Difficult love

Моменти.

Събудих се от гласовете на момчетата, които се караха за някакви дати. Зейн ме забеляза и веднага дойде при мен, прегърна ме и ме целуна.
- Добро утро, принцеске.- каза ми той
- Утро?!-аз се учудих
-Колко време съм спала?
- Ами от както те оставихме вчера не си се събуждала.-отговори ми просто той.
- За какво се карате?
- За датите за концертите.
- Това го разбрах, но защо?
- Ами понеже не знам кога ще те изпишат, а докторите не ми казват и просто искам да тръгнем, след като те изпишат, за да съм сигурен, че си добре.-той ми се усмихна- А и също така искам да прекарам време с гаджето си.
Настръхнах когато той произнесе думата "гадже". Все още не можех да го повярвам.
- Зейн?
-Мхм
- Медиите знаят ли за нас?
- Не съм много сигурен, защо?
- Просто питам.
- Добре.
След малко момчетата дойдоха при нас.
- Така-започна Хари- разбрахме се за датите, Саймън не е много доволен, но ще говори с мениджърите ни и най-вероятно ще заминем след месец, така че Зейн ще можеш да седиш с Криси още толкова.
Всички се зарадвахме много, но на мен ми мина един въпрос през главата.
- Ами какво ще стане с хората, които са си взели билети за този един месец, който ще пропуснете?
- Ами местата си остават същите-започна Лиам- А пък за датите ще измислим нещо.
- Добре, аз предлагам да оставим тези неща на страни и да отидем да ядем.- каза Найл.
- Добре аз ще отида да питам доктора дали Криси може да дойде с нас-допълни Луи.
След няколко минути той се върна и каза, че не мога да отида с тях тъй като още не съм изписана, но те ми обещаха да ми донесат нещо.
- Искаш ли да остана с теб?- попита ме Зейн.
- Няма нужда-усмихнах се- ти върви аз ще се оправя.
След като казах това Зейн се усмихна, целуна ме нежно по устните и излезе заедно с другите момчета.
Аз реших да  се освежа малко. Станах и се запътих към банята. Първо си измих зъбите, а след това си взех един дълъг и бодър душ.Като излязох на леглото ми ме чакаше букет с рози и табла, на която имаше кифлички, някаква напитка от Старбъкс и бележка. Отворих я и започнах да я чета.
"Съжалявам, че те оставям сама любов, но изникна нещо важно,свързано с работата.Но не се тревожи, ще дойда веднага щом свършим.
- Зейн хх"
Натъжих се, че няма да е с мен, но нали все пак ще се върне. След като се облякох, сресах, изсуших и вързах косата си на висока опашка, аз седнах на леглото като сложих таблата върху краката си, пуснах телевизора и започнах да ям. Кифличките бяха от любимите ми, а напитката беше топъл шоколад с повече сметана. Това момче ме познава повече от колкото аз самата. Започнах да сменям каналите докато накрая не намерих "The voice". Започнах да слушам песните, докато на вратата ми не се почука. Спрях телевизора и поканих човека, който седеше зад вратата да влезе. Оказа се, че това е брат ми Кевин със жена му Дани и племенницата ми Али.                       - Здравей, сис.Как си? -попита ме брат ми.                                               - Малко по-добре.                                    - Мама ти праща разни неща от вкъщи , най-вече ядене.                       -Боли ли те нещо, Криси?-попита ме Дани.                                                     - Ами все още ме боли лекичко стомаха, но вече не е нищо притеснително. Може ли да подържа Али за малко?                                         - Разбира се, но внимавай.-каза Дани като ми я подаде.                        -Къде са момчетата? -попита ме брат ми.                                                      - Аз ги пуснах да излязат.А и им изникнало нещо.                                    - От кой са тези рози?                            -От Зейн.Защо питаш?                         -Просто питам.                                        - Ау, брат ми ме ревнува.-засмях се аз.                                                            - Не е вярно. Просто щях да кажа , че сте заедно от един ден и той вече прави такива неща за теб. Представям си като сте разделени заради нещо ,какво ще се случва.                                                   - Добре, ти все едно не си правил такива неща . Хайде вземи Али, че се уморих, все пак едва вчера ме оперираха.                                          - Е видяхме те, постояхме. Но трябва да тръгваме.Да се оправяш и да слушаш момчетата. Чу ли ме?                          -Добре.Слушам и изпълнявам.        В този момент Зейн влезе в стаята.Поздрави брат ми и Дани и след това дойде до мен.                   - Как си, любов моя?                            -Добре . Ако искаш изпрати ги, защото тъкмо си тръгваха и пак ела.                                                                - Разбира се. Веднага се връщам.    След пет минути Зейн се върна.       - Голямо сладурче си имаш.-заяви той.                                                 - Нали, Али е голямо сладурче . Благодаря за розите и останалото, нямаше нужда.            -За теб ще направя всичко, така че няма нужда да се притесняваш.Ти как си, боли ли те нещо?                                               -Съвсем малко стомаха,но не се притеснявай.                                            - Добре, искаш ли нещо?                      -Не, нали ти си тук. Не ми трябва друго.Къде са момчетата?                 -Отидоха за малко до вас, но ще се върнат.                                                   - Зейн, може ли да легнеш до мен, така ще ми стане по-добре.     - Да не ти пречя?                                      -Не, ето направих ти достатъчно място, така че ела.                                Той само кимна и внимателно легна до мен като ме прегърна.      Чувствах се защитена в неговите ръце.А и така поне забравих за малко, че съм оперирана и съм в болница. Просто неговите прегръдки и целувки ме правеха различна.Извисяваха ме, правеха ме по-силна, по-нежна,по-безгрижна. Усетих как Зейн ме целуна по челото. Аз последвах примера му и го целунах по устните.                              - Нямаш представа колко съм си мечтала за това.Още не мога да повярвам, че това е истина.             - И то е . Не мисли вече за това, аз съм тук, ти си тук и това е важно.А и важно е моята принцеска да  се оправи, за да може да я изпишат и да я прибера у тях.                                           - Добре, ще се оправя, но моля ви не ме натоварвайте толкова . Искам да си почивам.                          - Искаш ли да поспиш пак?               -Добре, но преди това може ли да те питам нещо?                                        -Разбира се .                                               - Какво спешно изникна?                    - После ще ти кажа,наистина не е важно.                                                        - Зейн, не отлагай концерти заради мен.Виж аз съм добре, до края на седмицата би трябвало да ме изпишат. А и има кой да се грижи за мен.                                         - Много си добре, затова си в болницата. Добре край, не искам да се карам с теб.                                    - Само ти казвам. Е между другото докторката, която ме оперира е на смяна днес , попитай я кога ще ме изпишат.       - Добре бебе.Хайде сега заспивай, виж колко много се нуждаеш от сън и енергия.                                           Аз нищо повече не казах и си затворих очите.Но още ме тормозеха разни въпроси и не можех да ги забравя с един сън.