Difficult love

На гости

На сутринта....
...Моята гледна точка...
Събудих се към десет.Главата ме болеше от снощи.Нормално беше,от целия този поет алкохол и силната музика и въобще целият шум от вчерашния ден.Обърнах се към страната на Зейн и забелязах,че него го няма.Явно беше станал по-рано от мен.Понякога аз ставах преди него,а понякога той.Въздъхнах леко и реших да се надигна и облегна на таблата на леглото.Веднага щом го направих,в главата ми изникнаха спомени от нощта и случилото се.Нямах търпение непостоянно да се случва това между нас.Така се свързвахме и физически,не само психически.Лека усмивка се изписа на лицето ми,щом се сетих за всичко и думите,които Зейн ми каза преди да заспим.След малко вратата на стаята се отвори и това беше Зейн.Той не беше много сънен.Косата му беше разрошена.Той беше само по боксерки и всички татуировки и мускули бяха на показ.Без да се усетя прехапах леко устните си,че дори не усетих как започнаха да ме болят,явно от прекалено много усилие,за да може Зейн да забележи.Той се усмихна и дойде до мен.Седна на мястото до мен и ме целуна.А след това легна до мен.
-Добро утро,Криси.Наспали се моето момиче?
-Да,добро утро и на теб,Зейн.-отвърнах му като го целунах по челото.Няма само той да прави това.
-Какво беше това преди малко?
-Кое?
-Прехапването на устни.-погледна ме за миг.
Кафявите му очи срещнаха моите и в тях се изписваше любов,нежност и малко гняв ,появил се незнайно откъде.
-Ами нали знаеш,заедно сме,в момента ти си по боксерки и просто не можах да се сдържа от това да не огледам перфектното ти тяло.А и ми се появиха спомени от снощи.
-Така ли,аз си помислих,че е намек.
-Не ставай нахален,нека да не прекаляваме.
-Шегувам се,върза се.
И двамата се засмяхме лекичко и се върнахме на разговора си.
-Както и да е.Направих закуска.
-Сериозно?
-Да,исках да те изненадам.Не съм довършил още изненадата,така че може ли да те разсеям.
-Разбира се.Много си романтичен и мил.
-Ще ми изнамериш ли отнякъде дрехи,не мога да се разкарвам цял ден с костюм,който трябва да отиде на химическо чистене.
-Да,ела с мен,все ще намерим нещо из дрехите на братята ми.
-После ще дойдеш ли с мен да си взема нещата от хотела.
-Разбира се,тъкмо ще си оставим нещата,където трябва и след това ще се приготвим за полета утре.
-Благодаря.Супер си,обичам те.
-И аз те обичам.Хайде ставай,отиваме да ти намерим дрехи за днес.
Той стана и аз го последвах.Всичко в стаята ми беше разхвърляно от вчера.А и тялото ме болеше,особено стъпалата поради високите токчета.Все пак не обувах такива обувки всеки ден.Бедрата и други места също ме боляха,като се има напредвид романтичния и груб секс,който правихме.
-Криси,добре ли си?-попита ме Зейн,като се обърна и се опря на вратата.
-Болят ме краката.
Той само започна да се хили като идиот.
-Да предположа ли защо?
-Няма нужда,но и от обувките също ме болят,искаш ли после да ми разтриеш стъпалата,ще се почуствам по-добре.
-Добре,извинявай,че така ти се подиграх.
-Няма проблем,трябва да свиквам,хайде слизай.
-Добре,а накъде след това?
-До втория етаж сме,вървим по коридора и вземаме втората врата вляво.
Той кимна и слезе ,а аз бях зад него.Направи ми път,за да отворя и влязохме в стаята,която принадлежеше на брат ми Ник.Аз отидох до гардероба му и го отворих.След това започнах да търся за чисти дрехи,които не носи често,за да не стане проблем.Изнамерих някакви дънки,колан и тениска и ги подадох на Зейн.
-Надявам се,че ще ти станат,ако не ще продължим с търсенето.Ако тук не намерим нищо,ще потърсим и в другите стаи.
След две минути..
-Стават ли ти?
-Тениската ми е добре,но дънките са ми малко-широки.
-Добре,момент ще потърся други.
Порових още малко и намерих друг чифт,който подадох на Зейн и подредих другите.
-Това е по-добре,благодаря ти.
-Няма защо,аз ще оправя тук и идвам.
-Не,качи се горе,за да се облечеш и аз ще те извикам,нали имам изненада.
-Вярно,забравих понеже малко ме боли главата.
-И мен също.Хайде отивай да се приготвиш.
Аз върнах всичко на мястото и се качих до горе.Оправих стаята си и си извадих дрехи.Измих лицето и зъбите си.След това сресах и накъдрих леко косата си.Облякох си черни дънки със тъмносиня тениска,на която имаше някаква картинка и си сложих обеци.Не исках да се гримирвам,така че просто излязох от банята,а Зейн тъкмо беше влязъл в стаята.
-Знаеш ли изглеждаш прекрасно,когато не носиш грим.
-Благодаря ти,бейбе.
-Е ела на терасата ти,там е изненадата.
Аз го хванах за ръка и излязохме навън.Отвън беше слънчево,времето беше супер,но малко хладно.Зейн беше украсил масата,която стоеше отвън само през лятото и аз още не бях прибрала поради натоварения график.Всичко беше подредено,а посредата имаше натопени цветя.Седнахме да закусваме и да си говорим.Беше много мил.Глезеше ме все едно има някакъв повод.След всичко,измихме чиниите и излязохме.Отидохме до хотела,в който бяха отседнали момчетата и събрахме нещата на Зейн.Сбогувахме се с момчетата,понеже те се прибираха по домовете си за малка почивка.Със Зейн минахме през химическото да оставим нещата си и се прибрахме.Успяхме да приготвим багажа си и да проверим дали всичко е наред.Той се преоблече с неговите дрехи и даде тези на брат ми,за да ги пусна за пране.Облякохме си якетата и излязохме на разходка.
-Нямам търпение да се нанесем в апартамента.
-Аз също,сигурна ли си,че ще се справиш с пренасянето?
-Да,ще се прибера обратно,взимам всичко нужно и ще пътувам до Ню Йорк с колата,а и ще имаме гараж,така че ще имам къде да я прибирам.
-Супер,ще ти е по-лесно.Нашите ще ни вземат от летището утре.
-Нямам търпение да ни видят заедно.Винаги са мечтали да бъда твое гадже.
-Не знам,но знам че това мога да го кажа за мен.
-Имате ли още ангажименти с момчетата?
-Не знам,в момемта имаме почивка,но може да изникне нещо.
-Аз трябва да започна подготовка за ново турне и не знам как ще се справя с толкова много работа.
-Всичко ще е наред.Нали съм до теб,това е важното.
-Искаш ли да минем да си купим нещо за вечеря,няма нищо вкъщи,а не ми се излиза след тази разходка.
-Добре,няма проблем.Изглеждаш ми малко разстроена,всичко наред ли е?-попита и се спря за малко.
-Не знам.От толкова натоварване не се чувствам добре.Просто искам всичко да е идеално,да покажа нещо ново от мен и от музиката си и в момента не се чувствам така уверена за всичко.Притеснявам се за всичко,включително и за нас.
-Хей,знам какво е да започнеш от нищо.Ще се справиш,вярвам в теб.А за нас,вече почти всичко се нареди и да се скараме няма да е от значение,защото е нормално.Но всичко ще бъде наред и искам само да бъдеш себе си,не искам да се натоварваш.Искам всичко,което правиш да те успокоява и да му се наслаждаваш,а после да не можеш да намериш място за успехите на този албум.
Аз просто го прегърнах и го целунах.Откакто сме заедно,той винаги знае как да ме накара да се чувствам по-добре и какво да каже.Обичах го,какъвто е.Никой от нас не може да е перфектен и точно това ни кара да бъдем себе си.А да сме открити един към друг ни сплотява.Без обработване,без тайни,без лъжи,чисти и отворени към това да останем заедно завинаги.След като си купихме нещо за вечеря се прибрахме.
...Гледната точка на Зейн...