Събудих се, бях в стаята на Зейн. Опитах се да стана, подпирайки се на ръката си, но много ме заболя и останах в легнало положение. Явно я бях счупила. Някой влезе. Беше Луи.
- Хей, морковче как си.
- Добре, но май съм си счупила ръката.
- Не, изкълчила си я. Е поне така каза докторът.
- Доктор ли?
- Криси ти падна от покрива, имаш късмет, че се размина само с това.
Аз го гледах в продължение на няколко минути.
- Не помниш нищо нали?
Аз поклатих глава в знак на отрицание.
- Какво помниш последно?
- Ами говорих със Зейн, след това му предложих да пеем заедно и после нищо.
- После си обикаляла ИЗ покрива и падна.
- Господи.
- Спокойно ти си добре ,както и сама можеш да видиш.
- Ами Зейн?
- Еми той изпадна в шок, но мисля, че ако слезеш и му кажеш, че си добре, ще се оправи.
- Ако ми помогнеш да стана.- засмях се.
Луи ми подаде ръка, помогна ми да стана и да сляза по стълбите.
Зейн седеше на дивана, лицето му беше бледо. Щом ме видя , лицето му светна.
- Криси, как си,боли ли те нещо? - Само ръката,но съм добре,ще се оправя,не се притеснявай. -И ти не се притеснявай, до няколко дни ще ти мине.
- Да,но днес трябваше да завърша една песен,за да мога да я записвам. - Ние с Луи може да ти помогнем да завършиш песента си. - предложи Зейн. - Да , разбира се, че ще ти помогнем.-каза и Луи.
- Ок,аз ще седна на дивана със Зейн, а Луи ти може да ми донесеш тетрадката от горе
-Добре, ей сега се връщам
Зейн ми помогна да седна на дивана. - Искаш ли нещо?-попита ме Зейн - Засега не. След две минути Луи дойде при нас. Двамата със Зейн ми помогнаха да довърша песента си.Когато я свършихме, Луи занесе тетрадката ми горе, а останалите дойдоха при нас.
- Хора,искате ли да гледаме някакъв филм?-попитах ги аз.
- Разбира се, ти ли ще ни избереш,Криси? -попита ме Хари. - Да, имам два филма за всеки случай :Дивергенти и Кемп Рок 1,2 . - Устройват ни - отговориха момчетата. Момичетата още бяха при нас, така че те направиха пуканки и нещо за ядене.Решихме да гледаме и трита филма.По средата на третия филм,съм се унесла и съм заспала.Бях седнала до Зейн, така че бях заспала на неговото рамо.По едно време усетих как някой ме носи нагоре,сигурно беше Зейн . Спах известно време и се събудих. Точно отворих очи и в стаята влезе Зейн. -Заспа, докато гледахме последния филм и аз те качих тук, за да спиш спокойно. По-добре ли си?
- Да и благодаря . Може ли да ми помогнеш да съблека блузата на Лиам и да облека някоя моя тениска или потник.
- Разбира се, а след това може да слезем да ядем.
-Ок.
Зейн ми помогна да облека моя блуза,но след като ми помогна да облека една от моите тениски,той се загледа в ръцете ми,или по-точно в раните ми от рязането. Той си прочете имената на ръцете ми. - Защо?
- Какво защо?
- Защо двете ми имена са на ръцете ти?
- Ами... Няма значение.
- Не, Кристиана има!Защо имената ми са на ръцете ти?
- Защото бях скарана с теб, а те харесвах, чакай какво говоря обичах те, но ти явно не и просто ги написах.
- Обичах?
- Чуй, Зейн нека просто да забравим за това, минало е и обещах на момчетата, и на момичетата и на себе си, че вече няма да го правя, така че нека да не говорим за това, става ли?
- Да . Хайде да слизаме. - Добре ,но преди да излезем, телефона ми звънна
-Изчакай ме навън,аз трябва да вдигна. - Ок.
Зейн излезе, а аз вдигнах телефона си и говорех към 10 минути.Като свърших, излязох от стаята и Зейн ме чакаше.Той ми помогна да сляза по стълбите и отидохме в кухнята, а там бяха само Луи и Найл. - Здравейте,момчета. -поздравих ги. - Как си, Криси? -попита ме Найл. - По-добре,вече не ме боли чак толкова. Момчета,колко дена имате още, докато почивката ви свърши? - Имаме още пет дена.-отговори Луи. - Ок, трябва да ви кажа нещо . След три дена се връщам в Лос Анджелис. - Какво?????Но Защо?-попита Зейн. - Връщам се, за да мога да запиша нова песен,след това ще снимам видео към нея и ще подготвя турнето си. - Кога мислиш да започваш турнето? -попита Луи. - На 16 август, брат ми има рожден ден на 15 и затова ще започна тогава,ще започна от Канада и понеже ми е наблизо ще пътувам на 16.
- Добре -отвърна Зейн.
След пет минути, дойдоха Хари и Лиам и им казах новините. Те бяха изненадани, но ме разбраха . След това си направихме нещо за ядене и седнахме да ядем.Поговорихме си и след това си легнахме.Аз реших да се преместя обратно в стаята на Зейн,за да не притеснявам Хари и Найл. Зейн ми помогна да си преместя нещата в неговата стая . След това и двамата легнахме да спим.Когато затворих очи, започнах да мисля за много неща.Най-вече си мислех, когато съобщих на момчетата, че се прибирам. Зейн беше много изненадан,особено, когато си говорихме и му казах, че го обичам. Добре, че се усетих и го отклоних от темата . Но сега не искам да се карам с него повече . Искам да прекарам трите си дена както трябва,с момчетата и със Зейн, без да се карам с него и без да издавам, че го обичам. Знам само,че от утре започват да текат последните ми три дена свободно време, но и последните три дена със Зейн. След това ще замина вкъщи,ще започна турне, ще пиша албум и не се знае кога ще го видя отново,а и момчетата са също на турне и имат още концерти . Когато спрях да мисля,се унесох в дълбок сън.
![](https://img.wattpad.com/cover/36651711-288-k442544.jpg)
BẠN ĐANG ĐỌC
Difficult love
FanfictionТя и той.Единстеният Зейн Малик и единствената Кристиана Джонас.Тяхната история.Всичко,което им се случва преди да се съберат или след като се съберат.Тяхната любов.Тяхната страст.Живота им.Кариерата им.Скандалите им.Първият им път заедно.Напусканет...