До Петък Вечер

Untitled Part 29

Взимам думите си назад.

Маги

След като Брейди ми съобщи новината от тази сутрин, веднага позвъних на Уест. Той не отговапя. Писах и съобщения. Дори се чудех дали да не отида до тях- живееха на около километър и половина от нас. Накрая заключих, че може би спи. И чаках...целия ден. Накрая към девет и половина- получих обаждане и името му засвети на екрана.

- Здрасти- поздравявям го.

- Здравей. Извинявай за пропуснатите обаждания и съобщения. Спах през целия ден и станах преди малко . Майката на Наш ни донесе лазаня и заставих мама да хапне малко. Сега отиде да спи.

- Така си и помислих, че спите. Ти яде ли?

- Да, храната беше вкусна.

- Съжалявам, че си тръгнах снощи- трябваше да остана.

През целия ден се обвинявах, че се прибрах. Уест убеди чичо да си тръгнем и когато се е случило нещастието с баща му е било необходимо да съм до него. Радвам се, че поне Брейди беше останал.

- Нищо не можеше да направиш. Аз сам те накарах.

- Как е майка ти?

- Как да е? Много е тъжна и татко й липсва.

- А ти...как си?

Той не отговаря известно време и започвам да съжалявам, че попитах. Сигурно му е писнало от този въпрос.

- Мисля, че в момента съм в стадий на отрицание. Не знам дали е нормално? Имам усещане, че нищо с баща ми не се е случило, той всеки момент ще влезе през вратата, ще се впусне да прегръща мама...Такива нереални неща.

Това чувство ми беше познато до болка. Когато престанах да крещя и да седя в ъгъла и при мен настъпи този период, когато все надничах през прозореца или се втренчвах във вратата, очаквайки мама да се появи.

- Ще премине. Нормално съсътояние е заради преживяното, но ще се справиш.

Пак мълчим.

- Спах през целия ден и не знам дали ще мога да заспя довечера. Може ли...ако искаш, след като леля ти и чичо ти заспят да дойдеш с мен. Ще отидем нанякъде. Бих отишъл и сам, но искам да си с мен...

Към дванадесет вечерта, вече се спусках през прозореца от стаята ми по една предварително поставена стълба. Моят приятел ме чакаше и хващайки ме за ръката, изтичваме бързо към неговия пикап.