Тя толкова прилича на своята майка
Уест
Когато пристигнах в къщата на Хигинс, Маги ме чакаше на люлката в двора. Тъкмо излизах от банята, когато ми бе позвънила.Опитах да се приготвя за десет минути, косата ми все още беше влажна и не можах да открия боксерки, които да обуя, но отидох на време.
- Здрасти- поздравява ме, след като я целувам. В очите й има малко тревога, затова хващам ръката й. Този момент е да бъда нейна подкрепа.
- Те ни очакват. Брейди чу, че ти се обаждам. Може би прекалих с тайнствеността, защото са малко притеснени.
- Добре- кимвам- Давай да го направим. До теб съм- тя се усмихва успокояващо и сърцето ми удря ребрата, кара ме да усещам емоции, които не познавам до сега.
Влизайки вътре- виждаме и тримата Хигинс, седящи в очакване в хола. Само приятелят ми изглежда отпуснат и отегчен. А пред Корали има бележник с химикалка.
- Искам вече да разговаряме- съобщава Маги и мекия й глас поразява всички. Никога не съм виждал погледа, с който изглежда Буун- Ще бъда част от това семейство и съм готова за това...Но искам да разберете нещо- поглежда ме и леко стискам ръката й- не ми е приятно да говоря...за онзи ден, също не искам да посещавам психотерапевти. С удоволствие ще споменаваме мама. Това са хубави спомени, разказвах и на Уест за нея и той ме слушаше. А сега ще ми е интересно да споделям и с други хора за нея...Мълчах за да мога да се защитя. От мен и от всички около мен...така успях да преживея тези години.
Корали се изправя със сълзи на очи.
- Миличка, никой няма да те принуди да говориш неща, от които ще те боли. Толкова е хубаво да чуем гласчето ти отново.
Раменете на момичето ми се отпускат облекчено.
Буун поглежда племенницата си, а после мен.
- Може би твоя е заслугата, а ? Тя ти помогна в момент, когато имаше нужда... Много прилича на майка си, има нейното добро сърце. Специална, мила, но и силна. Това малко момиченце- не знаеш колко е преживяло. Сега...сега разбирам, че имате нещо, което е "повече от приятелство" и го изживейте. Ако направиш така, че да й е болно и аз ще ти причиня болка, да знаеш.
Как е защитава. Като баща. Така както би трябвало да се държи собствения й баща. Винаги съм харесвал Буун Хигинс, но сега той прибавя към това допълнителни точки. Беше от типа баща, който Маги заслужава, докато собствения й родител е съсипал живота й. Сега чичо й я защитаваше.

YOU ARE READING
До Петък Вечер
Teen FictionЗа всички, които го познават, Уест Ашби винаги е бил този човек- самонадеяният, популярен, твърде красив за себе си футболен бог. Но отвътре той е съкрушен - баща му умира, а той не е казал на никого, защото не може да се изправи пред истината. Сега...