ли ти направи всичко това?- попита той като посочи подутата ми устна, носът ми, от който не спираше да тече кръв и ръцете ми, които ме боляха най-много от всичко.
- Д-до-добре съм!- изплаках и зарових главата си в гърдите  му.
Естествено, че не съм добре, но какво мога да му кажа, та той е болен, а и как въобще е слязъл и разбрал какво става.
- К-ка-как дойде тук?Имам в предвид не ти ли е зле, как въобще разбра, че Пери е била тук.- започнах да задавам хилядите въпроси, които бяха в главата ми.
- Хей, може да съм болен и да не се чувствам много добре през цялото време, но не забравяй, че не съм глух.- засмя се той- а и ти викаш доста силно, така че и да спях най-дълбокия си сън пак щях да те чуя.
- Съжалявам ,ако съм те обезпокоила .
Той само се засмя.
- Защо се смееш?
-Не знам. Но понякога помага трябва и ти да го пробваш.  Имам на предвид,когато ти е тъжно.
- Защо ти е тъжно.
- Скоро си заминаваш, Криси.
- Знам, но и вие почвате  турне,  така че и да остана, вие заминавате и няма как да се съчетаят двете неща в едно.- засмях се, той беше прав наистина помага.
И другите момчета дойдоха ,след като на практика се опитваха да опитомят и изгонят Пери. Помогнахме на Зейн да се качи в стаята си и след това момчетата  ми помогнаха да почистя лицето и раните си, след което ги превързахме и започнахме да си говорим.
- Момчета ,брат ми не трябва да разбира за това, окей?
- Добре, но какво ще му кажем. -попита Хари.
- Ще му кажем, че съм паднала.
- Добре, но сигурна ли си ,че искаш да криеш от него.
- Да.- казах рязко и сменихме темата.
След не дълго разговаряне по най- различни теми чухме как на вратата се звъни. Луи слезе и отвори, а ние последвахме примера му и заедно с всички момчета , с изключение на Зейн слязохме . Когато слязохме в хола, Луи и брат ми бяха на дивана и си говореха . Когато брат ми ме видя, веднага дойде при мен и ме прегърна .

- Криси,какво ти се е случило? -попита ме притеснено той.

-Нищо,просто паднах.

- Сигурна ли си, защото познавам когато сестра ми ме лъже.

- Не те лъжа, ако искаш питай момчетата, но казвам истината. -отговорих му.