До Петък Вечер

Untitled Part 2

Казах ти да избягаш !

Уест

Имах нужда да се напия. Това ще е основната ми задача тази вечер. Затваряйки вратата на пикапа се отправям към поляната, която е осветена от буен огън и се чува силна музика. Това са последните дни преди училище и преди футбола да стане смисъл на живота ни в следващите три месеца. Всички се забавляват. В пикапите се виждат по двама човека на този етап, които не след дълго ще изглеждат като един поради сливащите се тела.
Последното лято на завършващия ни випуск.

За да отбележа тази нощ на мен също ми се полага пиене и момиче. Защото исках да забравя, да махна от очите си гледката в която баща ми повръща кръв, а майка ми с ужасени очи избърсва лицето му. Всеки път, когато виждах това в мен се надигаше страхът на малкото момче. Толкова обичах баща си. Той винаги е бил моят герой и мразя съдбата, която е отредила да го изгубя.

Тръсвам глава, трябва да притъпя болката- следващия петък ще имаме важен мач, но сега...сега ще забравя за всичко.

Телефона вибрира в джоба ми. Всеки път, когато имах позвъняване се ужасявах да не би да е от къщи и в гърлото ми се появяваше буца, но е приятелката ми Райли. Не е мама, с татко всичко е наред.

- Здрасти- поздравявам и че чудя защо ми звъни, като знае много добре, че ще бъда на партито на поляната.

- Ще дойдеш ли да ме вземеш?- пита припряно.

- Вече съм тук и ти не поиска да ме придружиш, какви са сега тези капризи?

- Така ли? Ако не ме вземеш сега- няма да ходя никъде с теб- бясна е, но тя все за нещо се сърди.

- Ако искаш да се видим по- късно. Не съм в настроение, Рей.

Рейли не знаеше за заболяването на баща ми. Никой не подозираше колко сериозна е диагнозата му. Това бе по негово настояване, защото не искаше съжаление към семейството ни. Поради тази причина го водехме на прегледи в болница в Нешвил и без това местното заведение не можеше да осигури добро лечение за напреднал рак на червата.

В гимназията татко е бил "златното момче" на футболния отбор, а после е играл за отбора на Университета в Алабама. Майка ми е била принцеса, дядо е притежавал почти половината Луизиана, когато се е влюбила в баща ми. Тогава е получил контузия, която го е спряла от спортна кариера и като капак- мама е забременяла с мен. Разбира се- семейството й е било твърдо против, но влюбените се оженили. Дошли в родния му град и всички странели от нея- считали са, че е откраднала "златното им момче", а някое от местните момичета е имало шанс за него. Вече осемнадесет години са дистанцирани от мама, но никога не се е засягала - просто обичаше татко- много.