Difficult love

Зейн напуска Уан Дайрекшън

                       ...Моята гледна точка...
След като Зейн замина на турне,апартаментът ни опустя.Аз се чувствах самотна.Докато бях в Ню Йорк,всяка вечер се прибирах в празния ни апартамент,вечерях,взичах си душ и лягах да спя.Страната до моята беше празна и студена.Липсваше ми топлината му и тялото му до моето.Това че е до мен и ме е прегърнал.Той беше натоварвен и ми се обаждеше в дните,когато няма концерти.За да запълня липсата му,всеки ден бях на репетиции заради предстоящото ми турне.Което щеше да мине през Щатите първо.А и напрежението беше голямо.Исках всичко да е перфектно.Прекарах Свети Валентин сама без Зейн.Естествено говорих с него на деня,а той се беше погрижил да ми прати цветя,за да ме зарадва.И наистина това ме накара да се почуствам по-добре.Преди да замина се наложи да ми се направят няколко изследвания,за да може целия екип да е сигурен,че нямам проблеми със здравето и всичко ще е наред.Бях много ентусиазирана за всичко,което ми предстоеше на турнето.Емоциите,срещите с фенове,танците,концертите,подготовката.Еуфорията около мен беше голяма.Още от сега потготвяхме дизайна на нови тоалети за лятото,за да може да ги ушият по мярка.Бях леко напрегната и се притеснявах,но знаех,че ще се справя.А и нямах търпение за всичко,което предстоеше тази година.Три дни преди първия ми концерт в Сан Франциско трябваше да летя за там и да се подготвям.Не знам как успяхда си събера багажа.Поне можеше да взема доста неща,защото докато обикаляхме из Америка щяхме да сме с автобус.И нямахме да имаме проблеми с допълнителните летищни такси.Все още беше зима,но се усещаше че наближава края й.Трябваше да се облека топло.Обух ботушите си и облякох черното дълго палто,а след това погледнах за последно апартамента,който споделях със Зейн.Той щеше да стои празен до началото на април.А всичко щеше да събира прах,включително колата долу в гаража на сградата.Изгасих всички лампи,взех куфарите и ги изнесох навън.Заключих и слязох с асансьора до долу.Таксито ме чакаше.Шофьорът качи куфарите ми в багажника и потеглихме към летището.Пристигнахме на време.Чекирах си багажа и се срещанх с някои хпра от екипа ми,които ме чакаха.Когато се качихме ни предстоеше един дълъг полет.Аз си почивах през това време и четях книга.В Сан Франциско беше по-топло отколкото в Ню Йорк.След като кацнахме и взехме багажа си.Тръгнахме към хотела,за да се настаним.След това щях да спя на буса,с който щяхме да обикаляме.Исках да си почина малко преди да отида на репетиции. Зейн ми се обади,за да ме чуе.Когато чух гласа му се успокоих,но и се натъжих,защото ми липсваше.Той имаше почивка в началото на март,но нямаше да мога да го видя заради концертите си.
-Зи,липсваш ми.
-И на мен.Надявам се,че си добре.
-Да,Как върви засега?
-Много добре.Хубаво е отново да си на турне.
-Знам,но ми изглеждаш различно.Сякаш нямаш енергия.Всичко наред ли е?
-Да,сега си почивам,следващите концерти започват след три дни.Не се притеснявай всичко е наред.С момчетата се разбираме и няма проблеми.
-Добре.Косата ти доста е порастнала.Знаеш всеки ден гледам снимки в интернет от концертите.
-Да,Лу прекарва доста време,докато я оправи за шоутата.-каза засмквайки се.
-Е,не се притеснявай,знаеш че при мен отнема още повече.-засмивайки се и аз.
-Не съм чувал този смях,откакто заминах.
-Аз също.
-Жалко,че няма да мога да те видя в кратката почивка.
-Да,но просто така стана,не се притеснявай,не съм тъжна,любов.Просто искам да си до мен.
-Аз съм до теб,поне духом.Изпращам ти хиляди прегръдки и целувки.
-И аз на теб.Какво ще правиш в почивката си?
-Ще ходя при нашите,а когато се прибера от турнето,нямам търпение да те видя.
-Аз също,късмет занапред.
-Благодаря,а на теб още по-голям ти пожелавам,слънце.Обичам те.
-И аз те обичам,Зи!Чао,ще се чуем пак.
-Чао,бейб!
Аз затворих телефона и усетих няколко сълзи,капещи по бузата ми.Изтрих ги набързо,пооправих си косата и грима и излязох от хотелската стая,за да отида на репетиции.Всичко мина добре.Колкото повече наближаваше първия ден на концертите от турнето,толкова повече се притеснявах.Най-накрая настъпи и очаквания ден.Всички се суетяха около мен,докато ме приготвят и се уверят че всичко друго е наред.След грим и прическа имах среща с фенове.Бях много усмихната и заредена за всичко.Всички бяха толкова мили и страшно много ме зарадваха.Опитах се да бъда себе си и да им обърна достатъчно внимание,както и да ги разпитам какво им харесва в албума,и какво биха искали да виждат.Всичко мина чудесно.Много се радвах,когато се срещах с хора,които ме обичаха толкова много и живота им беше посветен на музиката ми и всичко около мен.Някои от тях ми споделиха,че със Зейн сме повече от перфектни заедно и си подхождаме доста.Това особено ме зарадва и ме направи още по щастлива.Когато всичко това приключи ,се подготвях за довечера.Облочах дрехите,загрявах гласа си,освежаваха ми грима.Опитвах се да изгоня притеснението и стреса от мен.Най-накрая вървях на сцената и чувах всички викове.Поех въздух,за последно ми дадоха подкрепа и ми дадоха знак,че е време да излизам.Секунди по-късно вече бях на сцената.Виковете станаха още по-силни.Енергията и адреналинът ми се вдигнаха повече.Притеснението ми изчезна и знаех,че трябва да пея.И го направих точно когато дойде момента в песента.Всички просто пощуряха.Аз се усмихнах още повече и знаех че трябва да направя тази вечер незабравима за всички в залата,както и за мен.Оттам всичко вървеше като по вода и всичко беше изпипано от до.Беше неуписуемо преживяване.Когато почивката на Зейн дойде,той отиде при семейството си.Даже говорихме по скайп,за да може всички останали от семейството му да ме чуят и видят.Наистина много им липсвах,както и те на мен.А за първи път виждах Зейн,не на снимка,а поне донякъде на живо.Много ми се искаше да се видим,но нямаше как да се получи.И не трябваше да бъда тъжна.Дни по-късно той се върна обратно на турне,но се държеше странно и намирах нещо различно в него.Не знаех какво се случваше...
                   ...Гледната точка на Зейн...
Много се радвах,когато чувах Криси.Правеше деня ми различен.Тя ми липсваше.Надявах се,че ще се справи с турнето си.Не се съмнявах в нея.Но аз не бях много доволен от случващото се напоследък с мен.Преразглеждах договора си с групата и въобще не ми харесваше.Мениджърите ме третираха зле.И това ми се отразяваше на здравето.Но също така не можех да бъда себе си,не можех да продължавам да го крия,да се лъжа и да се преструвам.Да бях благодарен на групата на всичко което тя ми даде.Най-вече четиримата братя,които получих като дар от  бог,тоест момчетата.Имахме толкова забавни моменти,толкова успехи,толкова се сближихме,имаше и сълзи.Но не можех повече,имах нужда да бъда себе си и вече серизоно обмислях да напусна и да реша проблемите си без да създавам проблеми.Щях да разбия толкова сърца,а и как щях да погледна момчетата.Не можех да ги напусна по средата на турне.Имах сълзи в очите си борех се с тях.Не знаех как да постъпя.Надявах се,че мама ще ми даде съвет,когато се прибера и й споделя.След като приключих разговора си с Криси,Лиъм ме видя и дойде при мен.
-Какво става,Зейн?
-Нищо,просто говорих с Криси,беше притеснена и ми стана и мъчно за нея.
-Разбирам.Как е тя?
-Добре е.Лиъм искам да поговорим.
-Кажи Зейн.
-Не мога повече,задушавам се.
-В смисъл.
-Групата.Мениджърите ни ме притискат и не ми дават да дишам.Непостоянно се месят в живота ми и не ми позволяват някои неща.Отношенията ни в момента са обтегнати.Откакто се върнах на турне започнах да получавам паник атаки.И съм доста стресиран.Не мога да бъда себе си повече.
-Какво означава това Зейн?
-Не искам да ви наранявам,не искам да си го причинявам,но обмислям да напусна.
-Защо,Зейн?Защо ще ни изоставиш,сигурен ли си?-видях че плачеше.
-Моля те разбери ме.Помогни ми,виждаш ли това?-казах,показвайки договора ми.-Това е ужасно и ме спира от всичко.То унищожи мечтите ми не само за соло,но изс групата.
-Знам,Зейн.На всеки е такъв.И аз не го понасям.Това е твое решение.Аз те подкрепям.Можеш да издържиш още малко ако искаш,защото чух че планират да ни пуснат в почивка след края на тази година и не се знае колко ще продължи.А и донякъде това е наше решение.
-Не знам дали ще мога.Не искам да ви оставям по средата на турне,но не знам какво да правя.
-Зейн,ако някой те притиска можеш да ки кажеш,заради онзи ди джей продуцент ли е?
-Какво,не.Той няма нищо общо с това решение.
-Сигурен ли си?
-Да
-Хайде да говорим с момчетата,знам че сигурно не искаш,но може да ти помогне.
-Благодаря ти Лиъм,винаги си ми бил като брат.
-За теб винаги.
Той ме прегърна и след това отидохме да говорим с момчетата.Те бяха тъжни и разочаровани,но се опитаха да ме разберат.Знам,че и те посветиха живота си на бандата,но виждах,че и те искат да вземат решения в  живота си извън групата.Поне се радвах,че се опитваха да ме разберат.Когато се прибрах вкъщи,обявих решението си на семейството си.Не исках да казвам на Криси,защото щеше да се ядоса,да ми вика,да се притесни доста.Не знам,но тя щеше да ме разбере.Тя винаги ме подкрепяше и знаех,че ще се справим и с това.Преди да заминем Луи ми се обади да излезем да се видим.Аз бях в Лондон от вчера,както и той.Облякох се и си взех очилата.Излязох и тръгнах към уговореното място.Когато Луи ме видя ме прегърна и се ръкостиснахме.
-Здравей,бро,как си?-попитах аз.
-Добре след като си починах.Ти?Изглеждаш ми унил.
-Все още не съм казал на Криси за решението ми и не знам какво да правя.
-По-добре да й кажеш някак си.Тя ще е много разстроена,нали знаеш тя е таен фен на групата.
-Искам да й го очи в очи,не по телефона,но не мога,нямам сила.
-Ще се справиш.Не искам да се карате,нито да я караш да страда.
-Аз също.Как върви с Елинор?
-Ами всъщност ние мислим да скъсаме.Не се разбираме напоследък.
-Съжалявам Луи.
-Не се притеснявай,всичко ще бъде наред,както и при теб.Тъжно ми е,че ни оставяш,но се надявам да намериш пътя си.
-Аз също,благодарен съм за разбирането.Никога не съм си представял,че ще имам такива невероятни братя.
-Аз също.Искаш ли да се разходим?-предложи Лу.
-Да,така и така сме излезли навън.Ще се разнообразим.
-Е,как са вашите?.....
                          ...18 март 2015...
Днес беше последният ми концерт с момчетата.Бях много много тъжен.Цял ден се стърпявах да не се разплача.Днес отново не се чувствах много добре.Докато се обличах,гледах да се успокоя,за да ми мине поредния пристъп.Криси ми звънна,едвам се сдържах,докато говорех с нея.Казах й,че ще се прибера за няколко дни вкъщи,защото не се чувствам добре.Тя естествено се притесни за здравето ми и поиска да говори с някое от момчетата.Но и казах,че няма нужда да се стресирва напразно и че ще се оправя.
-Какво има Зейн?-попита Хари,влизайки при мен да се облича.
-Говорих с Криси.
-И как мина?Още ли не си й казал?
-Не,не мога.Казах й,че не се чувствам добре и се прибирам за малко вкъщи.
-Зейн,колкото повече я лъжеш,по-зле ще стане.Хайде не мисли за това и без това изглеждаш блед.
Аз се съвзех и благодарих на Хари,че ме успокой.
-Ще ми липсваш брат.
-И ти на мен.
-Всеки си мисли,че аз ще съм първия,но ти ме изпревари.Надявам се,че ще се справиш,вървеейки по пътя си.Искаше ми се да съм толкова смел като теб,за да направя това.
-Аз искам да съм смел и да знам,че ми прощавате.
-Разбира се.Ела да те прегърна.
След това аз се дооправих,а Хари се приготви за нула време и двамата бяхме готови.Другите три момчета нахлуха в стаята точно след няколко секунди и започнаха да се приготвят.Аз трябваше да отида при Лу,за да ми оправи косата.Час по-късно концертът започна.Опитвах се да се държа отвътре.Когато започнахме да пеем Little things усетих как сълзите ми се стичат от очите ми.Стана ми мъчно,а и се сетих за Криси.За това как я лъжех в момента,сигурно сърцето й щеше да бъде разбито,когато научи.Не исках да сълзите да ме преборят,затова се опитах да разсея мислите си за нея.Обичах я,не можех да я нараня така.Накрая на концерта момчетата ме придърпаха за обща прегръдка.Всеки стискале силно другия и не искаше да се пускаме.И петимата се опитвахме да сдържим сълзите си,защото не искахме да се издаваме.Толкова щяха да ми липсват.Нашата братска връзка,турнетата,преживяването,цялата тази емоция и радост.......
...Моята гледна точка...
Днес беше 18 март и аз имах концерт в Индианаполис,САЩ.Вече започнах да свиквам с всичко.Надявах се,че Зейн ще е добре,защото определено не знаех какво се случва.Притеснявах се за него,дано всичко беше наред.Затова утре щях да поговоря с госпожа Малик,за да разбера какво става.Концертът приключи късно.След него се отправих към тур буса и след като всички се качихме,легнах да спя,защото бях изморена.На следващия ден почти бяхме пристигнали до следващия град,когато си писах с майката на Зейн.Каза че няма за какво да се тревожа и когато се оправи ще ми обясни всичко.След това ровех из интернет,за да вися отзиви от концерта си,но и намерих снимки и видеа от концерта на момчетата снощи.Зейн бил се разплакал на Little things,а и после групова прегръдка ,какво ставаше.След като се настаних в хотела се обадих на Зейн,за да го чуя,но реших и да говоря с момчетата за по-сигурно.Защо си мислех,че някой ме лъже и не искаше да ми казва какво наистина се случва?Разсеях всички мисли и си почивах.А след това си изкарах и другите три концерта.Оставаха ми още седем концерта,докато приключа и се прибера вкъщи,а това ме радваше.Днес беше 25 март .Бях станала рано сутринта,нищо че имах снощи един от поредните си концерти.Спеше ми се и за да се разсъня си направих кафе.Някой почука на стаята ми,а аз го поканих да влезе.Беше мениджърката ми,мислех че е станало нещо важно и искаше да говорим.
-Какво има,Стела?Нещо важно?
-Попринцип да,имах важна новина,която получихме вчера,но това сега не е важно.
-Добре,няма ли поне да ми кажеш защо и какво става?
-Провери в туитър и официалната страница на Уан Дайрекшън!-каза тя!-А ще пееш на едни награди,но нека да поговорим по-късно за това.В момента това.което трябва да видиш е по-важно.
Аз не можех да осъзная какво се случва.Включих лаптопа си и веднага отворих следните социални мрежи.Първо проверих страницата на момчетата,а това което прочетох ме втрещи.След пет години Зейн Малик решил да напусне групата.Какво??Ка е възможно?Кога беше решил това и аз не бях уведомена??Какво се случваше с него???Не можех да повярвам.Веднага сълзи се стекоха по лицето ми.Първо, бях супер ядосана,че той е криел това от мен.А второ,бях супер тъжна и съкрушена за момчетата и феновете,особено за тези,които обичаха Зейн.Стоях така няколко минути без да обелвам и думичка.Не знам какво да мисля и как да се чувствам.Защо подяволите се случваше това?Без да мисля казах на мениджърката ми,че искам да публикуваме туит,свързан с момчетата и феновете им и да им дадем подкрепа,без да споменаваме нищо за Зейн.А след това я отпратих от стаята си.Искаше ми се да крещя и да плача,и да чупя.Защо никой не ме уведомяваше за решенията си.Явно е знаел,че ще се опитам да го разубедя.Първо се обадих на момчетата,за да ги подкрепя,те се опитаха да ми обяснят,но не исках да ги слушам,а и усещах,че и те се чувстват предадени и тъжни.А аз бях излъгана.Побързах да се обадя на Зейн.Знаех,че сигурно вече е в Брадфорд скрил се от всичко случващото се навън.Стоях така и чаках отсрещната страна да вдигне.А през това време сдържах емоциите си като си гризях ноктите.Най-накрая след настоятелно звънене от моя страна,Зейн вдигна.Явно го беше страх,усещах,че плаче и че ще има да ми се извинява доста дълго време.Не знаех как да започна,но си поех дъх и изчаках да чуя първо неговия глас.
-Научила си,нали Криси?-попита с въздишка той.
-Да,Зейн,да.В момента не знам да ти викам ли,че скри от мен или да плача,защото ме нарани толкова, колкото и другите.
-Трябваше да ти кажа очи в очи,не да научаваш така,но не можех,не можех да ти го кажа сега докато си на турне.
-А кога щеше да стане това?Така или иначе,ако не ми бяха отворили очите сутринта,сама щях да науча по-късно.
-Не исках да се получава така,съжалявам.
-Няма за какво,Зейн.Какво стана?Опитай се поне това да ми обясниш.
-Ами не издържах повече,мениджърите ме притискаха,задушаваха ме.Имам чувството,че вече не съм част от това.Не можех да продължа да го правя.
-И какво сега?Ще започнеш сам да правиш музика.Защо просто не каза истинската причина,ами казваш че искаш да водиш нормален живот?
-Защото донякъде е така?
-Донякъде,слушаш ли се извъобще.Знеш,че подкрепям всяко твое решение,но ако това има нещо общо с онзи до джей,тогава аз съм аут от живота си.Не искам той да застава между нас.
-Това изобщо не е вярно.Позволи ми да се опитам да обясня.
-Ще слушам обяснения,когато се прибера,защото не искам да си развалям настроението и турнето заради теб.Но знай,че сега ако започнат всякакви новини и изказвания от твоя страна за момчетата и нещо супер гадно за тях,няма да търпя това поведение.Мислех си,че познавам истинския Зейн Малик,но явно съм грешала.Хайде имам работа затварям.
Без да чакам отговор или друго оправдание от него,натиснах червената слушалка и след това изключих телефона си.Изключих лаптопа си и заключих стаята си.Изпих успокоително и приспивателно,за са може да заспя по-лесно.Унесох се бързо и се опитах да отпочина.Както и да презаредя тялото и мозъка си,защото не можех да мисля след случилото се.А и не исках да влизам никак в медиите,знаех че след тази новина пресата няма да остави и мен.Но щях да се опитам да изляза от това чиста и невинна,защото аз научих последна заедно с цял свят,за разлика от други лица,запознати повече с това.До сутринта на следващия ден не мръднах от леглото си.Имах чувстовото,че бях жестоко депресирана,но шях да се преборя за себе си и любовта си.