Difficult love

Албумът на Криси.Зейн заминава на турне.

                   ...Моята гледна точка...
След скандала ни на рождения ден на Зейн,той се опитваше да прави всичко възможно,за да ме зарадва и да ми се реваншира за всичко.Вече ми идваше в повече,защото вече не му бях чак толкова ядосана и се държах нормално с него както преди.Два дена след това се прибрахме обратно в Ню Йорк.Аз всеки ден имах работа в студиото,вкъщи,по интервюта и общо взето бях насам натам.Зейн през повечето време си почиваше,но и той имаше работа с момчетата.И все пак той продължаваше да се държи някак си странно,и лошото е че нищо не ми споделяше.Днес бях на снимки отново за корицата на албума,за да мога да я дообработят.Освен това ми правиха и фотосесия за някакво списание,за което бях дала интервю преди два дни.Когато се прибрах,Зейн още го нямаше.Така че аз приготвих набързо вечеря и отидох да си почивам или по-скоро да поработя още малко в офиса в апартамента.Хубаво беше че не се чувствах толкова изморена и бях в отлична форма, и бях подготвена психически за промотирането на албума ,и заминаването на Зейн за турне.Също така следях и здравето си,защото не трябваше и да се пренатоварвам.За последен път преглеждах всички детайли по работата ми,преслушвах траковете от албума и изчиствах някои неща.Това беше и последната ми работа по него,така че бях спокойна,че всичко е наред.Бях се концентрирала върху екрана,когато чух звънеца на вратата,но не му обърнах голямо внимание,тъй като знаех че това е Зейн,който се е прибрал.В същия момент ми звънна телефона и трябваше да вдигна.Докато говорех,продължавах да си върша заниманието,а и двете неща бяха важни.Единствено забелязах Зейн,който беше влзяъл след дългото си търсене в опит да ме открие.Дадох му знак да пази тишина за малко,докато приключа,което стана и бързо.Той беше усмихнат и доволен,че сега ще имам възможност да му обърна внимание.Аз само станах и го прегърнах,след което той ме целуна и ми се усмихна отново и двамата седнахме да си говорим.
-Някой днес е в настроение?-подметнах аз.
-Да.Репетицията с момчетата ни се получи много добре и всичко е наред с подготовката, и няма да имаме никакви проблеми.
-Радвам се,бейб.-казах опирайки главата си на рамото му.
-Как мина твоя ден,принцесо?-попита ме той,опитвайки се да се намести,за да може да е удобно и на двама ни.
-Добре.Отново ме снимаха,но не бях толкова натоварена,просто за последно се уверявам,че всичко е наред.
-Радвам се.Нали знаеш,че съм горд с теб?
-Да,аз също.
-Обичам те.
-Аз също.-казах сплитайки ръцете си с неговите.-Кога заминаваш?
-На втори или на трети февруари.А ти колко ще стоиш тук?
-До края на февруари някъде,когато и аз тръгвам на турне.
-Ще ми липсваш много,но ще се справим.
-Знам,но поне ще имаме достатъчно възможности да се виждаме през това време и да наваксваме.
-Да,този път имаме по-голяма почивка и ще е хубаво да прекарам повече време с теб и нашите.
-Колкото ми е хубаво да стоя тук до теб,трябва да си свърша работата.
-Но защо,не може ли да почака за утре?
-Не.Виж имам още малко,може би до половин час ще съм готова,обещавам.
-Добре,аз ще отида да си взема душ и да се преоблека,но след като съм готов и ако ти не си свършила,ще те измъкна сам оттук.
-Съгласна.-отговорих подсмивайки му се.
Той излезе,а аз отново се върнах към работата си.Успях да приключа по-рано,изключих лаптопа си и излязох от офиса.Зейн не беше в хола,затова се качих да проверя дали е горе.И както предполагах го намерих в спалнята ни.Аз застанах до вратата и прехапах устните си,защото той не си беше облякъл блуза и имах възможност да се насладя на изваяните му мускули и татуировките,които покриваха перфектното му тяло.Аз само прочистих гърлото си леко и след това се усмихнах.
-Аз съм готова,Зи.
Той се обърна,оправяйки си косата и дойде до мен.
-А аз не.Какво стоиш и си ме зяпнала така?
-Просто ти се наслаждавам,какво да направя,че те хванах да се обличаш.Нали щеше да приключиш преди мен?
-Така е,но не успях.
-Както и да е,просто се закачам с теб.Вечерята отдавна е готова,така че като си готов те чакам в трапезарията.
Добре,бейб.Идвам след малко.-той ме целуна и аз слязох надолу.
След пет минути,Зейн слезе долу и ми помогна за масата,след което вечеряхме.Когато разчистихме,отидох да се изкъпя и когато се оправих,слязох в хола при Зи,който гледаше телевизор.Сега най-накрая можех да му обърна внимание.
-Sunshine,след пет дена ще имам парти по случай албума ми и ще се радвам,ако можеш да ме придружиш?
-Разбира се,как да ти откажа,а и ще се радвам да съм там и най-накрая да чуя произведението на изкуството ти.
-Благодаря ти.Ще ми бъдеш голяма подкрепа.И без това съм нервна,че тогава излиза,но ще имам и таен концерт специално за феновете и ми е още по-притеснено.
-Няма нужда да се притесняваш,всичко ще е наред.А ,забравих да те питам,ще ходим на рождения ден на Хари,нали?
-Да.Но трябва ти да му харесаш подарък,защото аз нямам време да изляза дори и до магазина.Тези дни наистина много ми помагаш,за което се радвам.
-Да,няма проблем,а и познавам Хари доста добре,така че поне ще те освободя от едно нещо.
-Бейб,ще ми липсваш,тъкмо всичко се нареди между нас и ме е страх да те пусна.
-Аз също,обещавам че повече няма да правя тази грешка повече.
-Хайде аз ще си лягам,защото ме чака натоварен ден утре,трябва да правим последна репетиция на шоуто преди понеделник.
-Добре и аз идвам,не искам да заспиваш сама.Искам да съм до теб.
Аз само се усмихнах и хванах ръката му.Той я пое и отидохме да си легнем.Когато легнах до него и го прегърнах се почувствах толкова добре,че не можех да го опиша.Той ме изпълваше с любов и всичко с него беше различно.И не можех да отрека,че не още от това.
...Гледната точка на Зейн...
Когато Криси заспа,не можех да спра да мисля за предстоящата ни раздяла.Затова трябваше да направя нещо мило за нея,за да съм сигурен,че няма да й е прекалено мъчно за мен.Исках да направя нещо мило по случай албума й и да й подаря нещо специално преди да замина.Сутринта,когато станах Криси беше почти готова и скоро щеше да тръгне за работа.Аз я целунах и й пожелах приятен ден,като я уверих че ще свърша всичко необходимо.Когато тръгна,аз закусих,оправих се набързо и излязох да потърся подарък за Хари и за Криси.След доста време обикаляне най-накрая намерих всичко необходимо и се прибрах.Опитах се да сготвя нещо за приятелката си,за да я зарадвам.Да се каже,че всичко се получи добре.Наредих масата и сложих яденето на нея.Опаковах подаръка на Криси,за да мога да го скрия на сигурно място и оставих този на Хари,за да й го покажа.Пуснах телевизора,за да мога да чуя новините и точно тогава чух звука от превъртащия се ключ на вратата.Веднага оставих всичко настрана и отидох да посрещна моето момиче на вратата.Когато тя отвори,се постарах да бъда широко усмихнат,за да се опитам да оправя някак си деня й.И наистина помогна,когато ме видя ми се усмихна и ме прегърна.
-Радвам се да те видя,бейб.-каза тя,целувайки ме.
-Аз също.-докато я държах и я прегръщах,а тя ме гледаше в очите.-Наистина исках да направя деня ти по-добър.
-И успя.Много мило от твоя страна.
-Е,как мина днес?
-Добре,май,но съм много уморена и гладна.
-Е,да го направим по-хубав.Хайде отиди се освежи,а аз ще стопля вечерята,която приготвих за теб.
-Наистина ли си опитал да сготвиш сам?!Еха,нямам търпение да опитам.Отивам да си взема един топъл душ набързо и идвам веднага щом се облека.
-Добре,само не се бави,любов.
Тя се качи горе.Когато беше готова,слезе долу и седнахме да вечеряме.Тя остана очарована от храната и каза,че било много мило от моя страна.След това й показах подаръка за Хари и го опаковахме заедно.Тя ми разказа,че утре преди концерта има среща с фенове,а след това ще се подготвя.Каза ми,че когато искам мога да отида при нея, стига да й се обадя,за да ме посрещнат и заведат зад кулисите без да ме забелязват много хора.Аз естествено и казах че ще отида,защото исках да я подкрепя в този момент.Дори щях да се опитам да взема и момчетата със себе си,за да може да я зарадваме.А след концерта вечерта,щеше да има парти,организирано от мениджърите й по случай предстоящите успехи  на албума.Двамата стояхме сгушени на дивана.Аз само се радвах на аромата й.Толкова беше опияняващо.
-Зи,спиш ли?-промълви тя тихичко.
-Не,принцесо,защо?
-Хайде да се качваме горе.
-Защо,мислех че предаването ти харесва.
-Така,но искам да си почина по един начин.
Тя само ме целуна.Тази целувка се задълбочи и се превърна в нещо повече,докато бяхме на дивана.Ръцете на двама ни шареха по телата ни.Повдигнах я.Тя обви краката си около кръста ми,а аз ги хванах и я понесох към спалнята,за да продължим заниманията си,които не бяхме правили отдавна,особено след скандала ни........
На сутринта й приготвях закуска.Днес излизаше албума й и аз бях обещал,че няма да го слушам до концерта и партито довечера.След като бях готов,отидох до банята,за да й приготвя една освежаваща вана.Исках поне тази сутрин да прекараме заедно,преди и двамата да бъдем супер заети.Отидох в спалнята и видях,че тя вече беше будна и се обличаше.
-Добро утро,красавице.-казах,целувайки рамото й,където снощи оставих поредната смучка.
-Добро утро,Зи.
-Надявам се,че си спала добре.И да добавя,че няма нужда да се обличаш.
-Защо?-попита ме,като повдигна веждата си и се обърна към мен.
-Не е нещо перверзно споко.-казах засмивайки се и сещайки се за снощи.-Просто ти приготвих ваната,за да се ободриш сутринта.А след като се облечеш ще закусим заедно.Когато приключим,можеш да отиваш,където искаш.
-Звучи добре.Благодаря ти,sunshine!Снощи беше перфектно,липсваше ми.
-И ти на мен.
Аз я целунах и я оставих да се оправи.Един час по-късно изпратих Криси и се обадих на момчетата.Те се съгласиха да дойдат довечера.Уговорихме се кога и къде да се чакаме и си пожелахме приятен ден.Приготвих всичко необходимо за довечера.Облякох се с нещо одициално и когато стана време излязох.С момчетата пристигнахме и аз изпратих съобщение на Криси,че съм тук.Веднага ни поеха и заведоха зад кулисите на сцената.А отпред се чуваха виковете на пощурелите фенове.Криси явно се обличаше.Дано да е получила букета ми.Десет минути по-късно я видях да идва насам.Изглеждаше убикално както винаги.Когато ни видя се зарадва страшно много,че виждах сълзи от щастие в очите й.Аз я целунах по бузата,зада не й размажа червилото и й пожелах късмет.Минути по-късно тя излезе и всичко започна както беше планирано.Всичко вървеше супер,можех да усетя невероятната енергия.А и усмивката на лицето на момичето ми беше повече от знак,че е супер щастлива.Публиката знаеше всички текстове наизуст.Как беше възможно,при положение,че албума излезе преди часове?Та аз за първи път чувах мелодиите и то на живо,а не студийно.След като всичко приключи се отправихме на партито.Всичко беше семпло.Албумът се въртеше на фон на всички наоколо.Имаше толкова много известни личности и познати на Криси.Всеки я поздравяваше за добре свършената работа,а тя беше усмихната до уши.Докато все още можеше,улових ръката й за миг и я поведох на едно усамотено място.
-Това е за теб,малък подарък по случай повода.-подавайки й една кутия.
-Зи,нямаше нужда,наистина ти благодаря!
-Ти го заслужаваш,надявам се,че ще ти хареса.
-Аз също,ще го видя по-късно,когато се приберем,сега трябва да открием партито.
-Тогава да не се бавим много,имам да слушам албум,който чакам отдавна.
-Хайде да отиваме.-каза тя,хващайки ръката ми и повеждайки ме към ди джея.
След като откри партито си,всички започнаха да се забавляват.Тя се стараеше да обърне внимание на всеки,като си говореше с него и си правеше снимка за спомен.Тя се забавляваше страшно много и беше много щастлива,че голкова хора са я уважили и че всичко е вече факт.А аз се забавлявах,докато слушах внимателно всяка една песен от албума й.Всичко беше толкова различно,стиловете,музиката,текстовете.Песните й бяха с настроение,повечето ставаха за клубове и такива други места,къдего хората се забавляваха.А нейните вокали бяха толкова различни,неземни,разбиващи и уникални.Харесваше ми как се беше получила работата й по тази непотворима колекция.Особено щом знаех,че една от песните е написана за мен.Всичко придобиваше друг смисъл.Когато имах възможност да прекарам малко време насаме с нея,успях да й кажа,че всичко е много добро и се гордея с нея много.Когато партито приключи,се прибрахме вкъщи.Бяхме малко пияни,но не бяхме толкова зле.Криси хареса подаръка ми и още веднъж ми благодари.След това си легнахме,защото се бяхме прибрали по малките часове на нощта и бяхме много уморени,особено Криси.Беше ми мъчно,че това бяха последните ми нощи,които прекарвах с нея.Тя за последно беше в прегръдките ми преди да замина на турне и да започна да заспивам сам всяка нощ.
                      ...Моята гледна точка...
Концертът и партито по случай албума ми минаха уникално.Нямаше да забравя всяка една изненада.Чувството беше уникално.А Зейн ме подкрепяше толкова много,че не можех да му се отблагодаря за всичко,което правеше за мен.За сега продажбите вървяха добре и всичко се харесваше.Два дни по-късно бяхме на рождения ден на Хари.Изкарахме си супер.Той много си хареса подаръка и се радваше,че сме до него.А и това бяха последните ми дни и моменти със Зейн и момчетата преди да заминат,така че ми се искаше те да траят вечно.Два дена след това,рано сутринта Зейн заминаваше за Австралия.И двамата бяхме станали рано,за да сме навреме на летището.Аз закарах Зейн дотам.Паркирах и той извади куфарите си.След като чекира багажа си,имаше малко време да се сбогува с мен.Бяхме застанали на място,на което не се набивахме на очи и бяхме усамотени.Той ме прегърна и ме притисна здраво към себе си.Не искаше да ме пуска,но ме можеше да стоим вечно така,просто се налагаше.Усещах как щях да се разплача.Сълзите ми се стичаха очите ми надолу към бузите ми и капеха върху якето на Зейн.Усещах,че и той щеше да се разплаче,но не го показваше.Искаше да е силен пред мен.Минути по-късно се отдръпнахме и си дадохме последна целувка.Задълбочих я.Не исках меките му,топли и нежни устни да се отделят от моите.Той ме караше да се чувствам различно.Усещах толкова различни неща,когато Зейн беше около мен.Когато започна да ми свършва дъха,се отдръпнах от него и прекратих тази близост между нас.Той само ме погледна в очите и избърса сълзите от бузата ми.А след това остави дланта си на нея и ме милваше.
-Моля те,не плачи,правиш го още по-трудно!
-Ще ми липсваш,любов!
-И ти на мен,мила!Обичам те!
-Аз също те обичам.
-Обещай ми,че докато ме няма,няма да плачеш.
-Обещавам ти.
-Добре.Чакай,имам нещо за теб.
Той извади една кутийка от джоба на якето си и ми подаде една торба.Аз отворих кутийката,а в нея имаше красив сребърен пръстен с камъни.Беше много изящен,но сигурно и скъп.
-Вземи това,пръстен на обещанието е.Така ти обещавам,че винаги ще те обичам и че ще се върна.А и по този начин ще съм по-близо до теб,когато ти липсвам,щом го носиш.А в чантата има някои неща,които искам да вземеш с теб и на турнето си.
-Ще го нося.Много ти благодаря,много мило от твоя страна.Аз нямам нищо за теб.
-Не е проблем.Стига ми да знам,че си добре и в безопастност.
-И на мен.Обаждай ми се всеки ден независимо часовата разлика,стига да можеш,разбира се.
-Разбира се,ще се чуваме.Не искам да направим разстоянието между нас по-голямо.
Аз го прегърнах за последно и го целунах за последно.Опитвах се да сдържам сълзите си този път.
-Е,време е да тръгвам.Вече ми липсваш и те обичам безкрайно много!
-И на мен ми липсваш,довиждане,любов!
-Довиждане,любов!
Той тръгна,а аз за последно му метнах,а след това се прибрах във вече празния ни апартамент.Толкова щеше да ми липсва.
                        ...Гледната точка на Зейн...
Едвам се отделих от нея.Толкова се сдържах да не плача пред нея,че не усетих как сълизте вече се стичаха по лицето ми,след като я изгубих от погледа си.Нямах търпение търнето да започне и отново да съм с момчетата.Но за първи път оставях някой сам,който да е моята стодна душа и то в нашия сигурно вече самотен апартамент.Съвзех се бързо и не оставих мислите за Криси да ме напускат.Сега предстояха трудни дни.Но се надявах,че връзката ни ще оцелее и всичко ще е наред помежду ни.Качих се най-накрая на самолета и не усетих кога излетяхме.Започна едно дълго пътуване до Австралия,през което си почивах,защото ме чакаха тълпи от фенове,репетиции и първите ни концерти...

Съжалявам,че толкова се бавя,но краят ще е това лято,окончателно съч го решила,нищо че се занимавам с подготовка за бъдещото ми кандидатстване.Предстоят някои много неочаквани неща.Благодаря ви за търпението и вниманието!