До Петък Вечер

Untitled Part 40

Тя забелязва всичко в мълчаливата си страна на чудесата

Маги

Да ходя с леля Корали на покупки беше интересно преживяване. Непрекъснато бърбореше, както и задаваше въпроси. Въобще не подозираше колко малко знаеше за мен. Хареса ми повече отколкото съм предполагала.

Връщайки се в къщи- виждаме Брейди да играе баскетбол с Айза, Ганър, Райкър и Наш. Леля им оставя цял стек Gatorade, а те помагат да разтоварим покупките.

- Добре де, сега можем ли вече да си говорим?- нетърпеливо пита Ганър.

Така разбрах, че Брейди им е споделил. Малко съм му ядосана, че плямпа, защото не съм склонна  да задоволявам всякакво любопитство.

- Всичко е наред- веднага ме успокоява Ганър- Братовчед ти ни предупреди, че си поставила граници, ще ни е приятно да поседиш с нас.

Малко се срамувам, но ако искам да се впиша в средата на Уест- не бива да отбягвам приятелите му- така, че се връщам и сядам при тях, а те ме наобикалят.

- Знаеш ли, че на някоко пъти засичах моменти да прошепваш неща с Уест, но не съм предполагал, че можеш нормално да разговаряш- започва Наш. Знаех, че той ме харесва- Помниш ли- опитах се да комуникираме и не се получи, а Уест само поклати с пръст и ти откликна.

- Нааш- в гласа на Брейди има предупреждение.

- Нищо, нищо- казва Наш- Да знаеш само, Маги, че винаги можеш да говориш с мен и то на всички теми.

- Ама, брато- аз помолих Маги да дойде тук при нас- уж наранен е Ганър- ти какво се набутваш?- той слага ръка на рамото ми и малко се стряскам.

- Махни си ръката, че Уест ако те види- ще я откъсне- Айза винаги е бил умиротворитеря в компанията.

- Не се страхувам от Уест- казва нападателят на футболният им отбор- той няма да навреди на тези безцени ръце- после се засмива самодоволно.

- Айде, вече да се махнете от нея- нарежда Брейди- тъкмо братовчедка ми реше да говори, а заради вас може и да се придума да не го прави.

- Само искам да разбера нещо- не се предава Наш.

- Какво искаш да ти кажа- попитах.

В стаята настъпва тишина, а по лицето на Наш се разлива усмивка.

- По дяволите, Маги- имаш много красив глас.

- И аз подкрепям това твърдение- Ганър не скрива възхитата си.

- Благодаря- смутена съм.

- За теб винаги, скъпа- ръкомаха Ганър- И да знаеш, че не се страхувам от Уест. Знай, че може да разчиташ на мен, а що се касае до Наш- той си падна по теб от момента, в който се запознахте, но докато се захласваше и по други момичета, Уест го изпревари. Знам, че тя забелязва всичко в мълчаливата си страна на чудесата.

- Нека сменим темата, знаете ли, че Райли Йанг се е върнала в града- включва се Айза и хвъля неспокоен поглед от Брейди до Ганър.

Все едно вятъра отвява безгрижното настроение в компанията. Ганър е с такава физиономия с която никога не съм го виждала.

- Защо да си спомняме за тая. Знаем, че се е върнала, аз я видях на купона преди няколко седмици- беше дошла за малко и я уверих, че не е харесвана- изръмжава Ганър.

- Не се е мяркала от тогава- споделя Брейди-значи тъмнокосото момиче, което видях преди няколко седмици е била тази Йанг. Защо ли я мразят толкова?- Дори да не си мисли, че ще я допуснем в училище. Не се интересуваме от нея, а и Ганър не иска да има трън в задника си.

Ганър,а? Май е имал нещо с това момиче. Спомням си, че беше красива, също тъжна и самотна. Не е приятна за никого, особено за центалния нападател- Ганър.

На вратата се чува леко почукване и тя се отваря. Влиза Уест и очите ни се заключват един в друг. Лицето му се усмихва широко, както и моето. Забравям за всичко останало.

-